Списък на болестите
Болести на външното ухо касаят различни видове възпаления както на външното ухо, така и на слуховия проход, както и хронични невъзпалителни заболявания на ухото, върха на ухото и външния слухов проход. Болестите на тази част на ухото най-често засягат кожата, където могат да настъпят както инфекциозни, така и неинфекциозни изменения, както остри, така и хронични и дългосрочни. Понякога дори по кожата се образуват язви, абсцеси или други промени.
Външното ухо се състои от ухото, външния ушен канал и тъпанчето. Ушната мида има хрущялна част, с изключение на лобчето на ушната мида, където хрущялът не е разположен, докато фин и мек хрущял на ухото позволява неговото гъвкаво въртене. Външният слухов канал или слуховият канал или слуховият канал е тръба, образувана както от кост, така и от хрущялна част. При възрастен слуховият канал е дълъг около 3 см и има способността за самопочистване, изхвърляйки мръсотията навън.
Въпреки това много заболявания са проблематични именно поради запушване на ушния канал с ушна кал. В края на ушния канал има барабан, който е и границата между външното и средното ухо. Барабанът е влакнеста фина заготовка с дебелина 0,1 мм, докато здравият цвят на барабана е сив, а барабанът е лъскав. Звукът, който човек чува, преминава през ушния канал и удря барабана, който звуковият сигнал се усилва и предайте нататък. Потенциалните проблеми често се проявяват с увреждане на слуха.
Абсцеси, язви, карбункули и фурункули
Въпреки това могат да се образуват различни кожни и подкожни структури върху външното ухо, но също и в непосредствена и непосредствена близост, например. Това са например язви, различни възпалителни отлагания, гнойни места с инфекция, а също и некротизиращи отлагания с части от тъкани, т.нар абсцеси. Например, на ухото или на върха на ухото, те могат да се появят доста често поради бактериална или друга инфекция и тази инфекция може да дойде както от външната среда, така и директно от вътрешността на тялото.
Например, поради възпаление под ушна перихондрия, който е влакнестата обвивка на хрущяла на външната част на ухото, могат да се образуват огнища, причиняващи подкожно възпаление и инфекции отвътре и с течение на времето те се разпространяват по кожата и са видими. В този случай болката или температурата са често срещани, тъй като имат възпалителен характер на заболяването. В случай на абсцес има дори гнойни отлагания и болестта е много неприятна за пациента.
Много пъти те причиняват тези кожни заболявания на външното ухо, но проблеми във вътрешните структури, където ухото или върхът на ухото губят важни свойства, независимо дали е подкожна тъкан, връзки или хрущяли. Обикновено, в случай на такива заболявания, е необходимо не само да се прилагат антибиотици, но също така да се изисква хирургично лечение за почистване на подкожните и кожни лезии от инфекция и също така да се провери мястото, за да се предотврати рецидив и повторение на възпалението.
Също така, не само външната част на ухото, но също така, например, външният слухов проход може да бъде атакуван от различни херпесни вируси или гъбични или бактериални инфекции, а също и тук, например, фурункул или абсцес. Тези състояния са много болезнени и неприятни, човекът е по-чувствителен на допир и в изключителни случаи болката може да премине към вътрешните части на ухото. Също така, подкожната тъкан около външното ухо може да бъде засегната от болезнени и некротизиращи абсцеси, които също причиняват подуване на горното ухо.
Целулит на външното ухо
Външното ухо също може да страда от целулит. Това обаче е различен целулит, отколкото много хора си представят под този термин, тъй като първоначално това е бактериално заболяване, което засяга кожата, най-често ухото и ушната мида, по-рядко ушния канал. В резултат на инфекцията е кожата болезнено, зачервено, понякога има по-малко подуване и подуване, засегнатата област е топла на допир и понякога болката може да излъчва във вътрешността на ухото.
При диференциалната диагноза е много важно да се разграничи целулитът от други дерматити и възпаления, които могат да възникнат в ухото. Тъй като това е бактериално заболяване на външното ухо, което се причинява най-често стрептококи и стафилококи, обикновено за лечение се използват високи дози антибиотици, най-често пеницилин, към които бактериите нямат толкова висока устойчивост. Освен това се използват и болкоуспокояващи и лекарства с висока температура.
След отшумяване на болестта е необходимо да се почисти ухото за цялостно лечение, но много внимателно, за да се избегне дразнене на кожата, което може да бъде един от основните рискови фактори за рецидив и повторение на тази инфекция. Ушен целулит принадлежи към възпалителните заболявания на външното ухо, но понякога може да достигне и външната страна на ухото. Във всеки случай това не е сериозно и много разпространено заболяване, а симптоматичното лечение на кожата след овладяване на инфекциозното възпаление на заболяването също е важно.
Възпаление на външното ухо
Най-честите заболявания на външното ухо са различни възпаления. Това може да бъде злокачествено възпаление на външното ухо, класическо инфекциозно възпаление на външното ухо и ушния канал, холестеатом на външното ухо, но също така и остро възпаление на външното ухо химически, контактни, актинови, екзематозни и реактивни, които вече принадлежат към възпаление причинени не от инфекция, но за всеки вид възпаление има различен външен и външен фактор. Всяко такова възпаление обаче трябва да се лекува старателно, в противен случай то ще премине в хронична форма.
Най-често срещаният е класически инфекциозни и неинфекциозни възпаление на ушния канал. Инфекциозното възпаление най-често е възпаление, причинено от стафилококи, стрептококи и различни вируси, херпесни вируси или дрожди, докато възпалението с неинфекциозен характер обикновено се причинява от излишък от ушна кал, но този вид възпаление на ушния канал и външното ухо скоро се променя в инфекциозен, но тази инфекция се проявява само вторично.
