Съществува генетично предразположение към определени заболявания или към появата на определени рискови фактори, които улесняват развитието на болестта.
Диабет
Това заболяване се причинява от действието на външни фактори върху индивида и с наследствена податливост към болестта. Развитието на болестта се ускорява от наличието на рискови фактори като високо кръвно налягане, повишени нива на холестерол в кръвта, тютюнопушене и появата на други сърдечно-съдови заболявания.
Тъканите и органите на всички живи животни са изградени от клетки. Клетката е основната и функционална единица на човешкото тяло. В многоклетъчните организми клетките се диференцират в групи, за да изпълняват определени функции. За да изпълнят ролята си клетките, те се нуждаят от малко енергия от външната среда.
Клетките получават тази необходима енергия от глюкозата (присъстваща в захарите), която изгарят в присъствието на кислород. Глюкозата попада в кръвта от храната, от резервите на тялото или може да се образува с помощта на протеини и мазнини. Кислородът постъпва в кръвта чрез дишане. Чрез кръвообращението глюкозата с кислород навлиза във всички части на тялото. За да може глюкозата да се използва от клетките, тя трябва да постъпва в тях от кръвта. И за да навлезе глюкозата в клетките, е необходимо присъствието на инсулин. Инсулинът е протеин, произведен в панкреаса.
Диабетът е хронично заболяване, причинено от частична или пълна липса на инсулин в кръвта. Нивото на кръвната захар се повишава, не се използва от клетките, защото няма начин да попадне в тях. Средното ниво на кръвната захар не трябва да се повишава над 5mol/l и да пада под 3.2mol/l. Спадът в кръвната захар се нарича хипогликемия, която се създава от лечението на диабет при диабетици.
Дефицитът на инсулин в кръвта се причинява от:
· Недостатъчното му производство от панкреаса. Самият организъм използва имунната система, за да произвежда антитела срещу бета клетките на панкреаса, които произвеждат инсулин и по този начин ги унищожават.
· Клетките не са в състояние да разпознават и реагират на инсулин, дори ако има достатъчно инсулин в кръвта.
Диабетът е нарастващ проблем, особено в развитите страни. Смята се, че броят на диабетиците е поне два пъти по-голям, отколкото показват проучванията, което означава, че около половината от диабетиците са недиагностицирани и нелекувани. Самодиагностиката на заболяването е много важна за пациента, защото ще предотврати всякакви остри, хронични и фатални усложнения. Някои групи от населението трябва да бъдат по-контролирани. Хората след 45-годишна възраст, хората със затлъстяване, всички възрасти, ако семейството им е страдало от диабет и жените, преборили гестационния диабет, трябва да посещават по-често лекарите. Което е нарушена регулация на нивата на кръвната захар по време на бременност. При възрастните това е най-често срещаното заболяване на бременните жени. След бременността нивата на кръвната захар отново се стабилизират, но тези жени са изложени на по-голям риск от развитие на диабет.
Първите симптоми на диабет:
· Полидипсия - хронична жажда
· Полиурия - често уриниране
· Полифагия - трайно чувство на глад
· Отслабване
Лечението изисква специални диети, упражнения или антибиотици или инсулин.
Диетата на диабетика трябва да бъде разнообразна, което означава, че той може да яде всичко като всеки средностатистически човек, но в разумни количества. И се препоръчва да се спазва определена редовност в отделните хранения през деня.
Подходящите храни за диабетици включват риба, бобови растения, зърнени храни, зеленчуци, зехтин, нискомаслени млечни продукти. Също плодове, но с мярка за високото съдържание на бързо абсорбиращи се захари. Подходяща е консумацията на захари с по-бавно усвояване, като ориз, тестени изделия, картофи. Трябва да се избягват много мазни храни като колбаси, масло или сладкарски изделия. Пациентът трябва да свикне с изкуствени подсладители.
При диабетици с ранно начало продължителността на живота е средно с 20-30 години по-къса, поради бъбречни усложнения и миокарден инфаркт.
