Беларус проведе президентски избори на 9 август 2020 г. Както се очакваше, те завършиха с победа за действащия президент А. Лукашенко, който според официалните данни спечели повече от 80% от гласовете. В неговия случай това е шеста поредна победа, въпреки че този път тя беше по-сложна от очакваното, главно поради уличните протести в Минск. Основните словашки медии бяха много едностранчиви при описанието на изборите в Беларус, а някои стигнаха дотам, че говориха за двама победители в изборите. "Майданските протести" в Беларус не са толкова успешни, колкото в Украйна, също поради значителни разлики между двете страни.
В следващия текст ще разгледам следните теми:
Избори през 2020 г. в Беларус
Президентските избори в Беларус се състояха на 9 август 2020 г. Крайният срок беше определен по времето, когато президентът А. Лукашенко предположи, че целият процес ще протече относително гладко и че очакваната му победа ще бъде приета доста апатично от обществото. През последните години беларуската икономика не беше много успешна, но относително стабилна. Реалността тази година обаче беше повлияна от няколко неочаквани фактора, по-специално пандемия от коронавирус, в която президентът направи противоречиво впечатление, като отказа карантина. Икономическите последици от пандемията също бяха важен фактор. В Беларус имаше икономически спад от 1,7% от БВП през първата половина на годината в сравнение с миналата година, но много по-лош беше спадът в жизнения стандарт на групи хора, които вече не бяха най-добрите преди пандемията. Тези фактори бяха и причината, поради която на публичните избори се появи повече гняв вместо обичайната апатия на избирателите. Президентът може да е бил наясно с това, но въпреки това е решил да проведе избори през август, за да докаже, че е овладял ситуацията.
В изборите участваха петима регистрирани кандидати, като най-обсъждани бяха А. Лукашенко и С. Тичановска. Според официални резултати избирателната активност беше повече от 84%, като президентът Лукашенко спечели над 80% от гласовете, докато кандидатите от опозицията завършиха на второ място с 10% от гласовете. Ясно е, че изборите са били несправедливи, данните ненадеждни и не е изненадващо, че С. Тичановска не е признала резултатите от изборите. Въпреки това, като се имат предвид обичайните недостатъци на опозицията в Беларус, това не е изненадващо - спорове относно резултата възникнаха през повечето от последните избори. Най-острата реакция дойде от Запада след изборите през 2006 г., когато нито САЩ, нито ЕС признаха резултатите и наложиха санкции на Беларус. Провалът на т.нар деним революция, която по модела на Оранжевата революция 2004-05 в Киев беше организирана от местни и чуждестранни активисти. По-късно някои организации призоваха за бойкот на световното първенство по хокей на лед в Беларус, но политическата система беше запазена и постепенно западните политици започнаха да се примиряват с нея.
Значителни фактори след изборите през 2020 г. са големи масови протести в Минск, което президентът Лукашенко репресира чрез насилие. И въпреки че нивото на насилие е сравнимо с насилието срещу демонстранти в Испания или Франция, насилието е знак за слабостта на режима. Факт е обаче, че полицията все още държи Минск под контрол и демонстрантите не са поели контрола над центъра на града или са издигнали палатка, както в Киев 2013-14. Демонстрантите очевидно не са така добре организирани, както по време на Майдан и след заминаването на С. Тичановска в Литва, те нямат обединяваща личност за демонстрациите си. Изглежда също така, че Лукашенко не желае да прави компромиси с тях и иска да предотврати украинския сценарий, когато В. Янукович сключи споразумение с лидерите на Майдан на 21 февруари 2014 г. за предсрочни избори, но демонстрантите не го уважиха и президентът в крайна сметка трябваше да избяга от Киев.
Белоруска Чапутова?
Що се отнася до S. Tichanovská, тя не беше много ангажирана в миналото, но беше съпруга на един от противниците на режима, V. Tichanovského. Той беше предприемач в сферата на филмопроизводството, който постепенно започна да се ангажира по-активно в политиката, особено чрез социалните мрежи. Той създаде успешен канал в YouTube, наречен Country for Life, където критикува различни форми на корупция в държавата и постепенно започва да участва в улични протести, напр. срещу по-тясна интеграция с Русия. Поради това той е чест обект на полицейски разследвания. В допълнение към твърденията за нарушаване на обществения ред по време на демонстрациите, Л. Йермошин, председател на Централната избирателна комисия за заплахата, също подаде наказателна жалба срещу него и възникнаха други подозрения, тъй като при претърсване на къща в вилата на майка му. Разбира се, той може да има съмнения относно тези производства, но те са го затруднили да участва в предизборната кампания.
