Астробиологът Михаела Мусилова обяснява своите научни изследвания, симулира мисии до Марс и Луната, а също така разкрива пътя към своите професионални мечти в последната биография Жена от Марс.
Словакия има силно желязо сред бъдещите кандидати за космически изследвания. Тя е млада словачка, която е завършила UCL в Лондон, завършила е Калтех по времето, когато е била най-престижният университет в света, получила е докторска степен от Университета в Бристол, има експедиции в Гренландия и Шпицберген, работи в НАСА и все още сътрудничи с NASA, както и с Европейската космическа агенция (ESA), за която тя изпълнява симулирани мисии като директор на HI-SEAS в Хавай. Той е може би човекът, завършил най-симулираните мисии до Марс и Луната в света. Може би вече сте хванали името на Михаела Мусилова. Ако не, трябва да го запомните, защото тази млада словачка прави страната ни видима сега и в бъдеще може да я напише в историята.
Докато учехте в Caltech, работехте за лабораторията за реактивно задвижване (JPL) на НАСА, която се намира относително близо до там. Каква конкретно беше вашата изследователска дейност и с кого сте сътрудничили?
Беше октомври 2009 г. и заедно с д-р Адриан Понсе, служител на НАСА, започнахме процеса на получаване на безвъзмездна помощ, която ще ми позволи да работя за НАСА. Целта на изследването беше да се види дали и колко внесено земно замърсяване ще оцелее на планетите. Факт е обаче, че вероятно вече сме замърсявали планетите със сонди за дълго време.
Например, такава сонда за любопитство - тя е построена в чиста стая, на нейната стерилност е изключително обърнато внимание. Преди да си тръгне обаче, в него беше вкаран плутониев енергиен източник и сондата беше замърсена.
Моето изследване се фокусира върху това дали екстремофилите от Земята могат да оцелеят на Марс и дали микробите, които Curiosity е вероятно да предадат на Марс, могат да се разпространят по повърхността му и да замърсят планетата. Тъй като Curiosity не се приземи на Марс до 2012 г., се занимавах с изследването на вероятността от замърсяване. И благодарение на факта, че бях един от изследователите, които си сътрудничат по проекта Curiosity, успях да добавя подписа си към изпратения марсоход, който по този начин достигна Марс.
Целият въпрос за планетарното замърсяване е голяма дилема. Търсим нещо живо, уникално и безупречно на Марс. Следователно трябва да бъдем изключително внимателни, за да не замърсим средата, в която го търсим. Ако изпратим марсоход до места, където очакваме интересни резултати, той със сигурност ще замърси тези места. И именно в това астробиолозите имат голяма дилема. Как да търсим извънземен живот, когато самото му търсене може да го компрометира? Дори ако изпратим човешки екипаж на Марс в бъдеще, ще увеличим замърсяването на Марс няколко пъти.
По времето, когато докторите си в Университета в Бристол, по-точно през 2012 г., завършихте няколкомесечна експедиция до Гренландия. Вече сте завършили магистърска степен в университета UCL в Лондон, проучване в Caltech в САЩ или работа в НАСА. Защо вашата експедиция до Гренландия беше необходима?
Експериментът в Гренландия беше необходим, за да се разбере какви източници на хранителни вещества играят организмите върху ледниците и каква роля играе фотосинтезата. До относително наскоро (преди около двадесет години) смятахме, че животът не съществува върху ледниците. Ето защо моето изследване се фокусира и върху възможността да покажа какви видове организми могат да живеят на ледниците и да разбера как оцеляват и дали подобни организми могат да съществуват другаде във Вселената.
Подготовката за този експеримент отне много време, защото преди това трябваше да направя експерименти за симулация на естествено състояние. В лабораторията се опитах да създам среда като на повърхността на ледник, което на практика означаваше силен студ, радиация както на повърхността му, така и други екстремни условия. Едно от тях беше да съдържа радиоактивни изотопи и за да работя с тях, имах нужда от специално обучение за работа с радиоактивни материали. И така получих сертификат за това.
Как протичаха вашите изследвания в Гренландия и какво всъщност сте учили там?
За да опозная по-добре микробите, които живеят на ледника, предложих проект, състоящ се от няколко части. Първата част беше пробиване на няколко метра кладенци в леда. По-късно филтрирах микробите от леда и ги анализирах от генетична гледна точка. Разбрах какви са видовете екстремофили, т.е. организми, които се чувстват комфортно при екстремни условия и екстремни условия.
Втората част се състоеше от така наречените прахоуловители, в които бяха уловени микроби и прах, които вятърът донесе до ледника. Третата част от проекта се състоеше от вземане на проби от повърхността на ледника и измерване на различни биохимични дейности на микробите - например дали те активно фотосинтезират.
