- хипотермия - най-честата причина за смърт
- нараняване - затова не се препоръчва особено децата да ходят в гората сами без възрастен
- дехидратация
- глад
- психологическа травма - не я подценявайте !
- други рискове - непознат, буря, отравяне, удавяне, лавини през зимата, дивеч - също риск от бяс и др.
На първо място, когато се разхождате игриво, е необходимо да обясните на детето, че то не може да отиде далеч в гората самостоятелно, защото то може да се изгуби. Ако детето вече е достатъчно голямо, можете да играете играта - „независимо завръщане у дома“. От безопасно разстояние ще наблюдавате реакцията на детето, за да можете веднага да се намесите, ако е необходимо (трябва да изберете безопасен терен за играта, където няма риск от нараняване на детето). Разбира се, детето трябва да бъде предварително подготвено за такава „игра“. Можете да му кажете няколко пъти в разходката, че ще играете играта „независимо завръщане у дома“, като детето първо ще покаже обратното пътуване във ваше присъствие. Повярвайте, че детето ще иска да опита сам. По този начин той придобива самочувствие, което е много важно за него.
Вторият важен фактор е, че детето остава там, където се е загубило - това важи за най-малките деца. Трябва да се отбележи, че бягане без глава, напр. в гората няма смисъл, детето бързо се изтощава и най-лошото е, че може много лесно да се нарани - дори ако падне сериозно и нараняването може да застраши живота му.
Още няколко думи, които да изтече: изтощено дете се охлажда по-бързо - детето е дехидратирано, уморено, гладно, може да се изпоти от бягане. Това цялостно физическо състояние няма да е от полза за детето дори психически.
Всички следващи съвети също могат да бъдат приложени по игрив начин и реалистично изяснени. Това, което едно дете наистина чувства върху „кожата си“, никога няма да забрави. Всичко обаче трябва да се прави чувствително, за да не стресираме детето. Детето трябва да е доволно от това. На всяка разходка можем да увеличим вниманието си към друго нещо, детето ще го запомни по-лесно.
Акценти:
1. чувство за сигурност - Запазването на спокойствието е най-важно за изгубеното дете.
Необходимо и важно е детето да е подготвено за такава ситуация, то трябва да знае какво да прави, тогава няма да изпадне в паника толкова лесно.
2. Останете на това място, където детето осъзна, че е загубено.
Това се отнася за най-малките деца.
Детето не просто седи на едно място, затова е добре да запълните времето с игра, детето може да пее, да свири, да играе с листа, чукове, камъни и т.н. Това, че детето трябва да остане на едно място, не означава, че не му е позволено да ходи, детето може да ходи, напр. в кръг, тук-там, около дървото, смисълът е да не се прекалява и да се избегне евентуален инцидент.
Ако няколко деца са заедно, те остават заедно, респ. ако детето има куче със себе си, също е необходимо да остане с него - двама са по-добре да изчакат спасителите, съответно. детето може да притисне кучето към себе си и да се затопли с него. Ако има няколко деца и им е студено, оставете ги да се сгушат заедно, при условие че не продължават да се движат.
Детето не трябва да се приближава до диви животни, респ. за чужди кучета е опасно.
Ако в гората детето чуе пращенето на клонки, респ. шумоленето на листата, нека и те да скърцат и да изкрещят малко (не прекалено силно, защото силният писък се усилва). По този начин звярът ще разбере, че в гората има посетител и животното ще избяга. Важно е детето да не се страхува в гората на животните (детето трябва да се запознае с горските животни, атлас от животни също ще помогне), особено през нощта, когато е относително тихо и звуците на нощните животни могат бъдете чути далеч и далеч. Ако спасителят „дрънка“, той бързо ще намери детето, защото ще го чуе.
Детето ще се изплаши, но все пак трябва да мисли, че го търсят - родители, полиция, пожарникари, спасители, кинолози, доброволци, армията - просто цялото село или град е обърнат заради него и трябва да повярва, че ще го намерят .
Затова на децата трябва да им се каже няколко пъти: „Янко“ („Евка“), ако случайно се скитате в гората, бъдете спокойни, ще ви намерим, не се притеснявайте. Ще извикаме на помощ цялото село, полицията, пожарната, спасителите и ще ви намерим, повярвайте ми .
Стъмва се:
Никога не плашете дете с духове, kt. ходят нощем. Детето не трябва да се страхува от тъмнината. Ако детето трябва да е добре цяла нощ само, това изисква "смелост", духовете няма да му помогнат, напротив.