И така, въпреки че на 7 май 2020 г. В. Тичановски заяви, че иска да се кандидатира за президент, съпругата му в крайна сметка участва в изборите. Че беше човек без политическо минало, по-скоро това увеличи шансовете й. С. Тичановска действаше като „ново лице“, подобно на З. Чапутова у нас. Въпреки че не е имала дълбоки мисли, тя е подготвила добре своите изпълнения и е използвала скромното пространство, отредено й от държавната телевизия Беларус 1, особено на 21 и 28 юли. Със своята политическа програма той се опита да достигне до възможно най-широката група избиратели. Тя обеща да подкрепи малкия и средния бизнес, но също така и да привлече чуждестранни инвестиции. Тя също така обеща социални придобивки за различни групи от социално слабите, поиска по-малко бюрокрация в здравеопазването и обеща висше образование на университетите. С особен акцент кандидатката се обърна към по-старото поколение, което е поддръжник на режима, и обеща да не се тревожи за пенсиите си.
Интересна е позицията на С. Тичановска спрямо Русия. Казва, че иска приятелски отношения, които според нея трябва да бъдат "равни". От нейното твърдение следва, че тя не смята настоящите за равни. Отношенията с Руската федерация са ключови, тъй като беларуската икономика е дори по-интегрирана с руската икономика, отколкото украинската. Може да се предположи, че С. Тичановска би отношения с РФ отслабен и поставен повече акцент върху европейската ориентация. Реакцията на Москва обаче може да се очаква също толкова напориста, колкото в Украйна. Идеята за европейска ориентация е особено популярна сред белоруската младеж, която ЕС често идеализира. Мнозина вярват, че ако президентът Лукашенко подаде оставка, скоро ще могат да работят в Западна Европа и да получават "германски" заплати. Опит от Украйна 15 години след т.нар. оранжевата революция обаче показват, че тя просто не работи по този начин ...
Каква е ролята на екстремистите?
Освен силното европейско измерение в кампанията на С. Тичановска обаче има и много европейски аспекти. Самата политик е относително умерена и не иска да обезсърчава по-голямата част от рускоезичното население, поради което тя често говори руски. Той обаче се поддържа от много хора в редиците екстремисти а някои от тях използват наистина остра реторика. Сред нейните близки сътрудници в кампанията беше Н. Саляник, председател на Беларуския национален конгрес в Гродно, който по време на кампанията каза: „Трябва да работим с хора. Германия беше унижена, осъдена, натоварена с вноски и всичко, докато дойде като ... Хитлер ... Имаме нужда от хора като него! За да се издигне нацията и да иска свободата си ... “Разбира се, С. Тичановска се дистанцира от думите му, но фактът, че сред нейните сътрудници са такива опасни екстремисти, е очевиден. Трябва да се споменат и различни групи белоруски националисти, по-специално т.нар Литвинисти, които са остро антируски и твърдят, че беларусите са по-близки до литовците, отколкото до руснаците. Това се оправдава с факта, че през Средновековието Беларус е бил център на литовската държава, а основният му език е бил беларуският. Според тях беларусите са европейци, а руснаците азиати ... Между другото, различни неправителствени организации от ЕС от доста време се опитват да използват беларуския национализъм срещу А. Лукашенко.
Най-опасната идея на беларуските националисти може да бъде да се опитат да я премахнат Руски статус като един от двата официални езика в страната. Проблемът обаче е, че в Беларус до 70% от населението счита руския за свой майчин език. Те биха устояли на подобно усилие за ограничаване. Те не искат връщане към лингвистичните абсурди от началото на 90-те години, когато опитните руски концепции бяха изкуствено премахнати. Резултатът от тези явления беше тяхната реакция под формата на референдум за руския език като втори официален език през 1995 г. По това време над 86% от гласувалите подкрепиха предложението. С подобни стъпки човек не може да не си спомни възмущението, предизвикано от опита за нов езиков закон непосредствено след Майдан в районите на Крим и Донбас. В случая с Беларус обаче подобно възмущение би засегнало цялата страна, тъй като рускоезичното население преобладава почти навсякъде.
