tbl flm 84 (3x28) x14 mg (близ. Al/Al)

Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)

Одобрен текст за решението за промяна в разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт, очевидно. №: 2011/03144-ZME

aubagio

Приложение №. 2 до уведомлението за промяна в регистрацията на лекарствен продукт, очевидно. номер: 2011/07281-Z1A

Приложение №. 2 до уведомлението за промяна в регистрацията на лекарствен продукт, очевидно. номер: 2012/01470-Z1B

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

Кандесартан Mylan 8 mg

Кандесартан Mylan 16 mg

Кандесартан Милан 32 mg

2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Кандесартан Mylan 8 mg:

Всяка таблетка съдържа 8 mg кандесартан цилексетил.

Всяка таблетка Кандесартан Милан 8 mg съдържа 37,0 mg лактоза монохидрат.

Кандесартан Mylan 16 mg:

Всяка таблетка съдържа 16 mg кандесартан цилексетил.

Всяка таблетка Candesartan Mylan 16 mg съдържа 74,0 mg лактоза монохидрат.

Кандесартан Mylan 32 mg:

Всяка таблетка съдържа 32 mg кандесартан цилексетил.

Всяка таблетка Candesartan Mylan 32 mg съдържа 148,0 mg лактоза монохидрат.

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Кандесартан Mylan 8 mg:

Кандесартан Mylan 8 mg таблетки са почти бели, кръгли, двойноизпъкнали таблетки с вдлъбнато релефно означение „M“ над „C5“ от едната страна и обикновени с делителна черта от другата.

Кандесартан Mylan 16 mg

Таблетките Кандесартан Милан 16 mg са почти бели, кръгли, двойноизпъкнали таблетки с вдлъбнато релефно означение „М“ над „С6“ от едната страна и обикновени с делителна черта от другата.

Кандесартан Милан 32 mg

Таблетките Кандесартан Милан 32 mg са почти бели, кръгли, двойноизпъкнали таблетки с вдлъбнато релефно означение „М“ над „С7“ от едната страна и обикновени с делителна черта от другата.

Таблетката може да бъде разделена на равни половини.

4. КЛИНИЧНИ ДАННИ

4.1 Терапевтични показания

Лечение на есенциална хипертония при възрастни пациенти.

Лечение на възрастни пациенти със сърдечна недостатъчност и нарушена систолна функция на лявата камера (фракция на изтласкване на лявата камера ≤ 40%) като допълнителна терапия към АСЕ инхибитори или когато АСЕ инхибиторите не се понасят (вж. Точка 5.1).

Дозировка и начин на приложение

Дозировка при хипертония

Препоръчителната начална и обичайна поддържаща доза на Candesartan Mylan е 8 mg веднъж дневно. Максималният антихипертензивен ефект се постига в рамките на 4 седмици. При някои пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно, дозата може да бъде увеличена до 16 mg веднъж дневно и до максимум 32 mg веднъж дневно. Лечението трябва да се коригира в зависимост от отговора на кръвното налягане.

Кандесартан Mylan може да се прилага и с други антихипертензивни средства. При различни дози кандесартан е доказано, че добавянето на хидрохлоротиазид осигурява адитивен антихипертензивен ефект.

Не е необходимо коригиране на началната доза при пациенти в напреднала възраст.

Пациенти с вътресъдово изчерпване на обема

Начална доза от 4 mg може да се има предвид при пациенти с риск от хипотония, като тези с възможно намаляване на обема на циркулацията (вж. Също точка 4.4).

Пациенти с бъбречно увреждане

Начална доза от 4 mg се дава на пациенти с увредена бъбречна функция, включително пациенти на хемодиализа. Дозата трябва да се коригира в зависимост от отговора на пациента към лечението. Опит с кандесартан при пациенти с много тежко бъбречно увреждане или краен стадий на бъбречно заболяване (креатининов клирънс 265 µmol/l (> 3 mg/dl).

Едновременно лечение с АСЕ инхибитор за сърдечна недостатъчност

Рискът от нежелани реакции, особено бъбречно увреждане и хиперкалиемия, може да се увеличи, когато кандесартан се използва в комбинация с АСЕ инхибитор (вж. Точка 4.8). Пациентите, получаващи такова лечение, трябва да бъдат наблюдавани редовно и внимателно.