Направих редица биохимично-генетични експерименти в тази област. След това работих цяла година, за да анализирам резултатите им.
През 2017 г. участвахте в експедиция до Шпицберген. Каква изследователска цел имате този път?
Целта ми по време на експедицията до Шпицберген беше да събера интересни проби от екстремофили, които живеят на границата на ледниците и тундрата. След експедицията трябваше да ги съхраня в помещенията на Университета Коменски (Великобритания) в хладилници при -80 градуса по Целзий, в които биологичните вещества могат да бъдат по-добре запазени. Съгласих се с колегите си от университета да им даря проби за учебни цели и да използвам някои от тях, ако мога да получа финансиране за научни изследвания. Присъединихме се към група чешки учени, които имат изследователска станция в Шпицберген.
Ако човек се озове извън града без оръжие, той може да бъде глобен, защото заплахата от полярните мечки е ежедневие там. В допълнение към пушката, факелът също беше задължителен. Винаги се хранехме навън и нямаше с какво да се стоплим, докато спим, защото във вилите, където спахме, не се пушеше.
В момента работите като директор на станцията за аналогови и симулационни изследвания на космическото изследване на Хавай (HI-SEAS), разположена на вулкана Мауна Лоа на Хаваите. Вече сте изпълнили повече от двадесет мисии до симулираните Луна и Марс и сте един от хората, които са изпълнили най-симулираните мисии в световен мащаб. Изискванията към астронавтите по време на симулирани мисии са изключително високи. Каква беше първата ви симулирана мисия до HI-SEAS и какво все още се изследва по време на мисиите?
Тази, за която първоначално дойдох на Хаваите, беше моята трета поред симулирана мисия и шеста на станция HI-SEAS и трябваше да продължи осем месеца.
Тя се фокусира върху човешките взаимоотношения и как да разреши конфликтите между членовете на екипажа. По време на мисията по-специално ние, членовете на екипажа, бяхме морски свинчета. Веднъж месечно трябваше да бръснем петно върху главите си, тъй като те също използваха проби от косата ни при изследването и от тях наблюдавахме, например, нивото на стрес, което изпитвахме там.
Без почивка носехме устройства за наблюдение на телата си и компютър около вратовете си, който измерваше разстоянието между нас и оценяваше интензивността на гласа и начина на комуникация между членовете на екипажа. Сънят беше задължителен. Не беше невъзможно да не спим, защото и по време на него ни наблюдаваха.
Като директор на тази станция вие участвате в симулирани мисии не само като член на екипажа, но например НАСА ви пита като ръководител на контролния център на Земята. Колко дълго продължи най-дългата мисия, изпълнена на станцията HI-SEAS и според коя всъщност избирате екипажа за мисиите?
Най-дългата мисия до тази станция продължи дванадесет месеца. Първата мисия до HI-SEAS се фокусира върху храната от астрон и изследва хранителните навици на членовете на екипажа. Установено е, че самият елемент на готвене е важен за хората. Предпочитат сами да приготвят част от сушената храна, отколкото да ядат готови ястия.
Ако обаче в екипажа имаше някой, който не е склонен да готви, принудителното готвене предизвиква неприязън и дискомфорт, което се проявява в цялата група. Също така беше установено, че основните проблеми в междуличностните отношения се проявяват в рамките на шест месеца от началото на мисията.
Напоследък особено жените докладват за симулирани мисии. Те са по-мотивирани от миналото и усещат възможността да постигнат поставените цели. Когато избирам екипаж, не се фокусирам върху това кой има какъв пол. Опитът, знанията, мотивацията, експериментите са важни за мен,
с които идват, и личен профил. Считам способността да поддържаш хладна глава под стрес изключително важна и подбирам хора, които превъзхождат в нея. Проверих, че най-добрият баланс са смесените мисии. Подбирам хора от различни професионални области за екипажите.
Журналисти и режисьори вече са участвали, но основната предпоставка за тяхното участие е, че те са многофункционални, поради което приех предимно експедиторски опитни лица с определена добавена стойност.
Целенасочено избирате хора за мисии, които се отличават с психологическа устойчивост. Следователно връзките са ключови въпроси за симулираните мисии. Какво, освен упражнения на мисии, правите, за да поддържате психическото благосъстояние на участниците в него?
Смятам, че акцентът върху екипа и екипа и върху отделните хора е от решаващо значение при мисиите. Въпреки обема на работа, винаги е необходимо да се отдели време за междуличностни отношения и да се съсредоточи предимно върху страната на сътрудничеството. В противен случай не бихме могли да застанем заедно на мисии и резултатите от нашите изследвания ще бъдат разочаровани.