Очевидно е, че националистическите сили няма да играят важна роля в случая на победата на С. Тичановска, а икономическата реформа или европейската ориентация ще бъдат разгледани преди всичко. Въпреки това, дори сериозни повреди могат лесно да възникнат и в двете области. ЕС няма да подкрепи беларусите повече от Украйна, а икономическите реформи, свързани с масивна приватизация, ще засегнат най-слабите. Младите хора също бързо ще бъдат разочаровани с надеждата за "европейски" заплати и единственото обезщетение, което правителството може да им осигури, ще бъде националистическа вина за Москва. Така беше и в Украйна, където се случи разочарование от европейска перспектива - Към днешна дата Украйна дори няма статут на кандидат за членство в ЕС (като Турция). Това е една от причините националистите, които от известно време заемаха и поста председател на парламента (А. Парубий), да заемат мястото на еврооптимистите. Преобладава обаче националистическото отношение към бандерите, което предизвика голямо недоволство в Полша, както и отношението към малцинствата, което от своя страна предизвика спорове с Унгария.
Реакции в света и в Словакия
Реакцията на резултата от изборите в Беларус протече очаквано. Докато наблюдателите от ОНД заявиха, че изборите са честни, западните власти критикуват изборите. В ЕС също се говори открито за повторно въвеждане на санкции. Има разлики между държавите-членки. Някои искат повече подкрепа от беларуската опозиция, особено т.нар нова Европа, водена от Полша. Повечето от Западна и Южна Европа обаче не искат да се ангажират твърде много и да повтарят украинския сценарий. Някъде между тези две позиции е Германия. Позиция на ЕС това обаче може да бъде много лесно оспорено, тъй като г-н Борел, шеф на външната политика на ЕС, беше говорител на испанското правителство, което е отговорно за репресиите срещу Каталуния. В случая с тези протести лидерите на каталунското движение се озоваха в затвора или в изгнание. Дори няколко политици в изгнание, избрани в Европейския парламент, напр. C. Puidgemont, не можеха да упражняват мандата си до края на 2019 г.
Що се отнася до страните извън ЕС, те са най-важните реакции в САЩ, Украйна и Русия. Позицията на САЩ е много ясна и те подкрепят смяната на режима в Беларус, както и влошаването на отношенията й с Русия. Украйна също би искала да види промяна на режима и ново правителство в Минск, което да копира политиката си към Москва. Русия е в много по-сложна ситуация. От дълго време президентът А. Лукашенко е непредсказуем партньор на правителството в Москва, на което не може да се разчита в дългосрочните проекти на Русия в бившия СССР. От друга страна, трудните отношения на Лукашенко със Запада означават, че Беларус няма да се превърне в друга платформа за американски натиск върху Русия. Случаят с руски наемници, за които се твърди, че са наети в знак на протест срещу правителството в Минск, свидетелства за недоразумения между Москва и Минск. Г-н Лукашенко реагира много ограничително на тяхното присъствие, но Москва твърди, че подразделението се е насочило към Близкия изток и че украинската СБУ е предоставила дезинформация.
Също така си струва да се спомене реакции от SR. Президентът и новото правителство са много критични към Беларус от идването си на власт. Миналата година З. Чапутова предизвика усложнения във взаимоотношенията, когато отказа поканата на А. Луканшенко за тържествата на SNP. Министър И. Корчок отново безчувствено заяви, че през май 1945 г. не е донесъл освобождение и впоследствие предизвика скандал, тормоз от посланик Й. Мигаш в Беларус за участието му в честванията на победата във Втората световна война. И. Корчок коментира и настоящите избори, когато каза, че никой не може да бъде преследван заради мнението си. Сякаш никой в Словакия не е бил преследван за изразяване на мнението си ... Като цяло, най-интересното сравнение в изявленията от Словашката република е критиката към насилието срещу демонстранти в отделни държави. Именно това прави невероятната реторика на Чапутов-Корчок.
