изображение с любезното съдействие на дизайни на сънища/FreeDigitalPhotos.net
Безплодието е една от най-големите травми за двойките, копнеещи за потомство. По-рано говорихме за безплодие при жени, когато въпреки едногодишните усилия за съзнателно забременяване то се проваля или когато жената не може да понесе плода си. След дълги усилия двойките обикновено стигат до специалист, който подлага потенциалните майка и баща на различни физически и хормонални тестове. Според медицинската наука, както бихме могли да свикнем, дори зад безплодието стои неправилното функциониране на организма, някакво несъответствие на заден план. В повечето случаи на изследване има и някаква телесно-хормонална причина за безплодие, но въпреки терапията, желаните резултати често не се получават. Според линейната логика зад всичко трябва да стои логическа причина, което води до опит да се намери причината няколко пъти без успех. Прегледите се повтарят, докато окончателно започне процесът на изкуствено осеменяване. И дори това не винаги е успешно. В крайна сметка пациентът остава без пари или вяра и проблемът остава нерешен. Тези случаи са научно класифицирани като безплодие по неясни причини. При това неразрешено състояние пациентите = двойките трябва да се справят с топлината ... често на ниво доживотна присъда.
Но решение наистина няма?
Горните случаи са по-чести, но знаем и други интересни истории. Двойката копнее детето да го осинови. След осиновяването безплодната съпруга изведнъж ще забременее. Известни са случаи, при които двойка произвежда потомство само след приключване на всички неуспешни терапии при лекаря. Тогава има случаи, когато майка, която е загубила детето си, не може да забременее, докато не се освободи чувството на мъка за бедно дете, което често се случва само след контролирана психотерапия.
Но би било добре да знаем какво се крие зад тези чудодейни случаи, защото съзнателно бихме могли да работим с него в наша полза.
Добрата новина е, че знаем рецептата за чудо!
Линейна и циклична причинно-следствена връзка
Православната медицина възприема безплодието като песъчинка, която влиза в механизма и трябва да бъде премахната. Системният подход обаче изисква и по-широк контекст: той пита какво стои зад безплодието, каква е неговата функция, какво се случва в семейството, човешката среда за възможно най-добрия отговор на тялото е безплодието. Ако подходим към въпроса от тази гледна точка, отговорът на безплодието не трябва да бъде терапия, а промяна в социалните взаимоотношения, човешките обстоятелства.
„Чувството“ за безплодие
Че тялото е имало основателна причина за безплодие? Това ли беше реакцията на тялото на околните условия? Че безплодието е защитен механизъм на тялото в интерес на жената и нероденото дете? Теорията за максималните усилия на животното да осигури разпространението на своя генофонд в един род е добре известна. Според еволюционната теория животното разглежда тези обстоятелства през целия си живот.
Според наблюдения, ако напр. в определен район броят на новите индивиди намалява, плътността на популацията се увеличава, нивото на препитание в околността намалява, животното има неподходящ социален статус и т.н., животните (например зайци, котки) могат да реагират на възможна копулация чрез целенасочена овулация за да се увеличи максимално възможността за оплождане, оцеляване. Очевидно е в животинското царство, но при хората може да не е иначе, че плодовитостта копира определена сезонност. Въпреки че децата се раждат през цялата година, в определени месеци това е напр. честотата на ражданията с аутизъм, шизофрения е значително по-висока.
С други думи, като се вземат предвид обстоятелствата в околната среда, човешката еволюция е разработила определени неврохормонални механизми за регулиране на собствената си плодовитост. На практика има две стратегии за разпространение на гени чрез размножаване: много потомци с ниско ниво на родителски грижи или малък брой потомци с относително високо ниво на родителски грижи. Тази форма се отразява и в сравнението на раждането в развиващите се страни в Африка със Западния свят. Изглежда, че това са предимно еволюционни натиски в тази област, за да се осигури оцеляването на адекватен брой потомци.
