1. ВЪВЕДЕНИЕ
Определено ниво в обучението, работата или друго изпълнение е резултат от активно отношение към дадена дейност, готовност и способност за решаване или изпълнение на определена задача. Има няколко фактора, влияещи върху представянето. Ако преподавателят изследва нивото на изпълнение на някои ученици, тогава той/тя трябва да знае приблизително стойността на участието на отделни участници в изпълнението и да идентифицира учителя, който влияе върху доброто или лошото представяне по един или повече предмети. По отношение на учениците, освен възрастта, са възможни следните фактори: добро физическо и здравословно състояние, нивото на умствените способности и степента на придобити трудови навици, мотивация. Същото важи и за работещите хора. Необходимо е да се разбере как колегите си взаимодействат помежду си. Кой от тях прави добра атмосфера и кой от своя страна създава „трудно дишащ въздух“. Ако колегите имат отрицателен ефект един върху друг, това ще се отрази на тяхното представяне. Те не обичат да ходят на работа и да търсят и най-малкото оправдание да не общуват с другите.

мотивация

Този термин се отнася до всеки процес, приписван на лице или група, който обяснява или прави разбираемо поведението му. Самото понятие за мотивация е много широко, но много малко изяснено в психологията. Мотивацията не може да бъде пряко наблюдавана и измервана. Ние го извличаме от промени в човешкото поведение.

Първите мотиви за човешка или животинска дейност са свързани със състоянието на тялото им. Казваме, че те произтичат от биологични нужди. Значението и застойът на биологичните нужди се променят в човешкото развитие. Потребностите винаги отразяват липсата на нещо, което сигнализира за дисбаланс или дисбаланс, настъпил в тялото в резултат на това. Те се проявяват с неотложността на удовлетворението и повишената стойност на идентифицираните обекти. Такава потребност, която се усеща, но е несъзнавана, се нарича инстинкт. Това е безусловен рефлекс. Той определя посоката на потребността, нейното съдържание, но не и темата. Мотиви за съзнателни или съзнателни мотиви, които водят до действие за задоволяване на потребност. В обикновения език терминът инстинкт се бърка с инстинкт.

Мотивите за дейността на детето като непосредствени мотиви в производството са различни. Мотивите, използвани за задоволяване на биологичните нужди, се променят в развитието и придобиват различна стойност от тази в ранното детство. Постепенно материалните и социално-културните мотиви стават важни. В училище е важно да се идентифицират мотивите, които водят до добро представяне в училище. За студент обикновено нямаме нищо общо с един или два мотива. Мотивите са различни, дори противоречиви. Само доминиращият мотив води до решение и действие. Силата на мотивите зависи от нуждите, мирогледа и характера на индивида.

Мотивацията се характеризира с определено отношение към обекта, което съответства на потребността и дава конкретна насока на целия процес. Идентифицирани са някои модели при определяне на връзката между нуждата и стимула. Напр. ако нуждата е спешна, тогава стимулът има голяма стойност и обратно. Оскърбеното дете е благодарно за всяка добра дума, но има малко думи към разглезеното дете. Съответно предложенията могат да бъдат желани, безразлични или нежелани. Самите стимули могат да създадат определени нужди. Културната среда, музиката, литературата могат да повлияят на възникването на културни нужди. По отношение на мотивацията на учениците, това съображение е важно, тъй като може да помогне да се идентифицира гамата от неща, явления и предмети, които детето предпочита, които пренебрегва, които избягва, поради което може да подобри представянето си или да постави много усилия. По-скоро детето търси стимулите, които му носят някаква радост. В психологията също е имало аспект, според който цялото поведение на човек се ръководи от принципа на удоволствието и страданието. Според този принцип ние търсим неща, които са по-скоро приятни и възхитителни, отколкото неприятни.