Сравнение на Украйна и Беларус
Изборите през 2020 г. разкриха и няколко основни разлики между Беларус и Украйна. И двете страни са примери за два възможни пътя на развитие за държавите от бившия СССР. От политическа гледна точка в Беларус е създадена авторитарна такава модел на управление, което концентрира властта в ръцете на силен президент. Той може да наложи волята си, въпреки че понякога е подвластен на величие. В Украйна има по-плуралистична форма на управление с различни образувания, които се борят за власт, но това не е демократичен модел, а олигархичен модел. Различни политици на власт се сменят на изборите, но олигарсите на заден план не могат да бъдат сменени от изборите. Това от своя страна причинява многократно разочарование на украинците от резултатите от изборите и последиците от обществото като цяло. Властта в Киев често се печели по „окупационен“ начин, когато не зависи кой ще получи най-много гласове, а кой ще контролира центъра на Киев със своите поддръжници. Важна е не само подкрепата на олигарсите, но и чуждестранните посолства и неправителствени организации.
Политическият модел също влияе икономическо развитие в държавата. Беларус все още е доминиран от публичния сектор, който представлява почти 75% от БВП, а правителството все още се съпротивлява на по-значителна приватизация. Напротив, Украйна е доминирана от частния сектор, който е в ръцете на местни и чуждестранни олигарси. Номиналният БВП на Украйна е два пъти по-голям от този на Беларус, но когато се изчислява на глава от населението, това е наполовина по-малко. Голямата разлика в полза на Беларус може да се почувства особено в сравнение с паритета на покупателната способност, където БВП на глава от населението на Украйна е малко над половината от средния за света, докато беларусът е една пета над тази средна. По време на разпадането на СССР Украйна имаше по-добри показатели от Беларус, но постепенно започна да изостава, особено след 2005 г. По отношение на публичния дълг Беларус има по-нисък дял от БВП (около 46% до 89%), въпреки че и в двете страни расте относително бързо.
В Беларус има официално минимална безработица, която също е причинена от честата прекомерна заетост в публичния сектор - в Украйна безработицата вече е била преди пандемията ок. 9%. В Украйна почувствайте по-изразена трудова миграция на Запад, както и към Русия. Украински население така че той е спаднал от 52 милиона през 1991 г. на 41 милиона днес (включително територии извън контрола на правителството), в Беларус от 10,3 на 9,4 милиона, всички при еднаква раждаемост. Що се отнася до броя на лекарите, в Беларус има около 4 лекари на 1000 население срещу 3 лекари в Украйна. Интересен показател е броят на колите на 1000 жители: приблизително 369 до 219 в полза на Беларус. На 1000 жители Беларус също има по-голям дял от потребителите на интернет.
Причини за стабилност на режима
Данните показват и причината, поради която въпреки сериозните проблеми режимът в Беларус е относително утвърден. Беларусите са добре информирани за събитията в Украйна, а самият Киев не е твърде далеч от границата с Беларус. По-възрастните поколения хора в бившия СССР са уморени и разочаровани от промените, породени от събитията от 1991 г. насам, и дори повечето белоруски възрастни хора не искат да живеят в украински условия или да преживяват украински „реформи“. В Беларус има още по-малко разбиране за „пробандърско“ пренаписване на историята. Беларусите възприемат периода на бившия СССР много положително, често го идеализират и управляващият режим може да използва правилно това чувство. По този начин Беларус прилича на "съветския музей на открито" в много отношения, който обаче отговаря на голяма част от населението, копнеещо за връщане на социалистическата сигурност. Обратно, Хаосът и нестабилността в Украйна са причина за безпокойство на беларусите и са най-силният аргумент в полза на президента А. Лукашенко.
ПОДКРЕПЕТЕ независими новини
Уважаеми поддръжници на DAVuDVA, от 1 декември ви предлагаме актуални новини, коментари, анализи, есета и интервюта. Имаме редица планове да продължим да се подобряваме и да ви предлагаме най-висококачествено журналистическо съдържание.
Ние обаче няма да се движим без вашата помощ.