Кратък речник на словашкия език

моята моя м. моята моя ж. моето мое s. Аз съм. като. моето мн. м. жив. моята, не жива. от. като. моя мина

брат

1. vys. privl. връзката на говорещия с човека, нещата (като собственост, принадлежност, фирма или трудово правоотношение и т.н.): моят син, моята къща, m-e тяло, способности;
моята нация, m-e работно място;
м-заслуга, водач мой

2. (във връзка с именуването на събитието и неговия резултат) инициатор ал. тема (история): м-е мълчание, моето повишение

3. vys. съображение: моето време дойде;
той е в m-ch години

4-то обаждане. има функцията на референтно объркване: моят човек ще се погрижи за това

5. изр. vys. емоционални отношения: душа м-а (адрес), не гонете моите хора;
(вино,) това е моето, харесвам го

● според м-хо според мен;
израз: господа m-i! Боже мой! възклицание

II. телефонно обаждане. моят М. съпруг: Ще кажа на м-му;

моят М. мн. (близко семейство

подигравка не док. проявяване на любов, нежност към някого (поглаждане и т.н.): m. ти си дете

// фалшиво смазване (означава 2): m. с внуче

  • Правила на словашкия правопис

    моята моя м., моята моя b., моята моя s., Аз съм. като. моето мн. м. жив. моят М. не е жив, от. като. моя D моят zá m.

    mokať ‑á ‑ají ne dok.; подигравка

    Mojmír ‑a m.; Моймировци (династия)

    Mojmírovce ‑viec ж. след мен; Mojmírovčan ‑a mn. Миа м.; Mojmírovčanka ‑y ‑niek ž.; mojmírovský

    Mojš La L ‑i m.; Мойшан ма мн. Миа м.; Mojšanka ‑y ‑niek ž.; Мойсей

    Mojtín La L ‑e m.; Mojtínčan ‑a mn. Миа м.; Mojtínčanka ‑y ‑niek ž.; mojtínsky

    Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1

    моя, моя, моя, моя, моя, моя, 7. стр. човече. r. и средна. моята, аз не. мой, мой, мой, мой, моите замъци. privl.

    1. изразява съотношението на собственост на говорещия човек към притежавания обект, собствен, принадлежащ ми: моето палто, къщата ми, градината ми, парите ми, апартамента ми

    ● Моето уважение е остаряло. поздрав;
    телефонно обаждане. на моята вяра, на моята истина, на моята душа, на моите греховни изрази на успокоение, затваряне, наистина, наистина;

    2. изразява притежателното отношение към това, което (като човек) органично ми принадлежи като орган, способност, качество: моите сетива, очите ми, ушите ми, мисленето ми, способностите ми;

    3. изразява емоционалното (поверително, сърдечно, приятелско) отношение на говорещия човек към присвоеното лице ал. тема, скъпа, скъпа, любима: моето сърце, моята душа, моя мила;
    моето създание;
    моя Орава, мои хора;
    От вас, мили господарю, очаквахме да хъркате. (Jes.) На моята, на - викам. (Ondr.)

    ● боже мой, боже мой! въздишка, възклицание;

    4. изразява по-широки присвоителни отношения, въз основа на които нещо ми принадлежи. нещо ми се приписва: моето мнение;
    по мое мнение;
    моят търговец, от когото пазарувам;
    моят влак, до който искам да пътувам;
    (това е) вината ми е вината ми

    ● това е моя работа, касае само мен, ще го реша сам, ще го запомня;
    това е моята реч а) приятна за мен, според моя вкус;
    б) мисля по същия начин, мисля по същия начин;
    това е моето, харесва ми, напр. за ела;
    Мисля за себе си, както искам;
    (na) моето щастие до щастие;

    5. изразява семейството на говорещия човек, семейни отношения с друго лице, с други лица: баща ми, майка ми, детето ми, дъщеря ми, семейството ми, родителите ми, моята Ханка (дъщеря);
    братовчед ми, зет, съпругът ми;

    ● това е моят човек, отдаден на мен, мислещ като мен;

    7. относно мен във времето: в моето време, в моето време, в моето време;
    той е толкова стар, колкото и аз на моите години;

    8. се използва в речта на автора, обозначава лицето ал. нещото, за което ще се говори, което знам от историята: моят герой;
    Става въпрос за моя Бойко. (Тадж.)

    9. фам. сподст. моят съпруг;

    моите хора, които са в близки приятелски отношения с мен, обичай. близко семейство: Когато дойдоха в дома ми. (Кук.)

    мен, жени. r. база. остаряла. свои, близки хора: Екселсиор! моето, моето семейство, човечеството! (Звезда)

    подигравка, -а, -не могат. израз разреден. (когото дори без предмет) да се скита, да увива: Той винаги я е вземал при себе си, гали, подиграва (Rys.)

    Мойсей и човек. r. Старозаветен еврейски лидер и законодател;
    библия племето на евреите от Мойсей