да дойде, -а, -ат и да дойде, -í, -иа нед.
1. (за хора, животни и транспортни средства) да се приближиш, да се приближиш някъде: влак, автобус вече пристига, пристига;
Тълпата идва към тях. (Jégé) Слизаме по тиха алея до гроба му. (Поплавък)
2. и обратно. (за хора и животни) да стигнете някъде пеша ал. от всякакви транспортни средства, възникват: стр. на работа, на училище, от работа, вкъщи, пеша, с колело, с влак, с автобус;
кравите се прибират от пасището;
стр. както на повикване, стр. удобно, в точното време, когато е необходимо;
стр. точно в най-доброто време;
Старецът всяка вечер идвал пиян от кръчмата. (Urbk.)
3. навик. обратното. (на кого, къде, за кого, за какво, региона и за кого, за какво;
class = "sc" /> за какво, за кого, за какво, с какво;
class = "sc" /> s indec.), за да стигнем някъде с определена цел ал. намерение (пеша или с транспорт): стр. на някой за мляко (окръг за мляко), стр. до детска градина след дете, след син (окръг за дете, за син);
стр. на някой за череши, за череши, регион. също за череши;
стр. да помогне на някого;
Те идват при нея, за да се възхищават на непознат. (За вас.) Купувачите идват за този строителен материал. (Кук.) Хората идваха при него за съвет, за помощ. (Вадж.) Идвам с молба. (Тим.) Смел рицар, дойдеш да докоснеш оръжията на най-мощния скитащ рицар. (Fel.) Отдалеч и широко, те ще дойдат при публиката (Fel.), За да разгледат необичайно, странно нещо;
стр. да излезе с предложение, да представи предложение;
4. (на транспортни средства), за да стигнете до определено място: влаковете пристигат, пристигат точно;
Пристигнаха коли, пристигнаха коли. (Хор.)
5. навик. обратното. (за нещата), за да стигнете някъде по пощата, с транспорт: писма идват до редакцията;
Все още има сметки за плащане. (Ал.) Телеграми идваха от цял свят до губернатора. (Зъб.) От него дойдоха писма. (Тим.) Пощата пристига рано вечерта. (Тим.) Зелени пликове с официални формуляри пристигнаха у дома. (Urb.) На всеки пет месеца, на възраст от пет или шест години, идва една и съща сметка. (Тадж.)
6. (за неща и явления), за да стигнете до някъде чрез някакво движение: Потокът идваше от гората. (Ondr.) Облаците са дебели, приливът идва. (Кал.) Сълзите й идват в очите. (Тим.) Бушот дойде от строителната площадка (Мин.) Слезе. Пеенето дойде от друга страна (тат.) Звучеше, звучеше.
● нещо идва (идва) на ума на някого, разсъждава, разрежда. дори на ума, на ума, на ума, който помни, той помни, той го помни;
не идва (не ми идва) не мога да намеря подходящ, подходящ израз на езика си;
7. да се приближи (във времето), да настъпи, да започне с: идва, идва пролет, лято, зима;
Дойде вечерта. (Тим.) Идва времето на сбогуване. (Pláv.) След есенните дъждове идват есенни студове. (О. Кинг)
● идват години, идват години (за човека) остарявайте, остарявайте;
идва (идва) линията го следва;
8. (в какво, разредено и къде) (за живите същества, вещи и явления), за да влезете в някакви обстоятелства, в ситуация, в определено състояние;
в някои връзки изразява началото на разказа ал. състояние: Станислав дойде с добра воля. (Вадж.) Ханибал се ядосва. (Карв.) И двете жени спират. (Тим.) Той е някак по-сигурен, разумът идва в ред. (Кук.) Синчето расте, достига годините (Й. Мат.) Става ерген;
стр. в контакт с някого;
нещо идва, влиза в модата, стоките идват, влизат в търговията, в продажбите;
продуктите излизат на пазара;
нещо идва, идва при земетресението започва да преговаря, обсъжда;
борбата излиза на решаващ етап;
говори се за финансов въпрос (о. Кинг) започва да говори за финансов въпрос;
Столът се използва само в празнични случаи. (Кук.)
● стр. в правилни, нормални писти, за да влезете в нормално, нормално бягане;
стр. да балансира;
стр. към цената да поскъпне, да поскъпне;
стр. да фалира и навън (за хората) да влезе в лошо материално положение;
стр. да унищожи, да обезцени;
стр. да се роди в света;
стр. да се появи в светлината (на нещата);
(не) се взема под внимание, (не) се взема предвид, (не) е възможно (не) да се обмисли;
той (не) идва, (не) взема предвид, че (не) е за него, (не) го касае;
стр. да се обърка, да се смути, да се обърка да стане несигурен, смутен, объркан;
стр. да придобие смелост, смелост, дръзвайте, дръзвайте да влезете;
9. (за какво) да придобие, да придобие нещо: стр. към пари;
(Жените) идват на златни обеци. (Кал.) Винаги идва в офиса и се нарежда с благородството на семейството, препоръките и ласкателствата, а не с успех. (Заб.)