Фройд също представи този аспект. В детството обаче трябва да вземем предвид, че децата търсят това, което задоволява нуждите на тялото им и избягват онова, което е еднообразно или това, което изисква известни усилия. Мотивите на учениците се повлияват положително или неблагоприятно от похвала или наказание. Не можем без образование в образованието. Похвалата е фактор, който подкрепя мотивацията в желаната посока, а наказанието е фактор, който потиска активността. Похвалата или наказанието произтичат от социалната оценка на ученика и одобрява или не одобрява неговата/нейната дейност. Ученикът често познава само от такава оценка успеха или неуспеха на своята дейност или нейното съдържание. От съществено значение е ученикът да знае точно какво е неговото/нейното задължение, какво му е позволено, какво не му е позволено и какво е престъпно. Колкото по-голямо е възпитателното влияние, толкова по-голямо е уважението на ученика към родителите, към учителя. Случва се порицанието у дома или в училище да не помогне, ако авторитетът на семейството и училището е по-малък от авторитета на приятелите. Наказанието е най-засегнато от тези, които най-малко се нуждаят от него, т.е. по-тромавите ученици.

Те най-често получават лоши оценки, порицания, записване в ученическа книга. Подобна процедура е чисто формална, непедагогическа и не води до никакви резултати. По отношение на наказанията, трябва да се има предвид, че те действат само за кратко време. Те прекъсват дейността в определена посока. Наказанието, порицанието, клеветата или подигравките могат да имат трайни вредни последици и могат да доведат до поведение на детето предизвикателно, гневно и яростно, отвратено и несъгласувано. Ако наказанията се използват непрекъснато в неподходяща атмосфера, тогава детето се плаши. Това може да доведе до това детето да се провали напълно при изпълнение на задълженията си, да бъде облекчено, да отиде на училище.

Разбира се, похвалата е по-подходящо мотивационно средство. Похвалата означава както положителна оценка на представянето на ученика, така и го насърчава да продължи работата си. Трудно е обаче да похвалиш ученик. Похвалата трябва да изразява фундаментална оценка. Успехът на учениците не винаги може да бъде безупречен. Но той не може да бъде похвален за грешките си. В такъв случай е необходимо първо да се направи оценка на цялостното представяне, едва след това да се посочат недостатъците и грешките, които ученикът трябва да преодолее в бъдеще. Ако ученикът се представя зле като цяло, препоръчително е да се намерят правилните елементи. Ученикът трябва да бъде оценен в неговата цялост, първо да обобщи правилното, да посочи линията, по която ще последва бъдещото развитие и усилия на ученика, а след това не само да посочи грешките, но и начина за тяхното отстраняване. Следователно похвалата трябва да бъде свързана с хана, но така че ученикът да може да види в коя посока да поеме и да почувства, че го оценяваме правилно.

2.1 Мотиви и учене
В предучилищна възраст детето обикновено придобива знания, умения и навици неволно в игра, на работа и в контакт с връстници и възрастни. В процеса на възпитание и преподаване, в който ученето е основната дейност на детето, мотивирането на ученето е сложен въпрос. В първите класове ученикът разбира училището като нещо ново, адаптира се към новите изисквания и учителите. През първите години започват да се прилагат мотивите да бъдеш добър ученик, да спечелиш похвалите на учителя. На тази възраст похвалите и насърчението се открояват като изключително ефективни мотиватори. В края на първия етап мотивите се променят. Ученикът иска да бъде добър ученик по-скоро заради собственото си удовлетворение. Мотивите за учене също се променят. Учениците не са мотивирани само от изискванията на училището. Учениците започват да предявяват определени изисквания към себе си според интересите и способностите си. Тук се създават предпоставки за процеса на самообразование, което ще надрасне училищната рамка и ще бъде приложено в бъдещия живот.

3. ФРУСТРАЦИЯ И СТРЕС

Ако по време на дейността на човек действа смущаващ фактор, който затруднява, дори невъзможно, да задоволи потребността или да не постигне целта, това е стрес. Човек може да бъде под стрес, от прости стимули до експлозия на въздушна бомба. Най-добрата отправна точка за разбиране на тези понятия ще бъде, ако забележим защитните механизми на тялото. Най-общо казано, ако балансът на организма се наруши по някаква причина, организмът се защитава. Най-високата степен на защита е защитата на себе си, защитата на собствената личност срещу психологическа вреда. Проявява се не само от страх, но и от безпокойство. Тревожността се различава от предишния опит. Типично е за самозащита.

