Министерство на вътрешните работи на СР
Прибинова 2, 812 72 Братислава
02/5094 1111
02/5094 4397
[email protected]
Център за обаждания:
0800 222 222
[email protected]
ПОНЕДЕЛНИК ПЕТЪК
8.00 - 18.00
- Министерство на вътрешните работи на СР
- Окръжни офиси /Клиентски центрове
- Електронни услуги
- Европейски програми
- Полиция
- Убежище и миграция
- Чужденци
- Правителство
- Правилни и анализи на безопасността
- Електронен пазар
- Пожарникари и спасители
- Управление на кризи
- Шенген
- Ромски общности
- Развитие на гражданското общество
- Полицейски спортен център
- Държавна избирателна комисия
Братислава, 12 септември 2010 г.
Днешната неделя ни предлага да размислим върху притчата, която е символ на дълбоко смирение и обръщане. Тази притча не се казва за малки и големи деца. Това е изказване на опит от историята. Този пастир не е измислен герой, но той е специфичен човек и носи името Бог! Този пастир - Бог - търси изгубената овца с такива усилия, че изпраща Сина си за търсената овца. Той поема рискове, жертвайки човешкия си живот. Тази привидно идилична притча всъщност е описание на трудния начин за намиране на човек, който е загубил себе си, своята човечност, своя Бог. Това е описание на трудния път от Витлеем през Египет до Голгота.
На пръв поглед тази притча е известна на всички. Ако обаче слушаме добре, можем да го възприемем като дете, застанало за първи път пред огледало, радващо се на второто дете, което се е появило тук, смее му се, маха му с ръка, радва се. Когато разбере, че това е бебето, това съм аз!
Така е и с тази притча. Отначало го слушаме като красива приказка, с която, разбира се, нямаме нищо общо лично: бездомна овца, блуден син, познавам такива бездомни и суетни. Можем веднага да направим преценка, тази и тази, това са бездомни и изгубени овце, но аз съм себе си.
Много фантастична идея е, че на небето ще има радост за спасен грешник или за намерена овца.
Защо Бог прави това? Има само едно обяснение. Във всеки човек има образ на Бог, образ на Божия образ. Бог ни вижда дори под грубата обвивка на суетата. Нашият грях няма да го обезсърчи. Достатъчно е малко съжаление, за да вземе своето. Бог не съди според греха, но според разкаянието, Той иска да спаси човека, да отвори пътя към доброто и любовта, Той иска да докосне сърцето на всеки от нас, Той иска нашето изкупление.
Според древна египетска басня определен човек имал трима приятели. Той обичаше първия от тях повече от себе си, втория като себе си и третия по-малко от себе си, той беше по-скоро само познат. Случвало се е също така, че мъжът е извършил престъпление и е трябвало да се яви в съда. Отишъл при първия си приятел и го помолил за помощ, тъй като го обичал повече от себе си. Той му каза: „Дори не те познавам, кой си ти? И искате да ви призная като приятел? Ето парче платно и тръгвайте "! Той отиде при другия и отново го помоли за помощ. Но той се аргументира:" Сега имам много работа да свърша, но ще ви придружа до портата на съда. Но тогава простете аз, трябва отново да изпълня дълга си. " Той отиде при третия и каза: „Не знам дали мога да ви помоля за помощ, защото преди не бях толкова добър с вас, колкото трябваше, но все пак, не ме оставяйте като другите. "И ето, третият беше истински приятел. Той веднага реши и каза:" Не се притеснявайте, няма да ви оставя. Ще отида с вас при съдията и ще се опитам да ви помоля за милост. ".
Кои са тези трима приятели? Първото - това са вашите ранни неща, вашето имущество, вашият бизнес, вашето поле, вашият добитък. Ето защо се потите от работа, грижите се, обичате всичко повече от себе си. Но по време на смъртта всичко това ще ви напусне, ще получите само риза. Втори приятел - това е жена, деца, роднини, приятели. Те ще ви придружат до гроба и отново ще отидат при вещите им. Третият приятел - това е вяра, надежда, любов, милостиня и други добри дела, които сте направили на земята. Само вие ще отидете с вас в гроба, при небесния съдия и само вие ще търсите благодат и прошка.!
Когато Св. Запитан Августин каква би била основната и първа основа за съвършен живот, той отговори: „Смирение. И другият? Смирение. А третият? Смирение. “Малка препоръка да се опитате да видите в другия образа на Бог, който Бог обича.
Милан Ференчик, полицейски духовник, SOŠ PZ Братислава
Предлагаме библейски текстове и кратки коментари към тях:
15 Тази дума е надеждна и напълно правдоподобна: Исус Христос дойде на света, за да спаси грешниците; и аз съм първият от тях. 16Но получих милост, за да може на първо място Исус Христос да ми покаже цялата прошка като пример на онези, които вярват в Него за вечен живот.
