Автобиография
Роден е в предградията на Париж. Баща му управлява кино, а майка му работи в аптека. Родителите се развеждат, когато са на четири години.
Той беше проблемно дете, имаше проблеми с учителите и смени няколко училища, от които беше изключен заради лошо поведение.
На седемнадесет години е призован в армията и служи във флота. По-късно той призна, че от 4 години в армията е прекарал 11 месеца в затвора за чести нарушения на дисциплината.
През 1956 г. се завръща в Париж, където работи като сервитьор, камелот, куриер и портиер в универсалния магазин Les Halles. Той се запознава с актрисата Бриджит Обер, която му дава основите на актьорството и му помага да установи контакти в арт средите. Със своя привлекателен външен вид той беше предназначен за ролите на романтични млади мъже и противоречиви любовници.
Кариера
Той се превръща в международна звезда благодарение на италианския режисьор Лучино Висконтио, който му поверява роли в два важни филма: в социалната драма "Роко Паронди" и в подбудителната трагедия "Каква жалка, че е мръсница".
Постепенно репертоарът на ролите му се стеснява до фигурите на енергични хладнокръвни и самотни мъже в големия свят, които често нарушават закона и конвенциите и понякога трагично плащат за това.
През 1985 г. той получава престижната награда за актьорско майсторство Сезар за ролята си на алкохолик Робърт Авранч в психологическата драма "Нашата история".
Личен живот
През 1999 г. той придобива швейцарско гражданство.
Два пъти беше женен. Има син Антъни Делон от френската актриса Наталия Бартелеми. Бракът им обаче продължи само 5 години. Той има две деца от холандския модел Розалия ван Бремен - дъщеря Анучка и син Ален-Фабиен. Този брак обаче завърши и с развод.