● стр. към съзнанието, за придобиване на съзнание за живот, за запомняне;
стр. за себе си а) (за хората, размийте и за животните), за да придобият съзнание;
б) (върху хора, разрежда се и върху растения и животни), за да се възстанови физически (след заболяване);
стр. за придобиване на памет, съзнание (обикновено при болест);
стр. да разсъждава, за да стане разумен;
стр. към властта, до греблото, за да стигнете до водещото място, до правителството;
стр. към думата а) да имаш, да получиш възможност да говориш (напр. в дискусия);
б) да знаете, да можете да говорите (напр. след като сте изплашени);
в) стигнете до авангарда, кандидатствайте;
стр. да получи това, което му принадлежи, да постигне своето, да ходи добре;
10. (за) загуба на нещо: p за спестявания, за собственост;
Богатите губят богатството си чрез екстравагантност. (По дяволите.) Така че те загубиха дълго, трудно спечелено име за миг. (Тадж.)
● стр. за ума да стане луд, глупак;
стр. за главата, за гърлото, за живота да умре от неестествена смърт;
11. (за какво и за какво) да се стигне до нещо, като се мисли, търси ал. практическа дейност, за да разберете, открийте нещо: стр. към интересни открития, стр. към заключението;
стр. да убеждавам;
Той се прегледа и установи, че и той я е имал (болест). (Тадж.) Мара обаче трябва да измисли някои мисли. (Тим.) Той излезе от главата си за всички трикове и трикове. (Тат.)
● стр. да завърши и да завърши с нещо, да завърши някакво сериозно, важно нещо;
стр. да завърша с нещо да довърша, да довърша нещо;
стр. да се разпръсне към други мисли;
стр. нещо за желанието да се придобие положително отношение към нещо;
стр. към нещо на корена, да ходим по ставата, да открием, да открием причината, същността на нещо;
12. (върху кого) (относно телесни или психически чувства) да накажа, да се намеси, да залови някого, да хване някого: сънливост ме обзема;
В очите на Макаров нямаше сън. (Jégé) Припадъкът ме обзе. (Граф) Треперенето му дойде. (Тат.) Слабостта идва несъзнателно. (Кук.) В часовете на изтощение и умствена умора се появи желание за свят, по-заключен, духовен. (Вадж.)
13. неос. (към кого като, често с неопределено време) да има чувство (приятно или неприятно);
да падне, да бъде добър, да бъде лош и т.н.: той идва при някого, идва лошо, започва да му прилошава, принуден е да повърне;
Мартин също иска да чуе честна реч тази вечер. (Кук.) Трудно ми е да счупя старите си крака нагоре по стълбите. (Вадж.) Моята затвореност и изкушение на думата са вредни за семейството ми. (Ал.) Дори не спахме, което го накара да съжали. (Янч.)
14. (Хор.) Дори това, което би било в съня, ще дойде. (Кук.) Дойдох срещу нея като ненужна. (Вадж.) Целият й квартал сега идва при бедните. (Подж.) Имаш ужасно копаене на душата си. Идвате сами, изоставени и нелепи. (Джес.) Той живееше с тях половин час, че те идваха при него като стари познати. (Вадж.) Всичко изглеждаше странно за юни. (Кал.)
15. (на кого) да принадлежиш, да принадлежиш за нещо (например като награда за работа, дял от наследството и т.н.): Колко получава фурман? (Стод.) Той й напомни да не драска по робота повече, отколкото тя идваше. (Тадж.) Братовчед ми не може да бъде платен от сградата, дошла при нея от баба и дядо. (Отбор.)
16. неос. идва, дойде (на когото е неопределено) беше необходимо, беше необходимо, за какво, принадлежи, принадлежеше;
е, беше време: Сега ми идва да се разправя с теб. (Хор.) Значи и аз бих била омъжена. (Тадж.) Той ще дойде да обмисли. (Кук.) Той се страхуваше от компанията, в която дойде да пренощува. (Заб.) Само не ме пускай да отида за просяка! Защото вече идвам (Тадж.) Вече съм в опасност. Идвам да стрелям на дъската (Скал.) Нямам друг избор, освен да умра.
17-то обаждане. да се случи, да стане, да живее: Подобни схватки се случваха помежду им почти всеки ден. (Кук.) На фронта има и убийства. (Jes.)
18. остаряла. (на кого) във функцията на глагола на закопчалката да бъде: Положителен дойде при роднините на Drevonský. (Вадж.);