Лекарят Бистрики се грижи за деца от 11 години и все още намира мисията си на работа. В интервюто Михал Алмаши разкри не само какво мисли за консултирането в социалните мрежи.

човекът

Михал Алмаши (39) се занимава с педиатрия от 11 години. Той също така работи в градския квартал Fončord и в рамките на практиката се занимава и с детска ултрасонография. По време на практиката си е работил като лекар в Република Ирландия, Обединеното кралство, университетската болница с поликлиниката Ф. Д. Рузвелт и Детската университетска болница в Бистрица. Той има четири деца и предпочита да се отпусне сред природата. В интервюто той разкри повече за това какво е да работиш с деца.

Защо избрахте педиатрията? Какво ви привлече в този отдел?

В ранните си дни имах късмет и системата беше принудена да премине през основните области на медицината. Малко усукана, но се озовах в педиатрията. Това беше правилният избор. Считам, че педиатрията е много гъвкава и реактивна. И аз се наслаждавам на нея.

Какво е да работиш с деца?

Информативно, оживено, понякога шумно. Определено не е скучно и стереотипно. И в един съм съгласен с колегите си, че работим с деца и техните родители. Така че е необходима доза психологически такт.

А какво ще кажете за най-малките деца? Работата с бебета вероятно е доста взискателна ...

Не мисля така, защото тътенът да плаче на най-малките деца е просто проява на тях - комуникация с нас, възрастните и не бива да ни притеснява. Понякога е тривиално, друг път е необходимо да се обърне внимание на причината.

Какво мислите за феномена ADHD при деца? Срещнали сте такъв пациент директно?

Разбира се, той се срещна, независимо дали в болницата или в линейката. ADHD е сериозна диагноза, ако бъде потвърдена. Не можем обаче да скрием зад себе си други големи или незначителни промени в поведението на децата. От моя гледна точка е изключително важно как можем да помогнем на тези деца в интензивността на изражението им. Дадени са гени, но съзнателният подход и, за учудване, диетата също играят важна роля.

Какво е вашето мнение относно ваксинирането на малки деца?

Винаги съм казвал, че според календара на ваксинациите ме считат за основна ваксинация. Можем да говорим за надстандартни ваксинации за конкретен индивид. Имаме и неваксинирани деца или деца, при които родителите са поискали промяна в стандартната ваксинация. От момента, в който детето принадлежи към тази група, само родителят поема отговорност за това решение.

В наши дни майките са по-притеснени?

Не мисля така. Вероятно и в наше време съм срещал такива други видове майки. Проблемът обаче е в прекомерното предоставяне на информация.

Какво мислите за тенденцията на консултиране в социалните мрежи?

Освен всичко друго изнасям лекции и за бъдещи майки. Казвам на майките, че най-добрата помощ е, ако имат майка около себе си, която е с година или две пред тях и може да сподели с тях опита на детето си. От друга страна, има дискусионни форуми, които аз не считам за смислени, тъй като половината от информацията за неспециалистите е точно там, а другата е погрешна.

Вероятно не го осъзнаваме, но колкото повече информация имаме, толкова по-беззащитни сме. На преден план излиза логиката и страхът, че може да е начинът, по който е учила майка ми. По този начин майките бавно, но сигурно губят много важна черта - способността за интуиция, способността да усещат детето си и след това да решават в здравия разум.

Препоръчвате да останете вкъщи с децата си по-дълго в отпуск по майчинство или родителски отпуск или да ги включите по-бързо в екипа и по този начин да създадете имунитет?

Препоръчвам да оставите детето вкъщи за около три години. Въпросът не е само в имунитета. Ако поставите дете в ясла на година, определено ще увеличите заболеваемостта му, то ще бъде изложено на по-малка или по-голяма инфекция. Педиатърът ще реши това. Или родителят и след това нервите на педиатъра се късат и изпращат детето на имуноалергология, което е, смея да твърдя, стъпка навън в половината от случаите.

Вторият и по-важен аспект е въпросът за психологическото развитие. Според моите наблюдения, дете под тригодишна възраст не се нуждае от колективизация. Това е период на опознаване на себе си към себе си и околната среда, което тя възприема като пространство за постигане на своите нужди. По-дълбок интерес към другия възниква едва тогава. Ето защо, когато чуя майката да казва, че няма какво да предложи на детето на две години ... Точно обратното, детето се научава да открива всичко наоколо, ще бъде креативно и игриво, ако му позволим да овладее, да чука и да се грижи на обикновени неща у дома. Особено ако не се намесваме в него - той ще създаде Монтесори у дома безплатно.

Татковци също идват в линейката?

Да, и доста често нямаме проблем с това, понякога дори бащите са майки.:)

Докато общувате, той си сътрудничи с родителите ви?

Всеки ден се научавам да използвам правилната доза самоувереност. Комуникацията с повечето родители е безпроблемна, те изпитват истински интерес от наша страна. Рядко осъзнавам, че реагирах интензивно. От друга страна, понякога не виждам пътя за по-нататъшно сътрудничество и след това сами предлагам на родителите здравна карта на детето им.

Кажете ни какво според вас трябва да бъде добрият педиатър?

Мисля, че трябва да е точно така, както описах тези деца във въведението, гъвкаво и игриво. От друга страна, той не трябва да бъде алиби. И той определено трябва да може да се усмихва.