Безработицата, като фактор за голяма промяна в начина на живот, е събитие, което изисква голяма степен на адаптация към новата ситуация. Загубата на заетост носи със себе си негативи под формата на понижаване на жизнения стандарт, изключване от социалните отношения и нарушена жизнена сигурност. Днешното общество силно подчертава стойността на труда и по този начин значително влияе върху факта, че човек не иска да бъде пасивен обект, а активен субект, трансформиращ заобикалящата го среда.

изследвания

Работата е важно условие за достойното съществуване на индивида, като му осигурява не само материални облаги, но и чувство за самореализация и социална полезност. Психологическото значение на работата се дава от факта, че тя оформя човека от психическа, емоционална, психическа и физическа страна. Следните факти служат за подчертаване на важността на работата: а) работата е основен, исторически първичен вид човешка дейност; б) правото на труд принадлежи към основните човешки права.

Работата е дейност, която потвърждава уникалността на човека по отношение на обществото. В нашето общество се запазва традиционно високата стойност на труда. От кариерна гледна точка работата определя началото и края на икономическата дейност на хората. Giddens (в Mareš, 2002) обобщава шест характеристики на платената работа, които са от ключово значение за човека:

  • пари - финансовите доходи са много силен мотиватор и източник за задоволяване на нуждите;
  • ниво на дейности - работата е основата за придобиване и усъвършенстване на нечии способности и умения, дори ако е стереотипна работа;
  • разнообразието на живота - работата позволява на човек да влезе в други социални рамки и контексти, като домашната среда;
  • структура на времето - организиране на ежедневието ви в съответствие с работния ритъм;
  • социален контакт - работната среда предлага възможност за формиране на социални взаимоотношения и възможност за участие в по-широки дейности с други хора;
  • лична идентичност - заетостта предлага стабилна социална идентичност.

Майерсън (в Vyrost, Strawman, 1998) твърди, че човешкото поведение е насочено предимно към работата, т.е. j. продуктивна работа, която създава обекти и ценности, които общността разпознава и идентифицира. По този начин работата създава символичен свят, в който човек живее. В същото време работата днес е все по-важна форма на човешкото действие по отношение на изграждането на собствена стойност. Загубата на работа е травмиращо преживяване за индивида. Безработният губи най-силната обективна връзка с реалността, обзет от съмнения в собствените си способности, несигурност и страх от бъдещето. В този контекст трябва да се припомни, че същността на безработицата не е липса на работа, а липса на платена заетост. Колкото по-силна е мотивацията за загуба на работа, толкова по-силни са мотивите за работа. Те могат да бъдат различни и да имат индивидуално относително значение: пари, активност, самореализация, социален контакт, независимост. Под влияние на безработицата мотивацията се променя, тъй като много нужди не могат да бъдат задоволени по обичайния начин или по обичайния начин.

2. Безработица и икономически лишения (икономически последици)

Икономическите лишения са сложен и постоянен проблем за безработните. Проявява се с намаляване на размера на селекцията и намаляване на общото потребление. Безработните изпитват не само липса на лични вещи, но и загуба на възможността да потвърдят социалния си статус чрез разходи. Те падат на по-ниско ниво, не могат да си позволят това, което правят другите от тяхната социална класа. Липсата на средства затруднява хората да планират и организират своето бъдеще, личната си автономност и способността си да водят добре установен начин на живот. В резултат на икономическите ограничения начинът на живот на дългосрочно безработните се променя. Това е така, защото ситуацията е „малко ресурси и много време“. Уотърс и Мур (2001) заявяват, че икономическите лишения се отразяват в необходимите материални нужди и в намаляването на разходите за развлекателни дейности и над-стандартните разходи.

Някои проучвания посочват различията между мъжете и жените в отговора на финансовите затруднения. Мъжете се страхуват от по-косвени последици от финансови лишения, напр. загуба на статут на доход, докато при жените има опасения, свързани с преките последици от липсата на финанси, напр. плащане на сметки (Leeflang et al., 1992). Резултатите от по-голямо проучване на Fielden and Davidson (2001) сочат към интерсексуални различия в групата на безработните мениджъри. Безработните мъже посочват като основен източник на финансов стрес, че губят служебния си автомобил, губят позицията си на изхранвач, страдат от липса на адекватна храна и дългове. Безработните жени посочват ограниченията при избора на храна, липсата на средства за празници и социални събития като източник на стрес в тази област.