Хемодиализа

По време на диализа кръвното налягане може да бъде особено чувствително към блокада на AT1-рецепторите поради намален плазмен обем и активиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон. Следователно при пациенти на хемодиализа дозата на кандесартан трябва да се титрира внимателно, с внимателно проследяване на кръвното налягане.

Стеноза на бъбречната артерия

Лекарствата, които повлияват ренин-ангиотензин-алдостероновата система, включително антагонистите на рецепторите на ангиотензин II (AIIRA), могат да повишат уреята в кръвта и серумния креатинин при пациенти с двустранна стеноза на бъбречна артерия или стеноза на единичен бъбрек.

Трансплантация на бъбрек

Няма опит по отношение на приложението на кандесартан при пациенти с скорошна трансплантация на бъбрек.

Хипотония

Хипотония може да се появи при пациенти със сърдечна недостатъчност по време на лечение с кандесартан. Хипотония може да се появи и при пациенти с хипертония с вътресъдово изчерпване на обема, като пациенти, приемащи високи дози диуретици. Поради това трябва да се внимава в началото на лечението и да се правят опити за коригиране на хиповолемията.

Анестезия и хирургия

При пациенти, лекувани с антагонисти на ангиотензин II, може да възникне хипотония поради блокада на ренин-ангиотензиновата система по време на анестезия и операция. В много редки случаи може да се появи тежка хипотония, която може да наложи прилагането на интравенозни течности и/или вазопресори.

Стеноза на аортната и митралната клапа (обструктивна хипертрофична кардиомиопатия)

Както при другите вазодилататори, трябва да се внимава особено при пациенти с хемодинамично тежка аортна или митрална стеноза или обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

Първичен хипералдостеронизъм

При пациенти с първичен хипералдостеронизъм антихипертензивните средства, действащи чрез инхибиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон, обикновено не са положителни. Поради това употребата на кандесартан при тези пациенти не се препоръчва.

Хиперкалиемия

Едновременното приложение на кандесартан с калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, съдържащи калий заместители на сол или други лекарствени продукти, които могат да повишат концентрациите на калий (напр. Хепарин), може да доведе до повишен серумен калий при пациенти с хипертония. При необходимост трябва да се следят нивата на калий.

Хиперкалиемия може да се появи при пациенти със сърдечна недостатъчност, лекувани с кандесартан. Препоръчва се редовно проследяване на серумния калий. Комбинацията от АСЕ инхибитор, калий-съхраняващ диуретик (напр. Спиронолактон) и кандесартан не се препоръчва и трябва да се има предвид само след внимателно обмисляне на потенциалните ползи и рискове.

Общи предупреждения

При пациенти, чийто съдов тонус и бъбречна функция зависят главно от активността на ренин-ангиотензин-алдостероновата система (напр. Пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност или първично бъбречно заболяване, включително стеноза на бъбречната артерия), лечението с други лекарства, засягащи тази система, е свързано с остра хипотония, азотемия, олигурия или по-рядко остра бъбречна недостатъчност. Не може да се изключи възможността за подобно действие на ангиотензин II рецепторните антагонисти. Както при всички антихипертензивни средства, прекомерното намаляване на кръвното налягане при пациенти с исхемична кардиомиопатия или исхемична цереброваскуларна болест може да доведе до инфаркт на миокарда или инсулт.

Антихипертензивният ефект на кандесартан може да бъде засилен от други антихипертензивни лекарствени продукти, независимо дали са предписани като антихипертензивни средства или предписани за други показания.

Това лекарство съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Бременност

Ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs) не трябва да се започват по време на бременност. Освен ако продължаването на терапията с AIIRA се счита за съществено, пациентите, планиращи бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба при бременност. Ако се диагностицира бременност, лечението с AIIRAs трябва да се прекрати незабавно и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. Точки 4.3 и 4.6).

4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие

Възможни взаимодействия с хидрохлоротиазид, варфарин, дигоксин, орални контрацептиви (т.е. етинилестрадиол/левоноргестрел), глибенкламид, нифедипин и еналаприл са изследвани в клинични фармакокинетични проучвания. Не са наблюдавани клинично значими фармакокинетични взаимодействия с тези лекарства.

