В миналото големите семейства не бяха особена особеност в Словакия. Напротив. Хората, които са имали само едно или две деца, определено не принадлежат към стандарта на словашките домакинства.

повече

Днес е различно. Семействата обикновено избират максимум две деца. Ако имат три деца, последното обикновено е „непланирана случайност“. Все пак доброволното избиране на семейство с много деца изисква от родителите не само достатъчно ресурси за грижите и здравите им нерви, но особено достатъчна родителска любов. Ето защо ви попитахме как можете да се справите с повече деца в семейството си.

Петра Лацикова
Вкъщи имам петгодишна дъщеря, тригодишен син и двумесечно момиченце. Тъй като има малка разлика във възрастта между децата, не трябваше да купувам почти нищо за последните. Оставаха ни всички неща за дрехи, завивки, памперси, колички или играчки, защото планирахме трето бебе. Разбира се, това е натоварване на психиката, защото от няколко години съм вкъщи в детската градина. Дори пари не се наричат. Ние обаче живеем в семейна къща и можем да отглеждаме много неща в нашата, макар и малка градина. Изобщо не съжалявам, че искахме да имаме по-голямо семейство.

Ева Ошванова
Имаме четири деца на възраст 12, 9, 6 и 5 години. Докато бях в отпуск по майчинство с тях или ходех на детска градина, всичко беше наред и всичко беше управляемо (например те носеха неща едно след друго и нямаше нужда да плащат за училищни пособия, пътувания, пръстени и т.н.). Днес обаче по-големите трима ходят на училище и ние броим всяка стотинка в заплатата. За щастие и двамата със съпруга ми имаме работа. Вече има опасност малката ни дъщеря да отиде на училище. Разбира се, не всичко е във финансите. Децата, тъй като са повече от обикновеното семейство, не са егоисти и могат да споделят помежду си. От една страна, радвам се, че те могат да продължат да се обръщат един към друг в бъдеще, но вече знам днес, че няма да можем да им осигурим университетска диплома или престой в чужбина.

Вероника Хандрейчова
Между децата ми има наистина голяма разлика във възрастта. Най-голямата дъщеря е на двадесет години, средната петнадесет и най-малкият син половин година. Най-лошото нещо, което ми се струваше, беше да обясня на „тийнейджърите“ си, че ще имат брат или сестра. За щастие те го приеха спокойно и с нетърпение очакваха малката, което наистина бях приятно изненадана. По-лошо обаче беше с покупката на оборудване, което трябваше да закупим напълно наново. Синът обаче много ни обогатява и момичетата буквално са „меки“ от него. За миг не съжалих за решението си да имам трето дете.