Изследване на дългосрочно безработните в Чешката република разкрива, че след шест месеца без работа респондентите показват готовност да променят съдържанието на работа и характера на трудовото правоотношение, за да си намерят работа, но показват минимална гъвкавост на заплатите . Повече от половината от безработните безработни не желаят да приемат по-ниска заплата от тази, която са загубили. Във всички образователни категории имаше съвпадение между средния лимит на техния приемлив доход (минималната работна заплата, която би ги насърчила да влязат на нова работа) и доходите, които според тях всъщност могат да правят на нова работа (март 2003 г.).

Специфична група са млади безработни хора, които не са успели да си намерят работа след дипломирането си поради липса на свободни работни места. Безработицата може да има по-негативни последици за тях, отколкото за други възрастови групи:

- те не развиват необходимите трудови навици (свикват с ролята на безработните и с финансовата подкрепа);

- съществува риск от асоциално поведение (причинено от прекомерно време, скука, липса на програма и отговорности, изключване от обществото) (Vágnerová, 1999).

Младите безработни са предимно самотни и живеят с родителите си, което значително намалява финансовите им изисквания. Подкрепата им е достатъчна, така че не е нужно да бъдат мотивирани да търсят работа. Ситуацията е различна при безработните висшисти, където икономическата гледна точка излиза на преден план. Основната причина е фактът, че много от тях започват или живеят в семейства през този период. По този начин недостатъчният доход на един член на семейството засяга повече хора (Buchtovová in Výrost, Slaměnník, 2001). Джука (1999) заявява, че субективната оценка на собственото финансово състояние на младите хора може да се разглежда като косвен показател за икономическата нужда от работа.

3. Безработица и липса на живот

Загубата на работа или невъзможността да си намери подходяща работа е човек, лишен от възможността да се реализира и утвърди в производството на полезни ценности, да насити своите нужди, като участва в социалното разделение на задачите и отговорностите. Нуждата от смислена дейност не е достатъчно или изобщо не е наситена. Безработните усещат нарушение на ежедневието и обичайния стереотип на живота. Като нямат отговорности, те могат да изпаднат в апатия и бездействие. Честа отбранителна реакция на такава ситуация е официалното запазване на стереотипите. Безработни напр. той става в определено време всяка сутрин и излиза от вкъщи, точно както преди и т.н. (Вагнер, 1999). Намирането на подходяща алтернатива, която да прекарва свободното ви време чрез активна дейност, е подходящо решение за ситуацията с безработица. Най-подходящата група за прилагане на тази опция са младите безработни, които проявяват по-силен интерес към по-нататъшно образование, курсове и обучение в сравнение с по-старото поколение. Това се дължи на факта, че младите хора все още нямат добре установена идентичност на служителите, не са в криза във времето, те са в по-оптимистично настроение и семейството ги подкрепя финансово. Разбиването на часовата структура на деня и неудовлетворената нужда от активност могат да имат негативни последици в дългосрочен план:

  • в областта на психичното здраве (дистрес, нарастване на депресията, негативни промени в самовъзприятието, социално познание, тревожност);
  • в областта на физическото здраве (симптоми на органични заболявания на сърдечно-съдовата система, храносмилателната и отделителната система, опорно-двигателния апарат, пристрастяването към алкохол и наркотици).

4. Безработица и промяна на самочувствието

Често обсъжданият въпрос за справяне с безработицата във връзка с необходимостта да се търси работа и повторна заетост е дали някаква работа всъщност е по-добра от безработицата и дали психическото и физическото здраве на човек ще се подобри с подобряването му. Факт е, че не всеки губи работата си, свързана с мрачна картина на депресия, апатия и влошено здраве. И обратно, заетостта с несигурно бъдеще може да има много негативен ефект върху здравето и психиката на човека. Според Halvorsen (1998) е много важно да се прави разлика между сигурна и несигурна работа, както и между по-добри или по-лоши условия на труд в сравнение с предишната работа. Резултатите показват, че да имаш работа без ясна перспектива или да имаш незадоволителни условия на труд е толкова стресиращо, колкото и дългосрочната безработица.

5. Безработни и социална среда

Човек на работа има възможност да установи много контакти, среща се с други хора. Той формира официални и неформални отношения. Той има възможност да придобие различен социален опит, отколкото в семейството. Социалната интеграция е важен фактор, определящ психичното благосъстояние и здравето. Загубата на заетост води до социална изолация и самота. Загубата на работа нарушава социалните контакти, които индивидът е изградил на работното място и те не могат да бъдат заменени и са трудни за поддържане. Това се дължи главно на загубата на споделен опит и опит. Чувството за заклеймяване чрез загуба на работа е друг мотив, водещ до намаляване на социалните контакти. Безработните обикновено избягват тези, които имат работа, но също така избягват контакт с други безработни, тъй като са депресирани за тях (Mareš, 2002).

