. Казах си една вечер няколко седмици след раждането на второто ми бебе. Приятел ми донесе луксозна кутия от 800 грама, за да ме "подсили". Какво мислите, съответно колко дълго. колко кратко ми отне всичко това? Но ми отне два пъти по 5 минути в продължение на два последователни дни. Осъзна ми, че пристрастяването ми към захарта беше наистина лошо. Въпреки че бях наясно с нея и се опитвах с всички сили да се отърва от нея, не успях. В крайна сметка винаги се провалях. За мен беше нормално да ям цяла кутия шоколадови бонбони, шоколадово блокче, половин чиния десерти, половин торта и не можех да се разходя из сладкарницата, без да спра и да хапна два-три десерта. Разбира се, винаги съм успявал да оправдая рационално консумацията на сладкиши. Ето няколко примера:

допълнение 3-те основни

  • "Под стрес съм в работата."
  • "Бременна съм."
  • - Кърмя.
  • "Тренирам за маратон."
  • "Не спах цяла нощ заради бебето."
  • - Все пак съм на почивка.
  • - Все пак е празник.

Моят начин

Как се чувствах преди и след

Преди да опиша подробно пътя си към избавяне от сладката зависимост, искам също да опиша чувствата и състоянието си преди и след лечението на зависимостта. Мисля, че ще ви вдъхновява и може би ще ви мотивира. Сигурен съм, че ще попаднете в някои от чувствата ми.

Преди:

1. Ядях на всеки 2-3 часа. Просто не можех да издържа повече от 3 часа без „нещо“. Все още „клюнах“ нещо, тук банан, там ябълка или друг плод (в най-добрия случай) или чаена лъжичка мед, парче шоколад, сладкиши, зърнени барове, продукт с ниско съдържание на въглехидрати и други подобни. Така че в допълнение към 3-те основни хранения, сложих още 3-4 по-малки хранения. Непрекъснато ме преследваше усещането, че трябва да вложа нещо в себе си, защото в противен случай ще рухна.

2. Когато имах нещо сладко, не можех да остана с 1 порция. Обикновено ядях още 3-4, или всичко, което беше в кутията, в опаковката или в чинията:-).

3. Да не съм сладък за мен означаваше да отделя много енергия за самоконтрол. Ако по изключение не си дадох нищо сладко, само благодарение на огромни усилия да се убедя в това. Едва сега мога да усетя как съм си навредил психически и физически, колко ненужна енергия съм похарчил и колко изключително трудно и побеждаващо е било.

4. Винаги бях уморен. През деня често бях раздразнен, нервен, стресиран. Боли ме гърбът, боли врата, имах чести мигрени. Вечерта едва не отпаднах от умора, но заспах трудно. И се събудих още трудно. Успях да "стана" за един час:-) Винаги изключвах алармата и когато тя звучеше отново след 5-10 минути, я изключих отново. И правех това един час, докато накрая наистина трябваше да стана от леглото.

5. Теглото ми често се колебаеше. Винаги съм имал работа с някакви 2 килограма, които често са летели нагоре и надолу в зависимост от това колко и какво съм ял и колко съм се движил. Не можех да разбера как някой може да има стабилно тегло. Винаги се отървах от тези два килограма само с физическо натоварване.

6. Имах надут корем. Въпреки относително изправените коремни мускули, усещането за подут корем постоянно ме притесняваше. Никога не съм го имал напълно плосък. Само когато го привлякох.

7. След събуждане очите ми бяха подути. Винаги изглеждах ужасно, понякога повече, понякога по-малко, но всяка сутрин имах подути клепачи. Въпреки че спах 8-10 часа.

8. Кожата ми беше мазна. Особено в областта на Т-зоната, където често махах със суха, напукана и възпалена кожа в носните крила и брадичката. Страдах много с кожата си, не харесвах никаква козметика или козметични процедури.

9. Имах целулит по бедрата и дупето. Въпреки редовните упражнения и укрепване, не успях да се отърва от грозните подутини под повърхността на кожата.

10. Здравни проблеми, респ. предвестник под формата на висок холестерол, лоши чернодробни тестове, гореспоменатите мигрени, схванат врат и други неща, които предпочитам дори да не пиша.

1. Ям 3 пъти на ден. Максимум 4 пъти. В допълнение към 3-те основни ястия ще имате или оловна храна, или втора вечеря. Прибл. 1/3 по-малки порции. А има дни, в които трябва да ям само два пъти. Абсолютно не ми се яде нещо, забивам се, хапя се.

3. Самоконтролът е преминал. Да не си даваш сладко вече не е въпрос на голям самоконтрол, а нещо естествено. Свободен съм да решавам без никакъв вътрешен или външен натиск дали да дам нещо сладко или не.

4. Имам достатъчно енергия за всичко. Ставам без будилник винаги по едно и също време отпуснат и заспал. Не е нужно да затварям очи за миг. Напротив, чакам с нетърпение новата сутрин, в която мога да стана и да живея:-)

5. Теглото ми е стабилно. Това не ме притеснява, така че дори вече не ми се налага да бягам толкова много и отделям спестеното време по този начин на по-приятни дейности:-)

6. Стомахът ми е естествено плосък, както никога преди. Вече не трябва да го изтеглям и все още контролирам, за да не стърчи коремът ми, дори след две бременности.

7. Нямам подути очи след събуждане. Дори ограничих грима си. Преди не можех да си представя да изляза на улицата и сред хората без него. Сега не ме притеснява. И не изглеждам зле дори без грим:-)

8. Кожата ми е нормална. Не се занимавам с никаква мазна Т-зона, с никакви обриви или други патологични дефекти на кожата на лицето.

9. Целулитът ми отстъпи значително. Все още регистрирам някои от неравностите, но мисля, че с течение на времето те ще изчезнат.

10. Здравните проблеми отшумяват. Имам нормален холестерол, нямам чернодробни тестове, нямам мигрена и нямам схванати мускули. Чувствам се отпуснат и свободен:-)