Едновременното приложение на кандесартан и калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, съдържащи калий заместители на сол или други лекарства (напр. Хепарин) може да повиши концентрацията на калий. Ако е необходимо, трябва да се извърши мониторинг на нивата на калий (вж. Точка 4.4).

Съобщава се за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичност при едновременно приложение на литий с АСЕ инхибитори. Подобен ефект може да настъпи и при ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRA). Не се препоръчва употребата на кандесартан с литий. Ако тази комбинация е необходима, се препоръчва внимателно проследяване на серумните нива на литий.

Когато рецепторните антагонисти на ангиотензин II (AIIRA) се прилагат едновременно с нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС) [т.е. селективни COX-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ден) и неселективни НСПВС] могат да отслабят антихипертензивния ефект.

Както при ACE инхибиторите, едновременната употреба на ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRA) и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност, и до повишаване на серумния калий, особено при пациенти с вече съществуващи бъбречна недостатъчност. Тази комбинация трябва да се използва с повишено внимание, особено при възрастни хора. Пациентите трябва да бъдат адекватно хидратирани и трябва да се обмисли проследяването на бъбречната функция след започване на съпътстваща терапия и периодично след това.

4.6 Фертилитет, бременност и кърмене

Бременност

Не се препоръчва употребата на AIIRA през първия триместър на бременността (вж. Точка 4.4). Употребата на AIIRAs е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. Точки 4.3 и 4.4).

Епидемиологичните доказателства относно риска от тератогенност след излагане на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са категорични; обаче не може да се изключи малко увеличение на риска. Въпреки че няма контролирани епидемиологични данни за риска от инхибитори на ангиотензин II рецепторите (AIIRA), може да има подобни рискове за този клас лекарства. Освен ако продължителната терапия с AIIRA не се счита за съществена, пациентите, планиращи бременност, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба по време на бременност. Ако се диагностицира бременност, лечението с AIIRAs трябва да се прекрати незабавно и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия.

Известно е, че експозицията на AIIRA през втория и третия триместър предизвиква фетотоксичност при хора (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. Точка 5.3).

Ако излагането на AIIRA се случи от втория триместър на бременността, се препоръчва ултразвукова проверка на бъбречната и черепната функция.

Бебетата, чиито майки са приемали AIIRA, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. Точки 4.3 и 4.4).

Кърмене

Тъй като няма информация за употребата на кандесартан цилексетил по време на кърмене, Candesartan Mylan не се препоръчва и са за предпочитане алтернативни лечения с по-добре установени профили на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе.

4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани проучвания за ефектите на кандесартан върху способността за шофиране и работа с машини. Трябва обаче да се има предвид, че по време на лечението с кандесартан може да се появят замаяност или умора.

4.8 Нежелани лекарствени реакции

Лечение на хипертония

При контролирани клинични проучвания нежеланите реакции са били леки и преходни. Общата честота на нежеланите реакции не е свързана с приложената доза или с възрастта на пациента. Честотата на прекратяване на лечението поради нежелани събития на кандесартан цилексетил (3,1%) е подобна на плацебо (3,2%).

В сборен анализ на данни от клинични изпитвания при пациенти с хипертония, нежеланите реакции на кандесартан цилексетил са определени като честота на нежеланите събития на кандесартан цилексетил поне с 1% по-висока от тази, наблюдавана при плацебо. Въз основа на това определение, най-честите нежелани реакции са замаяност/световъртеж, главоболие и респираторни инфекции.

Таблицата по-долу изброява нежелани реакции от клинични изпитвания и от постмаркетингови доклади.

Честотите, използвани в таблиците в този раздел, са: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до 40%). Пациентите с оптимално лечение на хронична сърдечна недостатъчност на изходно ниво са рандомизирани на плацебо или плацебо. (при доза, титрирана от 4 mg или 8 mg веднъж дневно до 32 mg веднъж дневно или до най-високата поносима доза, със средна доза 24 mg) със средно проследяване от 37,7 месеца и след шест месеца лечение, 63% от пациентите, получаващи кандесартан цилексетил (89%) при таргетна доза от 32 mg.

