В първата част казахме нещо за правната уредба на редуващите се грижи в Словакия и как тези грижи могат да работят на практика. В днешната част ще разгледаме по-отблизо неговите специфики.
Алтернативните грижи често се възприемат от децата като форма на обмен. Неговият огромен недостатък е, че не се вземат предвид индивидуалните съдби на децата. Може би най-големият недостатък е, че дори детето да протестира и не иска да отиде при другия родител, то трябва да отиде. Въпреки че това означава, че това ще са безкрайно много дни за детето. Тази неблагоприятна ситуация възниква за едно дете, особено ако трябва да отиде при родител, с когото няма добри отношения, за когото по някаква причина не се чувства комфортно.
Ако детето трябва да отиде при родител, с когото няма добре развити взаимоотношения, това понякога е предимство, но не винаги. Понякога квазипринуденият престой с такъв родител може да промени отношенията им с течение на времето и те могат да намерят пътя един към друг. Това е предимство, тъй като тогава детето понася по-добре да остане с този родител.
Друга специфика е, че детето основно има два дома. Това може да накара детето да спре да се чувства като у дома си, което има значителен ефект върху психиката на детето. Детето се нуждае от сигурност и усещане за дом. Поради това е много важно също така родителите да се съгласят, въпреки разногласията от миналото, и по този начин да направят този преход възможно най-лесен за детето, като по този начин предотвратяват стреса на детето от ситуацията.
Друга специфична особеност е фактът, че редуващите се грижи създават условия и за двамата родители да прилагат своите образователни идеи, което обаче засяга неадекватно детето.
За няколко деца има и фактът, че съществува възможност децата да бъдат поверени едновременно на различни родители. Под въпрос е дали това е подходящо, тъй като това може да наруши отношенията между братя и сестри. Ако братята и сестрите са свикнали да растат заедно и внезапно родителите им се променят, но само един по един, тогава връзката между братя и сестри на практика приключва, което, разбира се, не е добре. След това децата се осъждат взаимно, тъй като в такива случаи често имат различен режим.
Квази спецификата, но главно предимството на редуващите се грижи, е фактът, че детето е свикнало и с двамата родители. Следователно, ако един от родителите се разболее и е в болница, или нещо му се случи, преходът на детето към другия родител за необходимото време понякога е травматичен. Предимството на такива грижи е, че родителите са по-принудени да се споразумеят по въпроси, касаещи децата, и да си сътрудничат заедно, което означава, че те знаят практически всичко за децата и така дори в изключителна ситуация знаят какво точно и как да правят.
При редуващи се грижи често възниква ситуация, при която единият или двамата родители създават ново семейство. В този случай детето трябва да се адаптира към новата ситуация. Случва се да има проблем да приеме тази ситуация, но определено ще може да го направи с подходящ подход. Основата е, че в тази нова ситуация детето не се чувства сякаш разделено и най-вече че продължава да има приблизително еднакви условия в двата дома.
Подходящо е също така, ако детето има брат или сестра в ново семейство, всички деца трябва да бъдат третирани еднакво и всички да бъдат задължени да спазват едни и същи правила. Това по същество няма да наруши връзката между родител и дете и ще остане практически същото.
Основни правила
Същността на правилата за редуване на грижите и по този начин на квази-два дома на детето е, че децата в двата дома са създали подобни условия. Това не нарушава значително стереотипа, с който детето е свикнало по време на прехода между двете резиденции.
Детето се нуждае от стабилна среда, режим и единно възпитание във всички възрасти. Следователно, в интерес на детето, родителите трябва да се договорят за точните условия и начин на възпитание, които трябва да бъдат еднакви и в двата дома. По този начин родителите също така ще гарантират, че детето им ще уважава и двете, тъй като и двамата ще продължат по един и същи начин във възпитанието си.
Ако родителите не са единни във възпитанието си, те причиняват хаос, объркване и несигурност у децата си. Детето обикновено иска да угоди на родителя и ще се чувства несигурно при неравностойни условия. След като детето е позволено, а понякога и не, то може да не изгради уважение към правилата и ценностите.
По този начин, по едно и също време, детето трябва да бъде взето от детската градина или училище, да бъде обучено, изядено, изкъпано и да си легне по едно и също време. Следователно родителите при редуващи се грижи не могат да мислят, че е подходящо детето да въведе режим, сякаш е на почивка. Това би навредило не само на детето и на другия родител, но и на тях самите.
За равенството на правилата е важно родителите да общуват помежду си и да оставят настрана възможния си гняв и ярост. Дори в случай на промяна в ситуацията, те трябва да бъдат информирани за новата ситуация, за да могат да реагират по същия начин.
Основните правила, по които родителите трябва да се договорят и спазват, се отнасят главно за ежедневието (будилник, закуска, обяд, вечеря, парти, както и колко време могат да прекарат на телевизия или компютър ...), награди, наказания и джоб пари (кога, за какво и как да наградим или накажем дете, дали и какви джобни пари да му дадем ...), определяне на приоритети (училище, кръгове, приятели, телевизия ...) и в по-малка степен здраве (за намиране за здравословното състояние, кога и кой лекар да посетите ...).
Едно от основните условия, произтичащи от това, е родителите да могат да се споразумеят помежду си. Без това редуващите се грижи няма да имат положителен резултат. Неспособността за комуникация, честите срещи и конфликтните ситуации оказват лошо влияние върху психиката на детето. По същия начин поставянето на акцент върху родителите върху други приоритети оказва неправомерно влияние върху детето.
Много малко са родителите, които могат да оставят настрана своите разногласия и да се съгласят. Следователно редуването на грижите не е за всеки. Всичко лошо трябва да се остави настрана, тъй като детето не може да бъде обвинявано за разногласията на родителите. В най-добрия интерес на детето родителите трябва да гледат преди всичко на интересите на детето и да търсят споразумение, което ще бъде най-малко травмиращото за детето. Ако детето е по-малко, трябва да се наблюдава как реагира на различни ситуации. В случай на по-големи деца е препоръчително да поговорите разумно с тях за ситуацията и да изслушате мнението им. Децата често възприемат ситуациите по различен начин от родителите и затова е полезно само ако родителят и детето могат да говорят за всичко на спокойствие.
Във всеки случай е необходимо да осъзнаем, че за нас родителите, като възрастни, ситуацията е трудна. Как децата го възприемат тогава? Какво вероятно минава през съзнанието им?
Така че дори да е трудно, трябва да оставим настрана гнева си, взаимните си разногласия и да разгледаме кое е най-доброто за нашето дете. Трябва да оценим ситуацията, така че да не му причиняваме травма. Самата раздяла на родителите е трудна за детето. Тогава защо да го натоварвате с още повече грижи?
Мненията по този въпрос са различни и след като прочетат тази статия, някои родители ще се съгласят, а други не, но това е така, защото редуването на грижите всъщност не е за всеки.
Така че пожелавам на всички родители, които избират тази форма на грижа, да имат достатъчно сила да се справят със ситуацията възможно най-добре. Главно, за да може да се справи със ситуацията с хладна глава. В крайна сметка всичко може да се направи. Не напразно се казва, че където има воля, има и решение и така "Нищо не е невъзможно".