Стрес и способност за възпроизвеждане
Според второто проучване затлъстяването също може да бъде причина за безплодие. Предишни случаи са се занимавали с биологичен стрес, причиняващ безплодие. Психологичният стрес обаче може да бъде и причина за безплодие, тъй като мозъкът не прави разлика между видовете стрес. Според изследвания, при които жените провеждат менструални и т.нар календарът на стресовете потвърди, че пропускът, нередовността на цикъла са настъпили в периоди на стрес респ. по време на тежки физически натоварвания. Връзката между стреса и плодовитостта, дори възможността за аборт е очевидна. В същото време се потвърждава, че емоционалната стабилност в месеца на потомство на потомството е била много по-добра, отколкото в месеците на т.нар. неуспешни опити. Изследванията потвърждават, че безплодието също така насърчава хроничния стрес и депресията.
Химическата кухня на нашето еволюционно развитие
Нормалният менструален цикъл е предпоставка за репродуктивна способност и се контролира от сложен механизъм. На пиедестала на апарата има хипоталамус, който участва в повечето биологични процеси чрез нервни и хормонални влияния. Хипофизната жлеза в позицията на резервоара по искане на хипоталамуса или тялото контролира доставката на желаните хормони. Съответните хормони навлизат в яйчниците и матката чрез кръвообращението, като в същото време хормоните също се изпращат в режим на обратна връзка с цел регулиране и обратна връзка.
Хипоталамусът и хипофизната жлеза също са в горната част на апарата за реакция на стрес на тялото. В този случай секретираните хормони на стреса попадат в надбъбречните жлези, за да образуват желаното ниво на кортизол, който активира организма по целеви начин.
Именно чрез изследване на връзката между стреса и способността за възпроизвеждане беше доказано, че премахването на т.нар streshormons предотвратяват механизма на размножаване в матката и фалопиевите тръби, като в същото време намаляват образуването на т.нар. гонаден хормон. Така нареченият Кортикотропин освобождаващият хормон (CRH) е буквално хормон, регулиращ репродукцията. Производството му се осигурява както от хипоталамуса, така и от матката по време на бременност, с течение на времето във все по-голям брой. CRH от различни източници обаче има противоположни ефекти. CRH от хипоталамуса предотвратява бременността поради еволюционния риск от лоши условия на живот, докато CRH от матката предотвратява влиянието на хипоталамуса с цел поддържане на плода, дори определено ниво на CRH е вграден фактор за правилното определяне на времето на естествена доставка.
По време на хроничен стрес, в състояние на тревожност, особено в състояние на депресия, нивото на CRH в хипоталамуса е толкова високо, че може да доведе до безплодие. Това е и причината, поради която травмиращото събитие, повишаващо общото ниво на CRH, е потенциален стимул за преждевременно раждане, дори аборт при жена. Тенденцията към преждевременно раждане при жени, които са били напр. учените твърдят в детството, че травмата увеличава нивото на хипоталамус CRH за цял живот, което по време на бременност допълнително повишава нивото на CRH, произведено от матката, което има неблагоприятни ефекти върху оптималния ход на бременността, предизвиква "инструкция" да се роди по-рано необходимо.
Хормоните на стреса кортизол имат много положителни ефекти върху болката и възпалението, така че те са част от много фармацевтични продукти, но тяхната продължителна употреба води до репродуктивни нарушения. Както споменахме, мозъкът не прави разлика между психологически и биологичен стрес. Гладът, ниската кръвна захар при пациенти с диабет повишава нивото на хипоталамусната CRH, поради което нивото им на възпроизводство е значително застрашено в сравнение със здравите жени.
