английски

Съединителят, от друга страна, е задание, макар че има двойно значение: или съпротивително (може да бъде заменено от съединител, но), или последващо (следователно може да бъде заменено от съединител).

Братислава, 19 юли (TASR) - Отделното и комбинирано писане може да ни разстрои дори с думи зад/за него. Ако пропуснем рядкото и от тази гледна точка безпроблемно възникване на думата зато в ролята на частица (особено във вика „знай!“), Имаме си работа със съединението зато и наречието зато.

Съединителят, от друга страна, е задание, макар че има двойно значение: или съпротивително (може да бъде заменено от съединител, но), или последващо (следователно може да бъде заменено от съединител).

Противоположното значение е очевидно напр. в изречения: Книгата се характеризира с лек стил, но точно фактическо описание. Те не бяха публично криминализирани, но масово осмивани. Последната група домашни любимци, но най-модерните, са децата. Виждаме, че значимостта на съпротивлението се засилва и чрез директна връзка със съединителя, но, вероятно.

Във функцията на последващото свързване обаче думата е лесно разпознаваема по факта, че следователно може да бъде заменена за свързване. Тази употреба обаче е много рядка. Кратък речник на словашкия език дава пример: Беше добър, но му хареса.

Думата, от друга страна, намира по-богата употреба в ролята на адвербиално объркване, когато във връзка обаче се отнася до подчинено изречение със значение на причина или цел. Дори и в тези случаи можем да заменим термина.

Ще ни считат ли за хуманисти само защото някои от нас предупреждават за избухването на войната? Ако споменах това, само за да ви изясня степента на нападението срещу Съветския съюз. Поради това изборът на объркване в смисъла е по-скоро типичен за художествените, отколкото за публицистичните или други обикновени текстове. Намираме го напр. във Фицджералд „Великият Гетсби: Не поканих Джордан на чай за дебат с г-н Джей Гетсби.

Той обаче е неправилно написан заедно в случаите, когато няма противоречиво, последващо, разсъдително или целенасочено значение, а е проста предложна фраза. Лесно можем да различим подобни ситуации, като попитаме: за кого, за какво? Във връзки, където замества или не, такъв въпрос не се вписва. Уместно е обаче в изреченията: Ние плащаме на държавата и държавата се грижи за нашата сигурност за това. Заслужаваше ли си? Обявените мегатрендове заслужават да бъдат забелязани от нашите икономисти и политическия елит. Ние се молим всички конституционни участници да се държат отговорно. Ловците са за поддържането на училището.

Очевидно е, че да се пише поотделно е типично връзките да си струват, да си струват, да се молят, да могат да плащат за това, да плащат за това.

Въпреки това, както при прилагателното прилагателно след това, ние разглеждаме случаите, когато може да се чувстваме рационални или целенасочени, и в същото време сме свикнали да възприемаме ясно предложната фраза и да пишем „за нея“ поотделно: като социалисти. Ръководителят на хуманитарна организация в Европа беше арестуван за помощ на комунистите. Наличието на двучленен свързващ агент обаче също допринася за засилване на причинно-следствената връзка. Следователно, в допълнение към обичайната отделна форма, ние също можем да решим да пишем умело според нашето стилистично усещане. Отново сме свидетели на неясна граница и последваща двойна форма, която носи в лингвистиката отражение на езиковата практика. Дори и тук обаче е вярно, че засега преобладава отделното писане: според корпуса на словашкия език отделната форма в ареста "за това" е до 23 пъти по-често срещана от комбинираната форма "за че".