Протопавлов и второпавловски листа
Тринадесет писма от Новия завет назначават Павел за техен автор, както и четиринадесетото писмо, писмото до евреите отдавна се приписва на Павел. Както при другите библейски книги в Стария и Новия завет, библейската наука си е задала въпроса дали тези данни за авторството съответстват или не на традицията. Отговорът все още не е напълно еднороден. Единодушното мнение е, че от Павел идват следните седем писма за всеки случай: писмото до римляните, както писмата до коринтяните, писмото до Галатяните, Филипяните и Филимон и първото писмо до Солунците. Въпросът за следните три писма е нерешителен: Писмо 2 до Солунците и Писма до Колосяни и Ефесяни. Много автори считат тези три букви за „верни“ по сериозни причини. Така наречените „пастирски писма“ (1 и 2 Тим и Тит), както и дългото послание до евреите днес вече не се приписват на Павел. Те не отговарят на „истинските“ писма на Павел. Стилът им е различен. Църковната ситуация, която те предполагат, вече се е развила недвусмислено по-нататък в сравнение с останалите писма. Следователно те принадлежат към периода след Павлов.
Както при другите библейски писания, на въпроса за „автентичността“ не трябва да се придава особено значение. В древността е било обичайно да се приписват писания на автори, които са имали голям авторитет. Това обаче не се смяташе непременно за фалшификат. Във всеки случай „фалшивите“ писма на Павел също принадлежат към Библията. Вътрешната истина на тези писма е независима от това дали са написани от Павел или от друг богослов. Въпросите на авторството не са въпроси на вярата.
Реч и стил на писмата на Павел
Павел пише писмата си на разговорния гръцки за времето си, т.нар койне, но да усети в нея влиянието на библейско-еврейския манталитет на Ара-Мей и Павел. Като цяло обаче речта му е богата на изрази и е на висота и от стилистична литературна гледна точка. В няколко случая гръцките думи и изрази придобиват ново значение при Павел, в зависимост от съдържанието на християнското послание, напр. термините "спасение" (гръцки солори) и "грях" (гръцки hamartía). Типична черта на гръцкия гръцки са неологизмите като глаголи, съставени от предлога син („s“, „заедно с.“), с които Павел изразява живота, вътрешната връзка на християнина с Исус Христос и връзката с него в смъртта, възкресението и славата му. Той не винаги е бил в състояние да изрази богатството и дълбочината на своите богословски идеи езиково и стилистично и затова често натрупва концепции рамо до рамо, особено когато говори за истини, които самият той е преживял дълбоко, като „изкупление“, „оправдание, " Божията любов, проявена в Исус "и т.н. или когато в противоречие с противниците той подчертава величието на своето апостолство и страданието, свързано с него. Тези състояния на писмата на Павел могат законно да бъдат причислени към най-красивите произведения на гръцката литература.