Отглеждането на деца през 21 век не е никак лесно. Обсъдихме с д-р Мартина Вагачова, основателката на програма „Ефективно родителство“, за това как тя възприема сегашния режим, в който децата растат и дали имат потенциала да променят света.

това

Какво ви хареса във възпитанието, което родителите ви прилагаха? Кое от тях трябва да включим в настоящето и кое не?

Родителите ми ме накараха да мисля, ценности, дадоха ми чудесно близки и оживени отношения с разширеното ми семейство, което все още помня като страхотна прегръдка с любов. Получих много подкрепа, повярваха ми, уважиха ме. Спомням си и съвместни игри, забавления и пътувания. Това са всички неща, които са също толкова важни и необходими в днешното образование.

Спомням си и няколко наказания и знам, че те бяха несправедливи. Наказанието е нещо, което определено не кара никого да осъзнае защо нещата се правят по различен начин. Но отвън те изглеждат много ефективен инструмент. Става въпрос за мотивация на страха и със сигурност не го препоръчвам на родителите. Самите те бързо откриват, че често са много неефективни.

При комунизма децата се отглеждаха по различен начин. Днес имаме демокрация и с това цялостният начин на живот се промени. Смятате ли, че политическият режим може значително да повлияе как отглеждаме деца, какви ценности им възпитаваме от най-ранна възраст?

Средата, или по-скоро обществото, в което се формира семейството, влияе до известна степен на това как се възпитават родителите. Те трябва да отговорят на принципите, ценностите и формите, с които работи заведението, и да ги поставят във връзка със своите, които искат да предадат на децата.

По този начин авторитетът на властта и силата, както и произтичащите от това награди и наказания, също бяха естествен образователен инструмент изискваше уважение и уважение от децата към възрастните. Но не и обратното.

Тъй като семейството ми имаше проблем с режима, те не се идентифицираха с него, от детството си бях наясно със стойността на свободата, рядкостта на литературата и изкуството на свободния свят. В същото време знаех, че никъде няма да изразя това, което мисля.

Някога хората са бягали през границите, защото са искали повече свобода. Днес сме свободни, но не сме ли дори по-големи затворници от преди? Родителите трябва да работят много, не играят с деца, нямат енергия да ги слушат. Защо свободата, ако няма с кого да я споделим?

Бих започнал с това свободата е именно във факта, че никой не се нуждае от нищо, всеки от нас решава сам, тъй като иска да бъде свободен спрямо някого или нещо. И родителите също така решават колко съзнателно поемат тази роля в живота си, така че мислят какво означава за тях да отглеждат деца, какви възрастни искат да изведат от къщата.

Да, в момента родителството със сигурност е различно по това, че ние сме по-наясно с него и само чрез вземане на решения относно това, което някога не е трябвало да се разглежда. Например, точно при раждането: къде да родя, как, след това колко да кърмя, диета св

Днес майките и не само майките могат да останат вкъщи с детето си до 3 години, което не е съществувало по времето на нашите родители. Всичко това подкрепя родителите в създаването на близки и подкрепящи отношения с детето. Въпрос на решение е всеки родител, как да се справи с това, дали неговият приоритет е семейството, а следователно и детето, и удовлетворяването на неговите житейски нужди, уважение към неговата уникалност.

Много семейства живеят далеч от роднините си. Бабите, лелите, братовчедите заместват учителя в детската градина в детската стая. Какво въздействие оказва това върху детето? Може ли семейните връзки да бъдат заменени от някой друг? А какво да кажем за училищната система в Словакия, тя е готова да се изправи пред такова предизвикателство и да възпита правилните ценности у децата?

Ако попитате дали предучилищна институция е еквивалентна на непосредствената среда на разширеното семейство, тогава със сигурност не. Семейство, това са интимни връзки, които не могат да се създадат в институция само заради броя на децата, за които учителите трябва да се грижат. Близък човек от семейството по естествен начин създава по-приета среда и отговаря на индивидуалните нужди на детето по начин, по-близък до него.

По отношение на училищната система и нейния образователен потенциал, както и структурата на образователната система, ориентирана към изпълнението, за съжаление не са готови да отговорят на днешните изисквания на времето.

По принцип има малко или никакво място за изграждане на вътрешна мотивация на децата, насърчаване на любопитството, развиване на креативност или критично мислене или комуникативни умения. Разбира се, без да се включват алтернативи като безплатно образование.

По едно време родителите не се интересуваха, че детето ходи на балет, курс по английски и т.н. Просто, децата не са планирали живот, както го правят днес.

Няма ли толкова голям натиск върху тях? Не потискаме ли техните емоции като радост, страх, притеснение? Имам чувството, че родителите се опитват да програмират децата си и програмата не може да бъде контролирана от емоция, но не?

Общото темпо на днешния ден, в който ние възрастните оказваме значителен натиск върху всички нас като цяло. Времето се превръща в стратегически ресурс. Специалните деца страдат силно по този начин, тъй като повечето от тях губят детството си. Точно защото ги запълваме с онова бедно малко свободно време с организирана дейност. Децата се нуждаят значително от безплатна игра, което означава игра по техен избор, моментен творчески порив и настояща нужда.

Ако вече имаме „програмирано“ дете, което се е научило да потиска чувствата си, как можем да го научим да го обича отново? Себе си, околната среда и света? Въобще е възможно?

Определено е възможно на първата стъпка, като мисля за себе си като родител и виждам дали живея в контакт със себе си. Ще започна да работя върху себе си в тази посока, или ще започна да се движа в тази посока в живота.

Променяйки отношението си към себе си, аз променя и начина, по който се отнасям към детето и започвам да го придружавам повече, следвайки неговите нужди, по неговия уникален начин, който помагам да разкрия.

С това го подкрепям да изгради истински образ и самочувствие. В този момент вграденото чувство за принадлежност започва да се проявява естествено, което го кара да развива отношения с околните хора и да се грижи за околната среда.

Напротив, ами ако вкъщи имаме „мързелив човек“, който не иска нищо. Как да отгледаме успешно дете от него? Има някои насоки за това?

Опитвам се да си представя мързелив мъж и съм малко пристрастен към това дали трябва да имам обезсърчено дете пред очите си, което родителят ще води с честите си нежелани съвети или с ясна представа как се правят нещата и животът е изживян. В такъв случай бих се съсредоточил върху родителя, опис на неговите вярвания и изграждане на способността да се доверява на детето и неговото или нейното функционално оборудване за живот, което най-вероятно е много различно от родителя, тъй като не може да го приеме.

След това има втората алтернатива, че това е дете, което живее главно „в главата“, ще го наречем изследовател, рационален тип, който трябва да разбира нещата добре. Затова често го намирате просто да се разхожда, да се гърчи или да седи и да гледа напред. И когато има какво да прави, той често пита защо и защо трябва да е така?

Прави това, защото ако това няма смисъл и логика за него, няма причина той да прави медицински или логопедични упражнения например. Такова дете търси вътрешна мотивация, която носи смисъл и след това незабавни действия. Това може да бъде голямо предизвикателство за родителя и в същото време да се разглежда като приключение.