Има и интересна връзка между храненето, безпокойството, от една страна, и безплодието, от друга. Познати термини: тревожен ядец, депресиран ядещ храна предопределя факта, че определена група хора компенсира отрицателното си психическо състояние с храна. Този механизъм обяснява влиянието на т.нар хормони за изгаряне на мазнини = лептини, действащи в мастната тъкан. Този хормон регулира телесното тегло и необходимостта от хранене при хората чрез хипоталамуса. Резистентността към гореспоменатия лептин изглежда е с наднормено тегло: Въпреки че нивото на лептин в човешкото тяло е високо, хипоталамусът не реагира на обратна връзка. Лептинът има няколко интересни ефекта. Предотвратява напр. Образуване на CRH т.е. Повишаващият приема на храна лептин има антистрес ефекти. Ето защо много хора се обадиха Структурата на тялото за пикник се характеризира с жизнерадост, весел характер. В същото време беше потвърдено, че при животни, независимо от теглото, приложението на лептин има положителен ефект върху тяхната репродуктивна способност. T.j. ниски нива на лептин, причинени от глад, в същото време високите нива на CRH предотвратяват репродукцията. Това е причина да се „насърчава наднорменото тегло“ в полза на борбата с безплодието. При затлъстелите хора, от друга страна, резистентността към лептин е причината за тяхното безплодие.
Дадените открития хвърлят нова светлина върху процедурите на ортодоксалната медицина, която търси само функционално хормонално отклонение на индивида зад функционалното безплодие, което те се опитват да регулират целенасочено чрез хормонално, фармакологично лечение. Това хормонално „разстройство“ в организма обаче, чрез системен поглед, не е нередност, а оптимална реакция на тялото към дадено психично-физическо състояние на човешкото тяло. Следователно борбата срещу еволюционните правила не може да бъде траен успех от позициите на ортодоксалната медицина.
Нов подход към безплодието
Много изследвания посочват негативните ефекти от стреса. При жените, страдащи от депресия, рискът от безплодие е много по-висок, като в същото време депресията, причинена от неуспешни опити за забременяване, само влошава състоянието. Този факт се потвърждава и от изследвания, които показват по-висок процент на неуспех при изкуствено осеменяване при жени, страдащи от депресия. Водената психотерапия, от друга страна, при депресирани жени увеличава процента на бременност и успешното раждане на потомството до 60% в сравнение с групата, която не е участвала в терапията, където процентът достига само 24%.
Така че сега всички към психолога?
Безплодието, както беше споменато, има няколко причини. Ако напр. за някои безплодието доказва, че фалопиевите тръби са запушени и той все още може да страда от депресия, също поради факта. Човекът е сложно същество и иска сложни „решения“. Но най-новите научни открития обаче много бавно достигат до днешните лекари. Днешната медицина също е в борбата с психологията, която в крайна сметка в случая е най-"облизаната" безплодна двойка. „Нещастен“ брак, грешен избор на кариера, нелекувана травма или болезнена смърт на любим човек може да предизвика „тиха“ депресия у жена, с която човек „свиква“ с времето, живее с нея, вижда света малко по-тъмен. Това е и причината, поради която греша, но въпросните хора лесно приемат факта, че именно те не могат дори да имат дете. Каква жалка ... докато решаването на проблеми често става чрез предаване ... под лампата има тенденция да бъде най-голямата тъмнина ....
Автор: Mgr. Франтишек Наги
Цялата информация, предоставена на уебсайта на EZOpress, е от независими сътрудници или просто колекция от информация от свободно достъпни местни и чуждестранни източници и при никакви обстоятелства не насочва читателите към заместване на рутинни необходими медицински грижи или спешни лекарства или твърдения за лечебните ефекти на продуктите процедури. Мненията на автора не отразяват непременно възгледите на този сайт, който не носи отговорност за невярна информация.
EZOpress дава пространство на свободата на изразяване и правото на информация, което е гарантирано от Конституционен закон №. 460/1992 Coll. Изкуство. 26 от Конституцията на СР.
. Всеки има право да изразява своите възгледи устно, писмено, в печат, в изображения или по друг начин и свободно да търси, получава и разпространява идеи и информация, независимо от националните граници.