Детето все още трябва да намери безопасно място за нощувка на дневна светлина (поне два часа преди да е напълно тъмно, започнете да търсите и подготвяте място за нощувка), мястото не трябва да е твърде стръмно (стръмен наклон), така че че детето не се търкаля надолу. Среща се лесно през нощта - достатъчна е само една стъпка, напр. когато отиде в нужда и катастрофата е пълна - ще кажете, че детето няма да ходи през нощта, не вярвайте, нощта е безкрайна в такива ситуации и детето със сигурност ще ходи. Не оставяйте нищо на случайността, когато обучавате деца.
Мястото трябва да е защитено от вятъра. Необходимо е на практика да се покаже на детето как да се предпазва от вятъра: зад камък, зад по-голямо дърво, зад изкоренено дърво, зад изкуствено създадено препятствие - каменна стена, куп халюцинации и др. Мястото не трябва да е отворено напр. планинско било, хълм, поляна. При нормални условия през нощта в гората е по-топло, отколкото на поляната - топлинното излъчване в гората е по-малко, тъй като растителността частично изолира земята.
Научете детето си, че дрехите никога не се изхвърлят, дори когато е топло през деня. Детето може да не осъзнае това. Ако не го намерят през деня (което е напълно възможно) и трябва да нощуват навън, ще им трябват дрехи.
Приблизително 70% от излъчената телесна топлина излиза през горната част на главата на човек, така че ако ни е студено, важно е да покрием главата с капачка, респ. друго парче дреха.
Ако някоя част от дрехата има крещящ цвят, нека дрехата е като горна дреха - можете да я видите по-добре.
Препоръчително е децата винаги да имат дреха в сигнален цвят, напр. в оранжево. Поне това е достатъчно "оранжева" подплата на якето .
Маркиране на март:
Когато децата (детето) разберат, че са изгубени и трябва да променят позицията си, е много подходящо да ги научите да маркират пътя на своя поход - те могат да правят стрели (белези) в земята (през зимата марката в снегът може да духа или да падне в снега), те могат да чупят клонките на дървета и храсти, да правят конфитюри, да строят мъже от камъни, да правят стрели от дърво и т.н.
Много е добре да се научите редовно да се гледате и да си спомняте терена, съответно. опорни точки - голямо дърво, изкоренено дърво, специален камък и др. Ако трябва да се върнат, това ще им помогне много.
Ако ситуацията позволява, респ. ако имат за какво да оставят съобщение, нека го направят на маркирано и ясно видимо място. Нека съобщението да бъде водонепропускливо - напр. в торбичка с микротен. Докладът включва - какво се е случило, броя на децата, нараняванията, посоката на движение и скоростта на напредване - ако те познават терена и могат приблизително да преценят скоростта на движение, оборудване, кога са напуснали доклада, каква помощ се нуждаят и до каква степен.
Ако има няколко деца:
Ако има няколко деца, тогава е добре да патрулирате нон-стоп и да сте готови да подадете сигнал веднага. Необходимо е да се договори сигнал, който да показва, че те се приближават съответно до хеликоптер. самолети, всички деца трябва да са готови за сигнализиране възможно най-скоро. Ако патрулът е приспан през нощта, оставете ги да ходят, ако вече не помага, нека се смени, патрулът не трябва да заспива при никакви обстоятелства. Мнозина знаят това от детските лагери.
Едно голямо и храстовидно дърво няма да остави дъжд да ни пада доста дълго, ако сме скрити под него. Тук децата трябва да бъдат много внимателно инструктирани за риска от мълния по време на буря в самотно дърво.
Ако е кратка лятна буря, респ. дъждът няма да продължи дълго и няма дърво, под което да се скриете, респ. децата нямат дъждобран, алуминиево фолио, водоустойчиво облекло и имат водоустойчива раница със себе си, респ. найлонова торбичка, след това те свалят колкото е възможно повече и крият сухи неща в раницата си, респ. в чанта и дъжд само по една тениска или само по шорти. Внимавайте за вятъра, той много се охлажда! Повечето от нещата им обаче ще бъдат сухи, което може да спаси живота им, ако е по-студено, респ. ако се охлажда, напр. през нощта.