Социалната изолация не означава само физическа самота на индивида, но преди всичко изолация от по-голямата част от населението. Този проблем възниква особено на места с висока безработица, където безработните не живеят заобиколени от служители, а от хора със същата съдба. Семейството на безработните също отива в изолация. Загубата на работата на един от членовете е стресова ситуация за цялото семейство. Ако има двама членове на семейство без работа, което често се случва в региони с висока безработица, стресът върху семейството често се умножава. Загубата на статут, свързана с безработен, засяга и семейството, не само по отношение на загубата на семеен статус в по-широката социална структура, но несъмнено и по отношение на загубата на статут на безработица в семейството. Безработицата има няколко негативни ефекти върху семейството:

  • финансови проблеми;
  • смяна на ролите (особено в случаите, когато основният хранител губи работата си);
  • волтаж;
  • нарушаване на отношенията между членовете на семейството (в някои случаи тяхното разпадане);
  • домашно насилие;
  • разбиване на стереотипа за семейния живот.

6. Безработица и чувство на безпомощност

Ако безработният дълго време не може да си намери работа, той навлиза във фазата на адаптация към начина на живот на безработния, която се характеризира с примирение, загуба на надежда, фатализъм, пасивност. Човек престава да бъде активен, защото вярва, че усилията му нямат смисъл и той намалява своите стремежи под влиянието на тази вяра. Загубата на работа се отразява негативно на самочувствието, понижава самочувствието и понякога дори води до чувство за малоценност. Безработният може да се почувства изгубен в контрола над живота си, може да се чувства безпомощен. Под влияние на несигурно бъдеще и безнадеждност има загуба на житейска перспектива. Безработицата може да намали или ускори активността на човека. Намалената активност означава, че човекът се е примирил с положението си и не решава нищо. Често се отказва и възприема безработицата като своя съдба, върху която нищо не се променя. Тази реакция е често срещана при хора с ниско образование и много негативни преживявания. Повишената активност под формата на засилени образователни качества може да се прояви в усилията за подобряване на нечие положение и намиране на работа. В този контекст се говори за т.нар боен дух, което е по-добра предпоставка за справяне с трудностите, отколкото пасивната стратегия (Вагнерова, 1999).

Отговорът на индивида на безработицата зависи отчасти от това как човек интерпретира безработицата. Емоционалното оцеляване и поведение ще бъдат повлияни от това дали причината за безработица се счита за външна или вътрешна, стабилна или нестабилна, глобална или специфична и дали резултатите се считат за повлияни от реакциите на индивида, или). Безработните хора, които не успяват да си намерят работа, виждат причините преди всичко във външни обстоятелства - лошото икономическо положение в обществото, неспособността на правителството, умишленото намаляване на работните места от частния сектор. На второ място, те виждат причините в себе си и в своите личностни черти и недостатъци. Не на последно място, те виждат причината в липсата на компетентности като образование, опит, умения, но и в липсата на усилия.

Като се има предвид значението на работата и заетостта в нашето общество, няма съмнение, че безработицата оказва силно влияние върху социалния живот, както и върху живота на самите безработни. В нашето проучване се фокусирахме върху индивида - безработните и върху последиците, свързани със загубата на работа. Това се отнася не само за спад в жизнения стандарт, свързан със спад в доходите, но и за значителни промени в ежедневието, социалните отношения, ценностите, социалните институции (особено в семейството). Безработните имат по-малко място да вземат основни решения за живота си и по-малко шансове да развият своите умения. Загубата на работа означава не само социална изолация, но и общо чувство на безпомощност пред съдбата. Въпреки че загубата на работа в нашата компания е, така да се каже, често срещано явление, досега са правени малко опити за намаляване на последиците от нея. Интересът към този въпрос в психологическото „поле“ е неразрушим, но не е достатъчен. От наша гледна точка грешката е главно в липсата на сътрудничество както с институциите, така и между самите психолози.

Литература


Безработни и въздействието на безработицата

Целта на скорошното проучване е да предостави основните характеристики на хората без работа и да даде информация за възможното въздействие на безработицата. Докладът представя преглед на съвременните констатации, свързани с безработни хора и техните финансови лишения, промени в ежедневието, емоционален стрес и тяхното социално положение.