• Главна страница
  • Каталог на части
  • За проекта
  • Често задавани въпроси
  • Наръчник за дигитайзер
  • присъедини се към нас
  • Блог на проекта
  • Дискусия по проекта

шустек


Златният фонд за МСП е създаден в сътрудничество с Института по словашка литература към Словашката академия на науките



RSS изход на произведения на Златния фонд (Повече информация)

Изтеглете снимки от American Life като електронна книга

Даниел Шустек:
Снимки от американския живот

Харесвате ли тази работа? Гласувайте за него, както вече гласува 129 читатели

Американски столове

В най-тясна връзка с занаятчийския живот в Америка са така наречените пансиони. Никога не съм виждал подобно нещо по време на пътуванията си в Стария свят. Те са просторни, базирани изключително на тази цел къщи, където безплатни майстори и работници получават апартамент и всички консумативи на възможно най-ниски цени. Тези къщи са предимно частни, но обикновено са до големи фабрики, така че работниците да не са далеч от работа и да не губят време в лутане излишно. В крайна сметка в Америка английската поговорка е вярна в пълния смисъл на думата - Времето е пари. В такива къщи работниците живеят заедно от четири до шест в една стая, която разполага с най-необходимите мебели и те идват тук в определеното време за съвместен обяд и вечеря. Незабавно обаче отбелязвам, че в нито една столова, освен за хранене, не трябва да получаваме вино или бира или друга напитка, само чиста вода. Сервираната храна е чиста, вкусна и толкова евтина, че тази диета без съмнение е най-евтината в света. В крайна сметка плащате само 4 до 5 долара на седмица за апартамента и цялото хранене. Това е много ниско в сравнение с цените в други европейски градове.

Общата трапезария в тези трапезарии е особено забележителна. Това е просторна стая, която може да побере 50 до 60 души, които могат да обядват удобно на масите. Начинът на сервиране на храната доста се отклонява от европейските обичаи. Тук те не само носят на госта своята порция, но носят на масата всички ястия, които са за обяд или вечеря. След това всеки взема това, което му харесва. Когато едната или другата купа е празна, те незабавно носят друга купа от същото ястие и това се повтаря, докато всички се изядат. На масата няма празна купа. Вярно е, че готвачката вече познава своите вечери и знае коя храна изразходва най-много, а след това готви най-много и обратно. Празната купа просто би означавала, че някой би я изял. Ако някой има вкус към вино или бира, може да го донесе за пари от хана.

Освен постоянните жители, местните столове се посещават и от хора с различен произход и професии, които искат да спестят както пътувания, така и пуйка. Когато пристигне времето за обяд, тези специални гости влизат в най-близкия пансион в района, в който работят в момента, сядат на маса и ядат на вкус и воля. След обяд никой не извиква, че иска да плати, нито пък избягва изба, за да представи, според френските обичаи, сметка на хубаво отпечатан знак, който, когато човек види цените си, само искри в очите му. Тук просто всеки специален гост слага парите в чиния и си тръгва. Вярно е, че цените на обядите и вечерите са еднакви навсякъде в тези столове, това е 25 цента (нашите 50 grajciars). На тази цена никой не се чуди дали гостът е изпразнил една или пет до шест чинии; няма значение. Тук човек не плаща за порциите, които е изял, а за яденето. Този начин на хранене има такива предимства, че европейците, особено тези, които зависят от живота в ханове в големите градове, могат с право да завиждат на Америка.

На тази евтина цена, каквато преобладава в американските столове, нека никой не мисли, че храната, която се сервира тук, е останала и отмита от големите ханове, както е в многолюдните европейски градове. Всички ястия, приготвени тук, са пресни заедно, от месото от добре нахранено и чисто говеждо и от здрави култури, така че всеки да може да седне с тях. Всичко това важи за американската кухня, чиито ястия са евтини, добри и питателни. В края на краищата, малкото ми нещо щеше да се разпространи до 187 килограма през тези няколко години от престоя ми тук!

Съвместният живот в столовите обаче има и своите трудности и недостатъци, от които ще спомена само някои. Все още има толкова много шум и вълнения сред толкова много хора, където, за съжаление, няма образование, че по-усърден човек, който би искал да учи в свободното си време, не може да работи спокойно. И така, на него се изпълнява добре познатата поговорка, че когато дойдеш сред гарваните, трябва да крякаш като тях. Още по-неприятна тук е нощта, когато винаги има някой, който пречи на човек от тих сън, какъвто е необходим за освежаването ми на душата и тялото. И навсякъде има хора, които не могат да направят разлика между „моето“ и „вашето“, така че това, което беше „наше“ тази вечер, е „чуждо“ утре и най-лошото е, че никога няма да разберем кой е „новият“ собственик от изгубените ни вещи. Ето защо спътниците, живеещи в пансион в една стая, слагат дрехите и другите си неща в куфар преди лягане, заключват го и слагат ключа в леглото под главата си. Никой не е изненадан от тази „процедура“ и никой не се обижда.

Съвсем различен живот водят омъжените работници, които също има значителен брой във всяка фабрика. Те живеят със семействата си в покрайнините на града, защото такъв работник би направил за една или две стаи, килер, кухня и т.н. той плати поне 300 или 400 от нашите златни монети в града, за да не му остане малко, за да може да си изкарва прехраната. В покрайнините на града обаче такива апартаменти са дори наполовина по-евтини и някъде ги получават за една трета от цената, ако работникът е доволен от стаята, кухнята и килера. А много омъжени работници живеят още по-евтино и по-удобно. Те имат малки дървени къщи извън града, в които живеят със семействата си. Тези къщи често са на три до четири часа пеша от фабриката, където работи бащата на семейството. Тъй като обаче железопътните влакове напускат града във всички посоки по всяко време, работниците, живеещи извън града, се отвеждат във фабриката сутрин за много малка стотинка, а вечерта след работа също се прибират у дома. Тези работници от „замъка“ имат своя специална диета. Грижовна жена готви навреме повече или по-обилен обяд за мъжа, който бащата носи в саксия до фабриката и яде по време на обедната почивка.

Малките чиновници също живеят по този начин, тъй като лошите им заплати не им позволяват да живеят в града. Те живеят и извън града, на сутринта поемат железницата до офиса си, носейки обяд в халби. Дори в града често виждах по-малки чиновници да вървят пеша, носейки шрифтовете си под лявата си ръка и държейки колан в дясната, в който тенекиени или порцеланови купички бяха свързани с обяда. Това показва, че американските служители преценяват добросъвестно не само финансовото си състояние, но и служебните си задължения и винаги имат предвид една поговорка: времето е пари. Там, под Татрите, такъв писател със заплата от 300 златни дори не би обядвал из града за света; би си помислил, че имението ще му отпадне. Дори чиновник от 1500 долара не се срамува да донесе обяд в офиса, просто за да спести нещо и да нахрани семейството и децата си. Така живеят хората тук и дори на никой не му пука да се подиграва. Разбира се, тези необичайни условия в Стария свят са обусловени от добра организация на железопътната служба в самия град, така че от всяка страна е възможно да се стигне до противоположната страна по всяко време, толкова евтино, че да се ходи по дългия улиците щяха да направят още разкъсани обувки.