Забележка: ако децата имат възможност да направят огън и да се затоплят с него, респ. сухи неща до огъня, добре е, ако не е твърде студено. Ако детето се намокри в конеца при температура някаква степен над нулата, съответно. при нула (леден дъжд) е много опасно, животозастрашаващо, ако той няма възможност бързо да се преоблече съответно в сухо и водоустойчиво облекло. да се затопли в жилище. Следователно, ако детето излезе по-далеч от селото, респ. град (извън цивилизацията), винаги трябва да носи със себе си необходимото оборудване, което зависи от сезона, времето и планираното събитие.
Забележка: резервните дрехи са подходящи, за да научат децата да носят във водоустойчива раница и винаги в найлонови торбички (в по-здрави найлонови торбички), дори ако раницата е водоустойчива - точно по време на дъжда определено ще трябва да избират от раницата точно това, което е на дъното и ще трябва да вземете всички неща от раницата навън. (Пластмасовите торбички могат да се използват многократно - например за нанасяне на сухи листа или суха трева върху купчина, бране на плодове, импровизирана фуния, импровизиран съд за вода и др.).
Сгради, вили, коли и др.:
Ако децата се изгубят и положението им е толкова сериозно, че имат нужда напр. от лошо време да се скрие в определен обект (замръзване, дъжд или деца са ранени), нека да го направят без колебание, животът им си заслужава!
Обяснете им как да нахлуят в сградата, така че да причинят най-малко щети и да не си причиняват наранявания. Проверете всички врати и прозорци (капаци), може би нещо ще бъде „отворено“, респ. нека се опитат да намерят скрития ключ около вратата.
Ако нямат късмет, тогава най-често срещаният начин е да счупят прозореца - нека никога не чупят прозореца с ръце или крака, нека винаги използват напр. камък, който се хвърля в прозореца от разстояние най-малко 3-4 метра (за да сте сигурни, след като хвърлите камъка, затворете очите си, така че фрагмент от стъкло да не попадне случайно в очите им), или пръчка. Когато удряте с пръчка стъклото, обърнете главата им от прозореца и затворете очи. Извадете парчетата от рамката на прозореца с пръчка, преди да влезете в сградата.
Когато влизат в сградата, те трябва да са наясно, че на земята под прозореца и отвътре ще има счупени стъкла, затова ги предупреждавайте да не докосват пода с ръце, когато влизат в сградата. Прозорецът трябва да се запечата отново, напр. малко картон, одеяло, мебел и др.
Те трябва да се уверят, че няма телефон или уоки-токи - на уоки-токито (ако сте ги научили как да го използват) нека всички канали се опитват - когато иска помощ, детето трябва да чака достатъчно дълго на избрания канал за възможен отговор.
За такова проникване трябва да се подаде сигнал в полицията, респ. родители, нека не вземат нищо от предмета, освен необходимите неща за оцеляване, това също би било оценено като кражба при деца.
Сухи листа, шафин, суха трева:
Ако трябва да пренощуват навън, нека съберат сухи листа, суха трева, плява и по този начин се изолират от земната повърхност, респ. те са покрити с листа, респ. суха трева. Ако намерят хранилка за сено със сено в гората, оставете ги да спят в сеното. Ако хранилката е без сено, тя ще служи като добър подслон.
Ако имат алуминиево отразяващо фолио, те също трябва да подредят място, където ще спят през нощта със суха трева или сухи листа. Ще бъде топло, по-меко и няма да повреди фолиото.
Подслон:
Ако детето трябва да пренощува на полето, то трябва своевременно преди да се стъмни, поне два часа преди да се стъмни, да започне да търси подходящо място и да започне с действителното изпълнение на приюта.
Защо подслон? Заслонът го предпазва от вятър, дъжд, респ. слънцето. Ако подслонът е компактен, той изолира перфектно от околната среда. Това място трябва да бъде маркирано за спасители .
Изборът на правилното място е от решаващо значение, той трябва да е безопасен и поне частично да предпазва от влиянието на времето. Изборът на място също зависи от сезона - през лятото е необходим близък източник на вода, през зимата скривалището им е необходима защита от вятъра и достатъчно дърва.
Децата трябва да бъдат инструктирани да вземат предвид, че нивото на водотоците може да се повиши внезапно (дори над 50 сантиметра буквално за няколко секунди - особено планински потоци след облак, когато приливната вълна се търкаля през потока, което е много опасно). камък - камъни. През зимата внимавайте за лавинни склонове - дори горната част на гората може да не е в безопасност под такъв наклон - по-големи лавини проникват доста дълбоко в гората. Затова нека избягват бреговете на водотоците, респ. през лятото сухите речни корита и потоци, край морето им позволяват да обърнат внимание на прилива. Децата нямат право да се приютяват дори в надвеси, които могат да бъдат наводнени от вода по време на дъжд - най-изгодното е леко повишено пространство над околността. Заслонът не може да бъде построен дори точно под скалната скала, трябва също така да се има предвид, че камъкът може да отскочи от удара, респ. валцуване - зависи от терена (стръмност на склона) и от самия почвен слой (мека земя, скалисти подпочви и др.).
