виера

Александра Виера Хозларова - Чрепи

Джудит обиколи света с тяло, пълно с мъгла. Видя изблик на облаци, барабанещи по чадърите. Косата й беше заплетена като сламка. Усещаше миризмата на гниещата пластмаса, която я караше да я боли. Пластмасовото му фолио се разлага в гората в продължение на хиляди години.

Тежестта на собственото й събуждане я изумяваше в определени моменти. Когато слънцето се появи на небето, тя копнееше да усети вкуса му на езика си. Горчивината на сълзите, които тя пускаше един месец, макар че никога не е имала възможност да почувства тази раздяла. Тя се радваше на образа на самото мъчение, щифтовете, които стърчаха изпод ноктите й. А кулминацията на раздвоените радости, хвърлени в багажника, чакащи на гарата, беше млякото.

В невинните ръце на майчиното мляко (млякото придобива статут на невинност само ако създателят е майката, забележете Джудит) Джудит пада най-често. Тя беше възхитена при мисълта на жена, която подбира гърдите си под нощницата си, притискайки я към устата на бебето. В гърдите течеше мляко, течеше кръв и самото тяло, живот.

Нощната риза и гърдите в нея принадлежаха на жена без лице. (детето принадлежеше само на устата, заемаше жената, жената си присвояваше устата) Гърдите бяха пълни и изправени, но нежни на допир. Безликата жена го даваше с желание винаги, в моментите на превъплъщението на Джудит (нуждите на Джудит бяха по-важни от нуждата на устата на детето). Гърдите, които Джудит сънуваше, принадлежаха на жена без лице, не можеха да принадлежат на майка й. Гърдите на майката бяха пресъхнали и отпуснати, сякаш за да прекратят гаранционния му срок. Гледката на тялото на майка й, изсъхнало и остаряло, Джудит възмути. Затова тя преобрази най-красивата част от своето превъплъщение в образ, празнуващ голотата на младото тяло. Не принадлежеше на майка й и не принадлежеше на самата нея.

Ако обаче Джудит отново изпадне в сляпо, неповърхностно състояние, тя ограбва младата безлика жена от всичките й притежания. Тя я лиши от изправената си гърда, кърмата и дори желаната уста на бебето. Жената стана бедна, не съществуваше.

Така фатално, Джудит прекъсна превъплъщението си от дозирана мъгла в мръсотия без рецепта. Ограбила е скъпата си жена от всичко, което е имала. Преди първоначалните изкушения, сякаш не беше валяло от тревата, тя залепи превръзката. Тя го загуби от гипсокартон. По-късно тя извади шевовете, дезинфекцира мястото, за да предотврати възпаление. Едва накрая тя отпусна упоритото си лицемерие и не пусна някои бактерии в раната. Но дозата удоволствие оставаше маловажна и отчаяната нужда, която Джудит изпитваше във всяка пукнатина в тялото й, излъчваше от нея безпомощност.

Джудит си купи огледало. Тя го носи по улицата. Нейната сянка изведнъж има десет други форми. Сякаш мислите на тялото й летяха.

Огледалото е тежко. На всяка друга стъпка Джудит спира, за да отърси добива (вълненията) от ръцете си. Тя го подпира на висок черен шкаф, от който боята започва да се лющи. Той е агресивен към простотата на малък апартамент.

Той се съблича и сгъва дрехите си на матрака. Тя се отърва от дрехи, закупени без вкус, от необходимостта да се покрие. Бельо направо от нулата.

Джудит стои гола пред огледалото. Той докосва лявата си гърда с дясната си ръка. Той чертае линията на таза през левия среден пръст, последван от лумбалната кост. Колко трудно беше изненадана от тяхната твърдост. В същото време обаче тя беше развълнувана от вида на собственото си телесно несъвършенство по пътя на лилия, копнееща за тръни. Съпротивата срещу мерзостта на майка му беше дълбоко загубена.

Тя прелетя през окото на хищника всяка линия и гънка на безкрайна обработваема земя, което даде плодовете да узреят, но тя можеше да почувства вината за небрежност.

Точно сега, в този момент ... Джудит е все още гола, мислите й (тялото) се ровят в огледалото. Оказват натиск, удрят върху него. Джудит е наясно със загубата, която й се е случила. Загубата се покрива от суетността на мъглата, включена в тълпата, напредваща по мелодии от телевизионни приемници. Хълмът е дълъг, загубата е непрозрачна, проправя пътя на забравата.

Джудит се чувства унижена от собствената си суета. Той се чувства зачервен на бузите си, срамуван от неустойчивостта на подчинението. Тя отново се погледна в огледалото. За нейна голяма изненада бузите й изобщо не бяха червени, умът й беше празен и необикновено самотен. Правилата изчезнаха. Гърдите й бяха увиснали като на майка си. Кожата беше натрошена на места, прашена от прах.

Джудит седна на дървения паркет до матрака. Краката й бяха свити в турско седнало положение, позицията на страх, тя я извика без сериозността на тялото си. В средата между свитите крака имаше тъмнина и отново имаше телесност. Тя простреля двете си ръце и докосна огледалото. Тя бутна крака в задната част на бедрата. Гърдите й висяха във въздуха, удряйки леко коленете.

Точно сега, в този момент, краката й бяха пораснали със земята. Със земята на тялото й корените на мислите й най-накрая нараснаха.

В мерзостта на тялото, в разлагането на душата, в голотата на срама, в чистотата на себе си.

В началото е тъмно. Следва въплъщение. Растеж след прераждането. След увеличаването на тъмнината ... Човек, красота, съпротива, покаяние. Нищо.

Александра Виера Хозларова - 2-ро място, проза, начални училища, MEDZIRIADKY 2019