Високо кръвно налягане - Артериална хипертония
Артериалното кръвно налягане е кръвното налягане, чрез което кръвта в затворено пространство действа върху стените на артериите и намотките, чрез които се изпомпва през сърцето в цялото тяло. Това артериално налягане е максимално, когато кръвта излиза от лявата камера на сърцето и постепенно намалява с увеличаване на разстоянието.
Кръвното налягане зависи от няколко фактора, като скоростта на изхвърляне на кръвта от сърцето и съпротивлението, което кръвоносните съдове оказват на притока на кръв.
Има много причини, които могат да доведат до спад или повишаване на кръвното налягане.
Намаляване и повишаване на кръвното налягане може да се случи и при здрав индивид, винаги в рамките на определен постоянен диапазон през деня.При нормални условия налягането е по-високо през деня, отколкото през нощта и леко спада при изправяне или легнало положение. И обратно, в ситуации, които изискват по-голям разход на енергия, има преходно покачване на кръвното налягане. Тези промени в налягането при здрав индивид постепенно се подобряват, но ако продължителното повишаване на кръвното налягане продължава, вече говорим за заболяване, артериална хипертония. Налягането обаче трябва да се поддържа на ниво, достатъчно за добър приток на кръв към мозъка и всички жизненоважни органи, по-голямото намаление или повишаване на налягането може да застраши тяхното функциониране и по този начин живота на индивида. Редовното измерване на налягането е важна превенция срещу появата на заболяването при застрашени индивиди.
За измерване на кръвното налягане се използва цифров или живачен сфигмоманометър.
Измерваме налягането при оптимални условия. За да се доближим поне до оптимални условия, избягваме физическо натоварване, не ядем и не пушим 30 минути преди измерването.
Различаваме две стойности на кръвното налягане:
· Систолично, това е горното кръвно налягане, което съответства на налягането на артериите по време на систола, т.е. свиване на вентрикулите.
· Диастолно, това е по-ниското кръвно налягане, което се равнява на налягането в артериите по време на дястоли, т.е. пълненето на сърдечните камери с кръв.
Според степента на тежест на повишаването на налягането разделяме следните групи:
· Нормотония: кръвно налягане до 140/90mmHg
- Идеално налягане: налягане до 120/80mmHg
- Нормално налягане: до 130/85mmHg
- Гранично кръвно налягане: систолично кръвно налягане 130-139mmHg, диастолично кръвно налягане 85-89mmHg. Пациентите с гранично кръвно налягане се нуждаят от по-внимателно наблюдение.
· Хипертония: кръвното налягане надвишава горната граница на нормалното налягане
- Светлина: стойности на систоличното налягане 140-159mmHg,
- Умерено: систолично налягане 160-179mmHg,
- -Тежки: налягане по-високо от 180/110mmHg
· Поява на хипертония: Това е сериозно състояние, при което екстремното повишаване на кръвното налягане (понякога до 260/140mmHg) е придружено от засягане на някои органи. Спешната хипертония изисква спешно лечение - намаляване на високото кръвно налягане за възможно най-кратко време.
Фактори, определящи развитието на хипертония:
· Социално-икономически: В развитите страни нивата на кръвното налягане са по-високи от около една четвърт от хората. По-ниските социални класи в развитите страни са по-често засегнати от напредналите. Въпреки това нивата на кръвното налягане са по-ниски в развиващите се страни.
· Пол: Жените са по-малко склонни да развият болестта, отколкото мъжете, до периода на менопаузата (преход), след който честотата на заболяването започва да се изравнява между половете.
· Възраст: Кръвното налягане се увеличава с възрастта.
· Раса: Хипертонията е по-често при чернокожи индивиди.
· Затлъстяване: Разбира се, има връзка между високото кръвно налягане и затлъстяването. Доказано е, че високото кръвно налягане се среща в до 50% от случаите на тежко затлъстяване. По принцип индивидите със затлъстяване са засегнати от високо кръвно налягане до 10 пъти по-често. Липсата на физическа активност причинява спад на кръвното налягане дори при лица без наднормено тегло.