3. Притчата за изгубената овца
Възприемана от пастирския живот, тя се нарича Юдейската притча. Юдея е Страната на овчарите. Селяните изгонили стада овце до откритите пасища, покрити с растителност. Наближаваше вечерта, когато овчарят събра овцете за през нощта на място, граничещо с камъни, и забеляза, че една от овцете е изчезнала. Нищо особено в тази държава. Няма надежда обаче тя да се върне сама. Собственикът на стадото знае това добре и от този момент нататък той няма покой, докато не намери овцете. Пита овчарите, които също се връщат от стадата си. Най-накрая ще я намери. Добрият пастир не бие овца, а слага изтощените и може би ранени на раменете си. И радостта му от намерената овца е голяма.
Смисълът на думите на Исус е радостта на небето заради обърнатия грешник, защото е толкова велик, защото това е човек, който вече е изгубен и все пак е намерил Бог.
4. Притчата за изгубената драхма
Взето е от ежедневието на палестинския народ. Сигурно жената е била бедна, защото е имала само десет драхми и е загубила една. За нея това беше осезаема загуба, тъй като драхмата вероятно беше дневната заплата на работещ човек. * 7 Щом забеляза загубата, тя запали лампа, вероятно избухна масло и започна да търси пари в бедна къща. Накрая тя намери парите. Колкото по-голяма е болката й от загубата на малкото й съкровище и усърдното търсене, толкова по-голяма е радостта от намирането.
Той отново показва търсещата милостива Божия любов, която беше в пряк конфликт с грубостта и неприязънта на фарисеите. Божията любов надхвърля всеки човешки стандарт.
Кулминацията на трилогията на параболите на Божията милост, перлата на притчите на Исус, е трогателна парабола на изгубен, блуден син.
5. Притчата за блудния син
Притчата за блудния син се нарича най-красивата в Новия Завет и често се нарича Евангелието в Евангелието. В притчата има три фигури: по-малкият син, напускането му от бащиния дом (v.11-13), живота му в чужбина (v.14-16) и неговото покаяно завръщане в бащиния дом (v.17-20 ). Доброжелателен баща (v.20-24) и по-голям син (v.25-32).
Баща, който притежаваше значителни имоти, имаше двама сина. Един ден по-малкият син копнееше за свободно време
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* 8 срв. Lk 15.12, проф. Йозеф Херибан: Свещено писание, Трнава 1998, стр. 2251
* 9 Dr. Ян Мерел: Притчата за Христос, Прага 1969, стр. 47
* 10 срв. Lk 15.15, проф. Йозеф Херибан: Свещено писание, Трнава 1998, стр. 2251
* 11 срв. Lk 15.21, проф. Йозеф Херибан: Свещено писание, Трнава 1998, стр. 2251
* 12 д-р Ян Мерел: Притчата за Христос, Прага 1969, стр. 49
6. Приближаване на ключови думи
син (вж. Лука 15:11)
той го целуна (вж. Лука 15:20)
Разкаялата се жена се приближила до краката на Исус отзад, започнала да разкъсва краката му със сълзи, избърсала ги с косата си и го целунала (вж. Лука 7:38) Павел се сбогува със старейшините на Ефес в Милет и всички плакаха на глас, обесиха се около врата на Павел и го целунаха (вж. Деяния 20:37). Когато Яков се помирил с Исав, когато Исав побързал да го срещне, той го прегърнал, паднал около врата му и го целунал (вж. Битие 33: 4).
Тази словесна група думи често се свързва с различни житейски ситуации в Новия Завет, а също и в Стария Завет. В Библията този, който много обича, горещо се целува. Това е израз и признак за несъвършенство и относително малка възможност за вербална комуникация, при която нямаме думи, които да изразяват това, което изразява този акт - невъзможността за писмено изразяване. Целувката е знак за неописуема радост, определена висша естествена способност да се докаже неописуемо щастие. Необходимо е да вземем пример и да покажем актове на щастие само в подходящия случай, а не в грешния момент и само когато показваме истинско щастие, т.е. правилния ценностен акт.
радвай се (вж. Лука 15:32)
Радостта е много широко понятие. Притчата за съкровището в полето казва, че когато човек го намери, скрие го и от радост продава всичко, което има, и купува полето (срв. Мат. 13:44). В духовния живот плодът на Духа е любов, радост, мир, търпение, доброта, доброта, кротост, сдържаност (вж. Гал 5:22). По поканата за сватбата на Агнето - нека се радваме и танцуваме, нека му отдадем слава, защото сватбата на Агнето е дошла и неговата булка е готова (Откр. 19: 7).
Човек има истинска радост само когато Бог го докосне с истинската си радост, цялото си същество. Необходимо е да изградим отношението си към живота и отношението на всички хора на тази основа, за да можем и ние да бъдем и да надграждаме истинската стойност на радостта и да не се поддаваме на днешното възприемане на християнството без истинско вътрешно обръщане, а да постигнем истински радост от Бога, за да сме естествено, че те могат да "заразяват" и всички останали хора.
- Европейска седмица на местната демокрация през 2010 г., Министерство на вътрешните работи на Словашката република - публична администрация
- Духовна администрация Lešť Персонална енория от Ординариата на въоръжените сили на Словашката република Страница 3
- Изключително важни географски точки на Словашката република
- Доброволна регистрация преди пътуване до; nbsp; на външните работи - Министерство на външните работи и
- Втората неделя на май принадлежи на Деня на майката