Кратък речник на словашкия език
омар -а мн. N и A -e m. омар с фино месо, зоол. Омар;
хомеопатия -ie b. метод на лечение, който надгражда собствената способност да си помогне (стимулиране на устойчивостта на организма към такива естествени лекарства, които причиняват симптомите на лекуваното заболяване);
1. тълкуване на библ. текст по време на богослужения: неделя h.
Правила на словашкия правопис
омар ма мн. N a A ‑e m.; омар
хомеопатия žie ž.; хомеопатична
Омир ма м.; Омиров
homily ‑ie ‑ií D ‑iám L ‑iách ж.
хомофония жие ž.; хомофоничен; хомофонични аксесоари.
Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1
1. клетвата за вярност във феодалното заведение;
2. такса, с която виновникът може да бъде изкупен от наказанието за нанасяне на вреда на някого al. вреда на някого, откуп
зоол. омар (Homarus vulgaris)
хомеопатия, т.е. жени. r. метод за лечение с малки дози вещества, които в по-големи количества могат да причинят симптоми, подобни на тези на лекуваното заболяване (непрозрачна непрозрачност) в здрав организъм;
хомеопат, човек. r. лекар, лекуващ хомеопатично
Омир, човече. r. древногръцки поет, на когото се приписват епосите Илиада и Одисея;
хомерик и хомерик (остарял и хомерик) съгл. м. отнасящи се до Омир, срещащи се в Омир, както и в Омир: з. език;
з. стих;
з. смях шумен, бурен (според смеха на боговете на Олимп, често описан в епосите на Омир)