Най-често това е остра форма на възпаление, която, ако не се лекува дълго време, също може да премине в хронична. Съществуват и няколко вида възпаление на външното ухо, например ограничено възпаление на ушния канал, възпаление на ушния хрущял, дифузно възпаление на външния слухов проход или гъбично възпаление. Острата форма на възпаление се проявява с болка и подуване, при хронична се появява сърбеж, атрофия на кожата, но слуховият канал и външното ухо са в този случай без подуване.
Според причинителя на възпалението, локалното лечение се прилага най-често при често възпаление, антибактериално, антивирусно или противогъбично, чрез приложение или под формата на разтвор и изплакване на ухото, или под формата на мехлеми и в случай на антивирусни средства също класическата лекарствена форма. Също така е важно почистване и дезинфекция ухо, в случай на тежко възпаление също многократно, всеки ден или през ден. При някои бактериални възпаления се извършва пункция на тъпанчето, т.нар парацентеза.
За да се предотврати острото възпаление в хронична форма, пациентът трябва да посети лекар възможно най-скоро след появата на симптомите и че диагнозата е правилна и лечението е адекватно за произхода на заболяването. Освен това в тези случаи е необходимо да се осигури достатъчно време за повторно лечение и последващи инспекции на ушния канал и ухото или се прави тампон, за да се определи точно дали има наличие на микроорганизми върху кожата. Непоследователно лечение това ще доведе до рецидив или дори хронична поява.
Възпалителните заболявания, свързани с външното ухо, включват също злокачествени възпаления, както и холестеатом на външното ухо. Това е по-малка киста, която може да прилича на тумор в поведението си, но не е тумор. Най-често засяга това заболяване деца и новородени и това е следствие от остри или хронични възпаления дори при гной. Понякога може дори да проникне в средното ухо. Лечението е само хирургично, когато е необходимо да се премахне тази киста.
Други заболявания на ухото и лоба
Други заболявания, които засягат външното ухо, по-специално външната му част, т.е. чиракът и лобът, включват например перихондрит на външното ухо, хроничен нодуларен хондродерматит на спиралата или различни деформация на ухото или върха. Ухото може да бъде засегнато и от екзематозна болест, или роза или възпаление на хрущяла на ухото, което е от възпалителен тип, но се случва, когато ухото е ранено, измръзване или изгаряне и не е класическо възпаление.
Това възпаление се нарича професионално перихондрит и засяга както ухото, така и лобчето на ухото. Това е много неприятно заболяване, когато цялото ухо и ухото са зачервени и подути, има и високи температури, ухото е болезнено и топло. Понякога дори се случва хрущялът да умре и да се появи деформация на ухото. Лечението е антибиотично, но често е необходима операция, особено ако абсцесите се появят като усложнение, където се изисква дренаж.
Екзема на ухото обикновено се причинява от химикали или алергени, понякога от микроорганизми, но най-често екземата възниква поради дразнещия ефект на сапуните или шампоаните. Това заболяване на ушите има две форми, сухо или мокро. В някои случаи могат да се появят и гнойни мехури, които се напукват или имат болезнени пукнатини по кожата. Лечението се състои най-вече в отстраняване на причината за екзема и прилагане на кортикоидни мехлеми.
Самото външно ухо, независимо дали е ухото или лобът, също може да повлияе на т.нар роза. Това кожно заболяване също засяга и областта около ухото и може да се простира и в ушния канал. Розата е заболяване, причинено от стрептококи и засегнатата част на кожата е наситено червена и ясно отграничена от друга кожа. Болестта е особено неприятна с болка, не само при допир, но и в покой. Поради естеството на заболяването, лечението е консервативно с антибиотици.
Други проблеми с ушния канал
В допълнение към различни кожни и възпалителни заболявания, в ушния канал се появяват различни деформации, като колапс на външния слухов проход или, още по-лошо, екзостоза на външния слухов проход, което е процес, при който предните и задните части на слуховия канал настъпва стена на канала. удебеляване на костите. В същото време се образуват бели новообразувания и издутини в костите, които нарушават здравата форма на ушния канал, причиняват проблеми със слуха и болка и трябва да бъдат лекувани хирургично.
Много често в ушния канал се образува и мазна тапа. Това условие се нарича технически втвърден церумен и това е прекомерно натрупване на ушна кал и нейното втвърдяване, което се проявява чрез увисване в ухото и нарушен слух. Проблемната причина за това състояние е свръхпродукцията на себум от мастните жлези или неправилно почистване или несъвършена хигиена. В този случай обаче решението е просто и се състои в изплакване на ушния канал.
Автор на статията
Михал Хребик
Редактор на портала Zdravotéka.sk, който се интересува от здравословен начин на живот, правилно хранене и начин на живот. Той се обучава активно в областта на здравеопазването, най-новите медицински открития и е много щастлив да пише за всичко важно в областта на здравеопазването с акцент върху разбираемостта за читателя.
Абонирайте се за новини
Въпреки че лятото не е типичен период на грип и настинки, често не го избягваме. Смяната на ваканциите или ваканциите с постоянните грижи за млади пациенти не е приятна за.
Той идва неочаквано, отнема непредсказуемо време и никога не знаем кога ще се повтори. Неприятното тананикане, шумолене, звънене или свистене в ушите е явление, което се случва.
Настъпването на лятното време често ни привлича към водата. Малцина могат да устоят на желанието да се охладят малко в езера или басейни. Понякога обаче от такова освежаване ще донесе и нежелан подарък.