Мисиите вървяха много гладко с професори и опитни хора, които ще направят всичко предварително и независимо. Те са последователни, отговорни, не поемат излишни рискове и знаят възможните последици от своите действия. Опитах обаче и мисии с опитни експерти, които не минаха толкова гладко. Те скърцаха главно междуличностни отношения. В такива случаи действам като посредник и решавам проблемите веднага, за да не прераснат в по-големи и неразрешими.
Много ми хареса предложението на американката Кристин, изследовател от една мисия, която излезе с идеята за „стол за благодарност“. Членът на екипажа седна на стол в средата на кръга, а останалите говореха за него, какво оценяват върху него и подчертаха положителните му качества. Думите на благодарност и признание, с които околността поръсва всички поотделно, екипът ще умре. Този последващ конфликт се предотвратява и много конфликти все още ще бъдат разрешени. Наблягам на когнитивните дейности и отворената комуникация със склонност към съпричастност.
Изискванията към психологическите предпоставки на участниците в симулираните мисии са високи. Какви са спецификите на физическите предпоставки за хората, които искат да участват в мисии? И като говорим за това, кои са основните критерии за професията на астронавтите?
Симулираните мисии в HI-SEAS са много физически взискателни, защото трябва да носим тежък скафандър и да се движим по предизвикателен лавен терен по време на полеви експедиции. Хората трябва да бъдат доказано здрави и в отлична физическа форма, трябва да имат висока издръжливост и сега, по време на пандемия, те също трябва да преминат задължителна карантина с няколко теста за COVID-19. Уменията и опитът на кандидатите за астронавти също са важни.
Те се интересуват от учени и инженери с най-малко магистърска степен и няколко години трудов опит, или от кандидати с опит като пилот-изтребител, а оттам и от много опитни и издръжливи пилоти. Тези предположения обикновено се считат от космическите агенции за елементарна основа по този въпрос. Когато избирам екипаж, аз лично разглеждам езиковите умения, опитът при гмуркане, опитът в работата в екипи, работата в стрес, в космическия сектор и редица други предпоставки, които са необходими за взискателна работа в космоса.
Въпреки глобалната пандемия, вие все още провеждате симулирани мисии в HI-SEAS на Хаваите, където сте директор. Именно поради пандемията не можете да напуснете тук или да се върнете в Словакия, въпреки факта, че сте се съгласили да участвате в няколко събития тук. Как оценявате ситуацията в изследванията, свързани с COVID-19 от гледна точка на учен, изследващ екстремофилни организми?
Настоящата ситуация в изследването на корона вируса и болестта COVID-19 е уникална с това, че много учени по света комуникират открито за своите процедури и заключения. Те споделят важна информация без бариери, защото по този начин светът може да види по-бърза стъпка напред в разработването и лечението на ваксините на заболяването и възможните последици от него. Времето е заложено и всички го знаят.
В този случай принципът на висшето благо надхвърля индивидуалните интереси на лаборатории, организации и учени, които не са толкова отворени за други изследвания. Следователно в други случаи принципът е различен. Ако учен не публикува, особено ако е млад и все още не е професор, той теоретично може да загуби работата си. Те не трябва да подновяват следдипломната му стипендия и трябва да търсят все повече и повече стипендии. В академичните среди публикациите са валидни като валути. Затова учените често не споделят информация. Covid-19 е огромно изключение в тази област.
В момента излиза книгата „Жена от Марс“, която описва вашето житейско пътешествие - детството, магистърската степен в UCL в Лондон, усложненията с финансите, но и преодоляването им, изискващ живот на студент, който трябва да се възползва от стипендии и работа учене, обучение в Caltech, работа за НАСА, докторат от университета в Бристол, вашите експедиции, симулирани мисии до Марс и Луната и усилие за помощ у дома, което не е срещнало разбиране. Книгата е лична, не избягвате въпроси, свързани с външния вид, връзката с храненето, отношенията като такива ... Какво означава тази книга за вас?
Бих искал книгата „Жена от Марс“ да бъде не само форма за популяризиране на науката, но и подкрепа за жени, които искат да се утвърдят в научната среда. Искам редица други неща, като например по-леснодостъпни и особено съществуващи безвъзмездни средства в Словакия, за да постигна целта да изследвам директно в космоса в бъдеще, но искам и млади учени или хора, които се стремят да успеят, да не бъдат като мен. Искам да са по-добри! И ще се радвам, ако тази книга им помогне в това.