Кратък речник на словашкия език
гълъб -а мн. N и A -y m. птица (често сива на цвят), отглеждана в много породи ал. живее диво, зоол. Колумба: порода h-y, h. дрънкалка, пощенски h.
● сивкав, сив като h.;
никой не лети → печен h-y в устата;
по-добре врабче в ръката, отколкото h. на покрива;
holúbä -aťa mn. -ätá/-ence -bät/-beniec s. млад гълъб;
holubacina -y ž. месо от гълъби
гълъб -e -bíc ž. женски гълъб: h. мир (символ на мира);
Правила на словашкия правопис
гълъб ма мн. N a A ‑y m.; гълъби; holúbok ‑bka mn. N a A ‑y, жив. мн. ‑Ovia (при приближаване) m.
holúbä ‑ťa mn. ‑Ätá/‑ence ‑bät/‑beniec s.; гълъби; holúbätko ‑a ‑tiek s.
holubiar, holubár ‑a m.; гълъб, гълъб; holubiarstvo, holubárstvo ‑a s.
гълъб ‑e ‑bíc ж.; гълъби; гълъб ‑y ‑čiek ж.
Речник на словашкия език (от 1959 - 1968) 1
1. по-малък вътрешен ал. навик на диви птици. сив цвят;
зоол. з. Скала (Columba livia), h. Hrivnák (C. palumbus): h. крякане;
пощенски h. обучени за отчитане
● сиво (сиво) като h. за мъж със сива коса;
obelel ako h. доста сиво;
те живеят като два h-y заедно (за съпрузите);
Печените гълъби не летят (падат) в устата на никого (говорете. В устата) никой не се справя добре без работа, всеки трябва да работи.
2. разреден обръщайки се към приятен човек, гълъб: Накарайте го да го погали и да каже: Моят златен гълъб. (Кук.);
1. с произход от гълъб, от гълъб, принадлежащ на гълъб: h-т.е. яйца, h-т.е. месо;
ч-т. гнездо;
Изходно ниво 2 имащ (сив) цвят като гълъб, като гълъбови пера: гълъб или (Botto) синьо-сив;
гълъбови очи (Vaj.) сиви;
гълъб, -бка мъж. r. zdrob. израз.
1. (мн. No -Bky) малък, млад гълъб
● те се харесват, тъй като двама h-y са много влюбени;
2. (множествено число -Bkovia) нежен адрес на приятен човек: Павелко, моя гълъб. (Urb.);
скъпи мой гълъб (Jégé);
нашият татко, сивият гълъб (Вадж.);
Гълъби, вземете тези консерви с ножове! (Броя)
holúbä, -ätá, мн. не. -ätá/-ence, -ät/-eniec stred.
1. млади гълъби;
2. Обърнете се към приятен човек, особено към дете: Е, добре, моят гълъб. (Скулт.);
holúbätko, -a, -tiek stred. zdrob. израз.
холубярство, -а стред. развъждане, гълъбовъдство
1. женски гълъб: h. мир мир символ;
прен. израз за мила, нежна жена (от нежен характер): Това е тя, моя гълъбче. (Кук.) А, уж гълъб и колко гордост и предизвикателство в него. (Отбор.)
2-ри кръг. символът на Светия Дух;
1. zdrob. млад гълъб;
2. нежен адрес на мила, скъпа жена ал. момичета: гълъб (Ráz.)
holubíča, -aťa, мн. не. -atá/-ence, -at/-eniec stred. разреден. гълъбче, гълъб: укроти h. (Фиг.)
гълъб, жени. r. разреден. качества на този, който има мека, "гълъбова" природа, мир, мир: Той се открояваше над нивото на словашката мекота, "гълъб". (Вадж.)