Ето защо е необходимо да се изгради заслон на безопасно разстояние от скалната скала.
Трябва да научите децата на всичко това много добре! Заслонът също не се строи под самотно дърво, ако съществува риск от буря, респ. на открито, където подслонът би бил най-високата точка.
НИКОГА не позволявайте на децата да ядат онези горски плодове, за които не са на 100% сигурни, че са годни за консумация.
Когато е необходимо, децата трябва да приемат вода възможно най-близо до извора, планинските потоци са все още относително чисти и водата обикновено не е вредна (планинският поток лесно се замърсява от мъртво животно, което се разлага в потока, така че е най-добре да се взема вода директно от извора, съответно). възможно най-близо до източника). Стояща вода, респ. бавно течащата вода обикновено е лоша и трябва да бъде филтрирана и преварена. Водата трябва да ври 5 до 15 минути.
Пакет за оцеляване за деца:
Пакетът за оцеляване за дете зависи от неговата възраст и способности. Детето винаги го носи със себе си за разходки в гората. Препоръчително е дори в присъствието на родители те сами да носят такова оборудване за оцеляване. Това води до независимост и правилния навик да носите тази раница "оцеляване" със себе си.
Съдържание на пакета за оцеляване за деца:
Детето има неща, съхранявани във водоустойчива раница. Раницата може да се използва като защита срещу дъжд, подслон за подслон, одеяло за спане, изолационен слой под него, импровизиран съд за вода и под.
Алуминиевото фолио изолира перфектно и дъждобранът, както всички знаем, ни предпазва поне частично от дъжда, но може да се използва и като защита срещу вятъра.
Децата нямат право да носят свирка на вратовете си, съществува риск от обесване (децата нямат право да носят плоски ключове на вратовете си, което е относително често срещан метод). Препоръчва се свирката да бъде завързана с връв към раницата, така че да не може да се загуби и за да може детето да използва свирката (след като я извади от раницата), дори ако има раница на гърба си - струната трябва следователно бъдете достатъчно дълги.
Научете децата, че нещата от раницата трябва да се вземат на сигурно място, където детето няма опасност да падне, респ. падането на цяла раница или нещо подобно. По принцип е необходимо да се накара децата да не излизат сами на труден терен.
Силно фенерче може да се види от въздуха на разстояние до 4 км. Фенерчето трябва да е водоустойчиво. Винаги се препоръчва да се носи резервна крушка. Децата трябва да знаят колко дълго ще издържат фенерчетата им - така те знаят колко дълго могат да запалят (фенерчетата не трябва да са твърде стари, ако замръзне, трябва да се държат под якето на топло), ако планираме по-дълго останете в планината с деца, можем да вземем резервни фенерчета.
Когато сигнализирате със свирка, е изгодно да използвате отражение на звука от определена област, напр. от отсрещния хълм, в долината и т.н., което усилва звука, като по този начин звукът на свирка може да се чуе на разстояние прибл. 1,5 км. След свирката изчакайте отговор.
Внимание:
Ако децата са направили някакви сигнални знаци на полето, е необходимо да се отменят всички тези знаци възможно най-скоро след спасителната операция, за да не се объркват спасителите в бъдеще.
Можем да използваме фенерчето и за сигнализиране на по-кратки съобщения в морзовата азбука, но и двете страни трябва да го знаят. Понякога е достатъчно да се докладва за броя на хората, нараняванията и т.н., което означава няколко думи. Ето защо е добре да носите морзова азбука в планината като част от фенерчето, тогава и децата могат да го направят. Ако регистрирате сигнализацията в морзовата азбука, незабавно запишете "точки, запетаи" - ако не знаете кода, тогава бързо ще разберете за какво се сигнализира, можете да дадете написания код на спасителите. Трябва да се има предвид, че фенерчето може съответно да се разрежда, да изгаря крушката. други влияния - пада мъгла, жертвата пада в безсъзнание и т.н. и детето в нужда вече няма да може да подава сигнал. След това е необходимо да запомните посоката (азимута), от която е сигнализиран и приблизително височината - позицията ще бъде определена по-точно.