· Диета: Съотношението между приема на натрий, калий и магнезий определя обема на кръвта в тялото. Това се дължи на факта, че натрият задържа вода в тялото.
· Алкохол: Доказано е, че дневният прием на алкохол над 0,9 литра бира, 0,3 литра вино и 0,06 литра твърд алкохол допринася за хипертония при до 30% от хората.
· Личност: Агресивните индивиди също са по-податливи на хипертония, както и лица, изложени на стрес от ежедневната работа.
· Лекарства: хормонална контрацепция, сода за хляб
· Мозъчни тумори или инфекции.
· Бъбречни и хормонални заболявания.
Хипертонията е диагноза за цял живот, но ако фармацевтичното лечение се следва през целия живот, прогнозата е добра.
Промяната на някои хранителни навици може да доведе до намаляване на по-високото кръвно налягане. Например изключете богатите на сол храни от вашата диета. Алкохолът допринася за повишено кръвно налягане, така че ограничаването на алкохола допринася за понижаване на кръвното налягане, както и намаляването на кофеина.
Сърдечен удар - миокарден инфаркт
Сърдечно-съдовата система осигурява кръвоснабдяването на отделни части на човешкото тяло. Състои се от сърцето и богатия поток от артерии (артерии) и вени (вени). Сърцето действа като помпа за изпомпване на кръв, а артериите на сърцето осигуряват пълноценно хранене. Сърцето има способността да увеличава или намалява обема на кръвта, изхвърлена от вентрикулите с всяка контракция, или да бие по-бързо, по-бавно в зависимост от текущите нужди на организма. Миокардът е мускулният слой на сърцето.
Когато артериите са в добро състояние, те гарантират правилната функция на сърцето, т.е. достатъчно количество кръв в тялото. Вътре в някои съдове се образуват малки влакнести покрития, които се увеличават с времето чрез отлагане на вещества от кръвта. По този начин те намаляват напречното сечение на кръвоносните съдове до пълно запушване, обикновено с образуването на тромб, кръвен съсирек.
Недостатъчното доставяне на хранителни вещества и кислород до миокарда (мускулната тъкан на сърцето) води до нарушена сърдечна функция и клетъчна смърт.
Миокардният инфаркт всъщност е необратимо спиране на притока на кръв към определена област на сърцето, което води до трайно увреждане на безкръвната част на миокарда. Миокардният инфаркт е най-честата причина за сърдечна недостатъчност.
След 35-годишна възраст рискът от развитие на болестта се удвоява на всеки пет години. Той достига своя максимум на 65-годишна възраст. Болестта засяга мъжете много по-често, отколкото жените.
Високото кръвно налягане води до повишаване на налягането, което стените на артериите трябва да издържат. Това също уврежда вътрешната обвивка на артериите и създава плаки. Диабетът от своя страна може да увеличи нивата на мазнините в кръвта, което допринася за увеличаване на плаката. Въглеродният окис от цигарения дим също улеснява съдовите увреждания. Повишаването на теглото, затлъстяването и свързаните с тях метаболитни нарушения са друг рисков фактор.
Тежестта на инфаркта зависи от степента на увредената област.
Ранното откриване на симптомите е от съществено значение за бъдещето на пациента. За съжаление до 60% от хората със сърдечни заболявания не знаят за своето заболяване, докато не се случи инфаркт, който в такива случаи завършва фатално до 50%.
Първо лечението трябва да намали рисковите фактори, които влияят на началото на заболяването.Някои могат да бъдат коригирани само с помощта на лекар, но влиянието на повечето фактори зависи единствено от волята на индивида.
В диетата хората трябва да ограничат кафето, черния чай, животинските мазнини, но напротив, препоръчително е да ядат растителни мазнини. Растителните мазнини включват и зехтин, който има защитен ефект върху кръвоносните съдове, тъй като съдържа много ненаситени мастни киселини.
Важно е да се намали LDL холестерола чрез фармакологично лечение. В допълнение към приложението на антихипертензивни лекарства трябва да се намали приемът на сол и да се избягва консумацията на алкохол и кофеин.
Всяка загуба на тегло води до облекчение на сърцето и ума.