3.1 Замръзване
Това е общ термин за проблемите на защитата на организма и приспособяването на организма. Това означава формиране на защита, т.е. появата на нова мотивация, насочена към премахване на препятствието пред първоначалната мотивация. Ситуация, в която възниква подобно препятствие, се нарича стресова ситуация. В много отношения учениците в семейство или училище живеят в повече или по-малко стресови ситуации. Това е така, защото от тях непрекъснато се изисква да се адаптират към училищните условия и рядко се взема предвид дали училищните условия водят до задоволяване на личните нужди на учениците. За училищната работа също е характерно, че при тези условия ученикът трябва да реши всичките си проблеми.
Ако има неподходящи реакции към условията на фрустрация, тогава говорим за реакции на фрустрация. Училищната среда, както сме успели да преценим, има достатъчно възможности да осуети амбициите, желанията и другите усилия на неговата личност.

По отношение на субективното оцеляване е възможно да се посочат като фактори на стреса:
-трудни условия на живот - задръствания в работата и семеен живот, социални условия, които правят невъзможно извършването на дейности по обичайния, привичен начин,
-дефицит във времето - липса на време в изпълнението на приетото решение,
-натиск на дълга - силен опит на отговорност за правилното и точно изпълнение на възложената задача. Тя се проявява в опита на взаимоотношенията с тревожност, обикновено не използвайки напълно всички свои собствени способности на знания и умения,
-натиск на заплаха - свързан с условията на действителна или потенциална заплаха за живота.

Има индивидуални разлики между хората в интензивността на реакцията на стрес. Ако стресовите ситуации се управляват успешно многократно, стресовите реакции ще отслабнат. Стресовата ситуация има две страни. Положителен - разрешим, t. j. ако стресът не е прекалено интензивен, той води до адаптация и подобряване на производителността, което е предпоставка за активен живот. За разлика от това, неразрешимият стрес консумира толкова много енергия, че иначе стабилното състояние се нарушава и целият човек се срива.

Най-важните психологически симптоми при преживяване на стрес се считат за:
-Тревожност - високата честота е практически близка до невротизма. Началото на тревожност зависи както от безпокойството като разположение, така и от реалната интензивност на заплахата. Колкото по-висока е тревожността, толкова по-изразени са реакциите на стресови ситуации.
- Тревожност - обикновено се свързва с преживяване на неприятно емоционално състояние. Човек, който изпитва такова състояние, не може да каже еднозначно от какво се страхува в момента
- Страх - наричан още „лек страх“. Често се среща при относително добре дефинирани условия, напр. когато свидетели присъстват на дадена дейност. Това е един вид психическо състояние от емоционален характер. Тя е придружена от липса на самочувствие.
- Страх - източникът най-често са специфични стимули, хора, ситуации. Нарушава концентрацията на внимание и мислене
- Гняв - има тясна връзка със стреса. Гневът е агресивно чувство, често възпрепятстващо дейността, насочена към постигане на целта

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Мотивираният човек среща препятствия при постигането на целите. Те го затрудняват, респ. напълно предотвратяват постигането на целите. Това създава разочарование. Това е вид психологическа тежест, при която става въпрос за осуетяване на възможността за реализиране на актуализирана тенденция в дадена посока чрез пълно блокиране.
Тъй като избраните методи не водят до никакъв ефект, има значително психологическо напрежение, повишава се емоцията, развива се гняв, страх, за съжаление. Това състояние обикновено е неприемливо и непоносимо за хората. Фрустрацията трябва да бъде разрешена по някакъв начин. Или се налага, усилието се увеличава или се търси заместваща цел. По-слабите индивиди се опитват да заобиколят препятствието. За съжаление някои от тях се примиряват със ситуацията и се предават на мечтата.
Не е лесно човек да бъде изложен на каквото и да е напрежение. Така че той трябва да се докаже психически годен и да го преодолее.