В проучването CHARM-Alternative комбинираната крайна точка на сърдечно-съдовата смъртност или първата хоспитализация при хронична сърдечна недостатъчност е значително намалена с кандесартан в сравнение с плацебо (съотношение на риск (HR) 0,77; 95% CI 0,67-0,89, при 14 C, приблизително 26% от приложената доза се екскретира с урината като кандесартан, 7% като неактивен метаболит, докато приблизително 56% от приложената доза се екскретира във фекалиите като кандесартан и 10% като неактивен метаболит.

Фармакокинетика при специални групи пациенти

При възрастни хора (над 65 години) Cmax на кандесартан и AUC на кандесартан се увеличават съответно с приблизително 50% и 80% в сравнение с по-младите пациенти. Отговорът на кръвното налягане и честотата на нежеланите реакции след прилагане на дадена доза кандесартан при млади и възрастни пациенти са сходни (вж. Точка 4.2).

В сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция, при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане, повишено Cmax и AUC на кандесартан се наблюдават съответно с приблизително 50% и 70% след многократно приложение на кандесартан, но t1/2 не се сравнява с стойността при нормална бъбречна функция е променена. При пациенти с тежко бъбречно увреждане тези параметри са увеличени съответно с приблизително 50% и 110%. Крайният t1/2 на кандесартан е приблизително удвоен при пациенти с тежко бъбречно увреждане. AUC на кандесартан при пациенти на диализа е подобен на този при пациенти с тежко бъбречно увреждане.

В две проучвания при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане се наблюдава увеличение на средната AUC на кандесартан с приблизително 20% в едно проучване и 80% в другото (вж. Точка 4.2). Няма опит при пациенти с тежко чернодробно увреждане.

5.3 Предклинични данни за безопасност

Няма данни за необичайна системна токсичност или токсичност за прицелни органи при клинично значими дози кандесартан. При предклинични проучвания за безопасност, кандесартан във високи дози повлиява параметрите на бъбреците и червените кръвни клетки при мишки, плъхове, кучета и маймуни. Кандесартан намалява броя на червените кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит). Бъбречните ефекти (като интерстициален нефрит, тубулна дилатация, базофилни тубули; повишени плазмени концентрации на урея и креатинин), индуцирани от кандесартан, могат да бъдат вторични спрямо хипотензивния ефект, водещ до промяна на бъбречната перфузия. В допълнение, кандесартан може също да индуцира юкстагломерулна клетъчна хиперплазия/хипертрофия. Тези промени се дължат на фармакологичните ефекти на кандесартан. Не се очаква бъбречната юкстагломерулна клетъчна хиперплазия/хипертрофия да бъде клинично значима при хора при терапевтични дози кандесартан.

Съобщава се за фетотоксичност при напреднала бременност (вж. Точка 4.6).

Данните от тестовете за мутагенност in vitro и in vivo не показват, че кандесартан проявява мутагенна или кластогенна активност при клинична употреба. Канцерогенността на кандесартан не е установена.

6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ СВОЙСТВА

6.1 Списък на помощните вещества

Калциева кармелозна сол

6.2 Несъвместимости

6.3 Срок на годност

След отваряне на HDPE бутилката, срокът на годност на лекарството е 90 дни.

6.4 Специални условия на съхранение

Да не се съхранява над 25 ° C. Да се ​​съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага.

6.5 Данни за опаковката

OPA-алуминиев-PVC/алуминиев блистер, опакован в ламинирана торба заедно с десикант или блистер от PVC/алуминий: опаковки от 7, 10, 14, 15, 28, 30, 50, 56, 60, 84, 90, 98 и 100 таблетки.

Бяла непрозрачна HDPE бутилка с бяла непрозрачна винтова капачка (изработена от пропилен), с изсушител и абсорбиращ памук: опаковка от 30 и 90 таблетки.

Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.

6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа

Няма специални изисквания.

Неизползваният продукт или отпадъчните материали трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

Generics [UK] Ltd.

Station Close, Potters Bar, Hertfordshire, EN6 1TL, Великобритания

8. РЕГИСТРАЦИОННИ НОМЕРА

Кандесартан Mylan 8 mg: 58/0245/11-S

Кандесартан Mylan 16 mg: 58/0246/11-S

Кандесартан Mylan 32 mg: 58/0247/11-S

9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО