23 намерени резултата (1 страница)
самота отделяне от другите хора, хора • самота • самота • изоставяне • разреждане. изоставяне: обезкуражаваща тежест на самота, самота, самота, изоставяне • книга. разреден. самота • поет. разреден. самота (Mihálik) • бременност • сирачество • сирачество • сирачество: потискаща бременност; сирачество на стари специалности • уединение: живот в уединение • неприкосновеност на личния живот (живот извън обществото): затягане в неприкосновеността на личния живот
мизантроп човек, който не харесва хората, който избягва хората (оп. филантроп) • одил • нечовек: те го смятаха за разочарование, мизантроп • самотник (който се харесва)
стр. дори хейтър
самотен човек, живеещ сам • експр. заминаване: няма самотник, заминаване • експр. разреден.; дивак
самота да живееш сам, да търсиш уединение • изр. до отшелник (живейте като отшелник): той беше вдовец без деца, той беше самотник за третата година; отшелник в алпийска хижа
несоциален 1. който избягва обществото и социалния контакт; свидетелства за това (социална оп.) • несвързан: необщителен, необщителен човек • самотен (търсещ уединение): живеещ несоциален, самотен живот • затворен • недостъпен (който има трудности да се довери на някого, сближава се с други хора;, приятелски настроени): имат затворен, недостъпен характер • стегнат (прекалено много по конвенция; сдържан при установяване на контакти): стегнат старица; имат напрегнато поведение • не комуникативен (който е труден за проследяване, води разговор; оп. комуникативен, разговорлив): некомуникативен тип човек • експр. разреден. развратен
2. социално неподходящо, неподходящо • некултурно: несоциално, некултурно поведение • pejor.: gadžovský • chrapúnský: gadžovské, chrapúnske поведение
срамежлив 1. на когото му липсва смелост, който лесно се плаши; който е несигурен сред хората (за човека); доказателства за срамежливост • плах • плах (оп. смел, смел): срамежлив, плах, плах момиче; срамежлив, плах, плах поглед • плашещ • уплашен • уплашен • уплашен: плахо, уплашено дете; уплашен, уплашен глас • срамежлив • срамежлив: срамежлив, срамежлив докосвания • смутен (плах и следователно нерешен): срамежлив, смутен опит да говори в обществото • извикан • извикан • затегнат (в безсъзнание): извикан, извикан, затворен ученик • • самотен (избягвайки обществото): той беше затворен, самотен романтик • нежен • мимолетен (много кратък, почти незабележим): нежна, мимолетна целувка • експр.: мъничък • мъничък • поет. разреден. плах: плах поглед, плах ум (Sládkovič)
2. който лесно се плаши, който бяга от всякакво разсейване; спасяване на човека (за животни; оп. опитомен) • плах: срамежлив, плах елен • плах • плах: плах, изкусителен кон • необуздан • необуздан • недружелюбен • див (оп. опитомен, опитомен, привързан): необуздан, необуздан, диви котенца • експр.: мъничка • мъничка: мъничка
самотен търсещ уединение, живеещ в уединение; типично за самотника • несоциално (оп. социално) • израз. разврат: той е самотен, необщителен, развратен човек • затворен: самотен, затворен характер • Робинзон • Робинзон (както се характеризира Робинсън) • самотен • изоставен: да води робинзон, робинзон, самотен живот; самотно, пусто място
стегнат, който избягва обществото, комуникацията; който обича да бъде в уединение; доказателства за това • непроницаемо • мълчаливо: стегнато, непроницаемо, мълчаливо дете; всички го познаваха като стегнат, безкомпромисен, тих човек • плах • затворен • самотен • прен.: монашески • монашески • отшелник: седло без дума - стегнато, плахо; тя се опита да промени своя затворен, отшелник, самотен, монашески, монашески живот • писъци • писъци (затегнати поради липса на самочувствие): в шумна компания се открояваше крещящо, крещящо момче
затворен 1. който има ограничен достъп, проход (оп. отворен) • затворен • затворен • затворен: затворен, затворен, затворен участък от пътя; затворени, затворени метростанции • недостъпни: затворени, недостъпни части на музея, замъка • непроходим: непроходим тунел
2. образуване на цяло, отделено от околната среда • затворено: затворен комплекс • цялостно: затворено, цялостна система от елементи • ограничено (времево или пространствено): ограничено епоха; затворено, ограничено пространство (оп. отворено, безплатно) • изолирано • разделено: дълго време той живее в изолирана, отделна среда на образователна институция • книги. омагьосан • експр. порочен (само в затворен, порочен, порочен кръг) • изключителен • изключителен (достъпен само за избрана група): изключителна, изключителна компания
3. кой характер, емоционално, социално и т.н. не се проявява; до която е трудно да се подходи; доказателства за • затворен • запазен • недостъпен • недостъпен (оп. достъпен, отворен): дядото е бил затворен, затворен, резервиран човек; недостъпен, недостъпен висшестоящ • напрегнат • самодостатъчен (преувеличено затворен, неестествен в затвореността си; оп. отпуснат, незабавен): изплашен е от хора, напрегнат, затворен в себе си • стегнат • самотен • необщителен • негъвкав • експр. разреден. разврат (избягване на обществото): стегнат, самотен, негъвкав, необщителен характер • не комуникативен • мълчалив • палав (затворен в своето мълчание, нежелание или неспособност за комуникация; оп. комуникативен, разговорлив): некомуникативно, мълчаливо дете • интровертно ( оп.): интровертен тип момче • непроницаем: Какво крие непроницаемия му характер? • прен.: монашески • религиозен • монашески • отшелник: той живее монашески живот (оп. светски) • прен. израз: закопчан • закопчан
срв. също стегнат, самотен
4. който е затворил, приключил, престанал да бъде актуален (оп. Отворен) • завършен • завършен • завършен: затворен, завършен, завършен, завършена работа; затворено, завършено, завършено, завършено проучване • решено • затворено: решено, затворено дело • остаряло: затворени, остарели въпроси, проблеми
дрънкане. израз 1. да се каже неясно, неправилно: в пристъп, тананикаш нещо под носа си • израз.: да расте • да подуши • да духа (с назален дъх) • експр.: тананикане • тананикане • съскане (допускане на грешки в артикулацията; за вродени черти) • експр. бръщолевене (неразбираемо и непоследователно): бръщолевене относно вашите искове • експр.: ръмжене • локва • локва • мрънкане • мърморене • мърморене: ръмжене, дъдре, мърморене на нещо под носа ви • израз.: шамот • шамот • звуков сигнал (неразбираем и безшумен) • експр. мутира (приглушен)
2. бързо и обичайно. говорете неразбираемо • мелене • рап • удар: бързо смилане, смилане, засилване на ролята му • pejor.: кран • кран • лалот
3. стр. хрътка 1, 2
срв. дори крещи 1
2. стр. свидетелстват 2 2 3. п. да се обади
hundrať експр. 1. да покаже недоволство с думи • изр.: тътен • бръщолевене • подсмърчане • подсмърчане • грабване • ръмжене • ръмжене • ръмжене • мрънкане • нар. шега: убождане на робота; скърцат, бърборят по всичко; frfle, мрънкане срещу решение • изр. drdlať (Ferko) • арх.: желязо • разредено. кикотене: клюки за целия свят • мрънкане (интензивно, публично и т.н.): той е недоволен, все още изнасилва • гръмотевици • експр.: hartusit • harusit • hartusit • влошава се (гневно): натрупва се в бъркотия • expr. разреден. хомрат • нац. мрънкам (Тимрава) • pohundrávať (малко, понякога да играя)
2. да говоря неразбираемо, неясно • изр.: мрънкане • мрънкане • мърморене • мърморене • мърморене • мърморене • мърморене • мърморене • мърморене: мрънкане, мърморене под носа ти; никой не разбира какво мрънка • израз.: мърморене • шамот • мърморене • мърморене (да говоря неразбираемо и тихо): Не знам какво все още е мърморене, мърморене, градински чай • експр. хъркане (приглушено) • хъркане • издухано • подушване (с назален акцент)
мърмори 1. издавай дълбоки приглушени звуци (за животни, за музикални инструменти) • мърмори: мечка мърмори, мърмори; мърморещ бас, гръм • мърморене • мърморене • мърморене • мърморене: мърморене на морето
2. експр. да се говори неразбираемо и тихо • изр.: дрънкане • дрънкане • мрънкане: все още имаш нещо мърморене, ръмжене, хундре под носа си • мрънкане • мрънкане: мърморене, мърморене на робота • експр.: да мърмори • да мърмори (да мърмори известно време): да мърмори преди изпита • експр.: мърмори • мърмори • мърмори • мърмори: той промърмори нещо в ухото си; жени се ровят у дома • изр.: локва • локва • пуф • пръски • рушам се • руша: дудра, трохи под брадата • експр.: шепне • шепне • шамот (много тихо): момичетата шепнат тайни • експр.: кикотене • кикотене • издухване • кикотене • кикотене (приглушено, с носен акцент): пияница хулал, фуфнал • експр.: мърморене • мърморене (с тънък глас): мърморене на песен • експр. глоба. мига (за деца): детето мига по време на игра. откачам
3. стр. хрътка 1, 2
да говоря 1. да говоря (често тихо, не публично) • да говоря • да говоря • да говоря: хората говорят, казват, че бензинът ще поскъпне; за него се говори, казва се, казва се, че правителството пада • разпространява се • разпространява се (неос.): разпространява се, разширява се, слуховете са, че ... • шепне • шепне (ново): всичко се шепне за него, шепне • израз шепот: хората шепнат по случая от много дълго време
2. кажете нещо на себе си ал. с някой с приглушен, неразбираем глас • шепне (шепне) • шепне (ти): гневни слухове, шепне, шепне думи на предизвикателство • експр.: шепне • шепне: меки думи се шепнат в ухото ви; момичетата шепнат нещо в ъгъла • говорете. израз шепот: разхождайте се из къщата и постоянно шепнете нещо • експр.: мрънкам • мърморя • мърморя • мърморя • кикотя • мърморя • мърморя • гушкам (неразбираемо): Няма да плащам нищо - мърмори, мърмори, сополи баща ми • експр.: бипкане • бипкане • чуруликане: бипкане, проси нещо под носа си
шамот п. хрътка 2
суров 1. който изразява недоволство с думи (често не съвсем значително, енергично); което има характер на хундран • • мрънкащ • мрънкащ: мрънкащ, мрънкащ, мрънкащ старец • експр.: мрънкащ • хищнически • frflavý • nár. израз frfravy: нацупена, хищническа, frflavý, frfravy жена; мрънкащ глас • експр.: мрънкащ • мрънкащ • мрънкащ • арх. разреден. алчен
2. неразбираемо, неясно, непоследователно говорено, изговорено (включително предаване за звук, подобен на подуване) • израз.: мрънкащ • мрънкащ • ухапващ • ухапващ • нар. мрънкащ: нацупено, мърдащо дете; безплодна, ръмжеща, мудна струя; широка цигулка • неразбираема: неразбираема реч • експр.: мрънкащ • мрънкащ • мрънкащ • мърморещ: мрънкащ, мърморещ, мърморещ, мърморещ звуци • експр.: пожарогасене • шепнене • мрънкане (неразбираемо и тихо) • експр.: мрънкащ • мрънкащ • пухкав • пухкав (носово говорещ, говорим)
изоставен 1. който остава без компанията на другите, който остава сам • сам • сам: старият ерген е живял изоставен, сам, сам • самотен • самотен (случва се сам) • самотен (за нещата): оставен начело самотен, самотен; надлъж и нашир имаше само едно самотно, самотно, осиротяло дърво • осиротяло • осиротяло • осиротяло • поет. сяра (изоставена като сирак): чувства на осиротели, осиротели хора; изоставено, осиротяло куче • бездомно (което е без грижи, без помощта на обикновени възрастни): изоставени, бездомни деца • забравено • незабелязано • изгубено: забравено, незабелязано старци • експр.: себе си • себе си • себе си
2. стр. самотен 1, 2, празен 1, пуст 1 3. п. пренебрегвани 1, 2
самотен 1. който се случва отделно, отдалечен от другите, единствен по рода си на дадено място • самотен: живее в самотна, самотна къща в края на селото • самотен: самотен пешеходец, вървящ по нощна улица • изолиран • разделен • сам седеше изолиран, сам; живял отделен от всички • сам • експр.: самоук • самоук • самоук • малък: дървото стоеше само, самоук, самоук; оставен сам в кафенето, самоук, самоук. забравен: свети само една забравена лампа • единичен (сам по рода си): самотен, отделни протести нямат ефект • изолиран (сам и се случва изключително): само там, където се е появил единичен писък • изоставен • оставен/оставен/оставен сам (от когото останалите оставиха и го оставиха без подкрепа): грижа за самотни, изоставени, стари хора; след напускането на сина си той остана самотен в къщата, (вляво), (вляво) сам • бездомник (който е без дом): самотни, бездомни кучета бродеха из града
стр. също самотен
2. който е без хора ал. други живи същества • пусти • празни: след напускането на децата паркът остава самотен, пуст, празен • изоставен (от който някой е напуснал; оп. обитаван): самотен, изоставен лисий ден • осиротял • сирак • самотен • разреден. осиротял: да построи къща на осиротяло място; осиротели, осиротели полета
сам, който е без компанията на другите • сам: върви сам, сам • самотен • самотен: стои пред къщата самотен, самотен • изоставен • изолиран • разделен: дълги години живее в планината изоставен, изолиран, разделен • експр.: самоук • самоук: около или жива душа, само той самоук, самоук остаряла.: самотна • самотна: майка живее в голяма къща самотна, самотна
мъчително, което причинява телесни ал. психически мъчения, страдания • мъчителен • насилствен: той изпитва мъчителна, мъчителна жажда; приток на мъчителни, мъчителни, обидни спомени • израз.: ухапване • ухапване • ухапване: ухапване, ухапване на мисли, съмнения • израз: разяждащ • разяждащ • книга. разяждащ: разяждаща, разяждаща болка • книга.: сърцераздирателно • сърцераздирателно: сърцераздирателно, сърцераздирателно плачещо • страшно • ужасно: страшно, ужасно сънища • книга. разреден.: самоправедни • самоправедни (самоизмъчвания): тя беше пленена от самодоволно любопитство
самотризнен п. мъчителен
самотворен п. творчески
творчески, за когото е собствено творчество, дейност, която е в състояние да създава; доказателства за творчество; позволяващи създаването на • книги. активен: творчески, активен човек, художник • odb.: творчески • творчески (характеризира се с креативност; свързани с творчеството): творческа енергия, сила; творчески качества, продукти • активни (оп. пасивни): творчески, активно мислене • плодотворни • продуктивни (богати на резултати): плодороден, продуктивен период; плодотворен живот • градивен (оп. деструктивен): конструктивна дейност, конструктивен дух • вдъхновяващ (насърчаващ за създаване): творческа, вдъхновяваща среда; вдъхновяваща атмосфера • книга. изобретателен • стимулиращ: изобретателен работник; изобретателен, стимулиращ подход • остарял. самосъздаващ се (Štúr)