Пътуваме с автобус на градския транспорт. Млада жена влиза в средната врата с момиче на около четири години, което е носено в голям цветен шал на гърба си. Привлича ме. Знам този начин за носене на деца от Африка, но все още не съм го виждал тук. Жена сгъва шал с малък и сяда отсреща. Момиченцето гали косата и й говори. Тогава друга млада жена се приближава към тях, усмихва се и на двамата и момичето с радост отвръща на усмивката. Тримата излъчват нереална хармония, сплотеност и любов. И изведнъж ми е ясно - те са представители на невидимо малцинство от и без това невидимо малцинство. Те са две жени, които отглеждат дете заедно. Те са тези, за които в Словакия не се говори. Което се преструваме, че не съществува, защото само тази идея би нарушила традиционната ни концепция за правилното семейство. И когато ги погледна, възниква въпросът:

жена

Ако една жена може да отгледа дете сама, защо и двете не могат заедно?

В Словакия понастоящем всяко четвърто дете се ражда извън брака (което не означава непременно, че родителите му не създават двойка). Процентът на разводите се увеличава от дълго време и днес има почти четиридесет развода на сто брака. Безброй родители - обикновено жени - отглеждат децата си сами. Никой не прави паузи, никой публично (за щастие) не се оплаква публично и никой не се смее на децата на самотни майки или от разведени бракове. Искам да кажа - вече не.

Независимо от това положението на семействата с един родител не е много розово. Често се спъват на границата на социалното съществуване и бедността и често под нея. Неплащането на издръжка е най-често срещаното престъпление в Словакия и приложимостта му е лоша. И така, всеки ден хиляди жени се борят сами с екзистенциални проблеми, опитвайки се да отгледат децата си възможно най-добре. Някак свикнахме и вече не ни интересува. Мъжът може да изтърпи всичко, а жената да го понесе отделно. и никой не мисли, че една жена не трябва да отглежда дете, защото това не е естествено, защото ще му липсва мъжки модел за подражание.

А какво да кажем за две?

Това е поредното кафе. Възпитанието на деца от хомосексуални двойки е политическо табу у нас. Въпреки че някои смели политици - и особено политици - понякога под натиска на въпросите говорят приятелски за възможността за някаква форма на регистрирано партньорство (това може дори да не е специален закон), за евентуално съвместно възпитание или. досега съм чувал само Моника Бешова да говори за осиновяването на деца. Ясно е, че европейският Zeitgeist оказа положителен ефект върху него. Освен това той няма какво да губи и най-важното е, че не изпитва нужда да крие своите възгледи зад неясни формулировки от типа lenabysomnikohonenaštvala.

Затова гласовете срещу него са невероятни. Твърди се, че регистрираните хомосексуални партньорства или - за съжаление - бракове биха застрашили традиционното семейство. Затова питам: как може гей двойка, живееща в някаква легализирана форма на съюз, да застраши друга хетеросексуална двойка, живееща в традиционен брак? Ще отидат ли да ги плашат вечер под прозореца, да крещят нецензурни думи и да нарушават хармоничния хетеробрачен живот? Или хетеросексуално семейство се срива, докато гледа двойка гейове, излизащи от сватбената зала? Лишават ли ги лесбийките от данъчни облекчения или детски надбавки? Просто - не разбирам.

А, все още има нашата християнско-еврейска традиция, уж корените на нашата цивилизация. Но то се основава не само на това, но и на римското право и гръцката демокрация, които предимно не са имали проблем с хомосексуалността, напротив.

И разбира се - все още има Библията! И поставят този хомосексуален контакт на ниво грижа за животно. Разбира се, но ако трябваше да се придържаме към него буквално, робството, смъртното наказание, убийството на хора от други религии и религиозните войни все още биха били обичайни практики. Нещо повече, в светска държава това не би трябвало да е аргумент.

Аргументите срещу регистрирано партньорство са по същество във водата. Ако се представяме за модерно общество, основано на демокрация и принципите на зачитане на правата на човека без дискриминация, няма причина да не предоставяме на хомосексуалните двойки някаква правна форма на съюз. Ако приемем тези права буквално, трябва да им дадем една и съща форма - т.е. брак, с всички права и задължения.

Трагедията на това общество обаче е, че правата на малцинството се решават от мнозинството. Разбира се, демокрацията е страхотно нещо, но в този момент се проваля. По правило политиците никога не са били в положението на малцинствата, за които са взели решение, така че им липсва поне елементарно разбиране на ситуацията, напр. гей двойки. Те обикновено формират преценки по стереотипни идеи и твърдения, обусловени от идеологически поглед върху въпроса. Освен това електоралните гласове са по-важни за тях от правата на човека. И така малцинството няма друг избор, освен да лобира, да моли, да прави компромиси с исканията и да се надява, че то ще блести за по-добри времена. Е, засега изглежда като дълбока тъмнина в Словакия.

Измираме!

Нашите мравояди често крещят и клеветят егоистични жени, които не искат да имат деца. Ако обаче лесбийка или двойка искат да имат дете и нито една от тях не иска да стисне зъби и да бъде оплодена по традиционния начин, те нямат право на асистирана репродукция. Дори и да е платила за тази процедура изцяло, те просто не могат да я изпълнят, докато тя не представи някаква изтъркана хартия, доказваща, че като свестна жена живее в хетеросексуална връзка. Дарът на живота, много прославената мисия на жената, не се оценява просто от лесбийки у нас.

Същото важи и за осиновяването - въпреки че има хиляди деца в домове за сираци, мравуняците предотвратяват възможността хомосексуалните двойки да осиновят дете заедно. Разбира се, един респ. един от тях и според решението на ЕСПЧ не може теоретично да го отхвърли на основание сексуална ориентация. Практиката обаче е различна.

Висшите интереси на детето винаги са от първостепенно значение. Нуждае се от любов и семейна атмосфера, която не зависи от пола на родителите. Наивните идеи за това как животът в хомосексуално семейство може да навреди на детето не са подкрепени с никакви факти. Твърденията, че такива деца могат да бъдат осмивани от другите, също са без значение. Просто е необходимо да възпитаваме децата да бъдат толерантни към многообразието и различността - ако не чуят коментари от родителите у дома за топлина и мишелов, те нямат причина да се подиграват на съученика си, че имат две майки. Гореспоменатата промяна в поведението спрямо деца от разведени семейства също казва, че тя работи.

Невидимо малцинство от невидимо малцинство

В Словакия живеят голям брой двойки лесбийки, които отглеждат заедно биологично дете, респ. деца от предишни хетеросексуални връзки. Тези жени се страхуват да излизат публично, страхуват се от силните писъци и острите пръсти на самопровъзгласилите се мравояди, за които подобно семейство е неприемливо, невъобразимо и дори вредно. Такова семейство нарушава техния световен ред, засилва мирното им ниво на стереотипи и предразсъдъци, по които те плават със своя Ноев ковчег, пълен с морал и морал, напред към по-светлите утре.

Въпреки социалните табута, тези семейства съществуват и функционират - често пъти по-добре и по-хармонично от традиционните хетеросексуални семейства. Може да се каже - добре и? Така че оставете ги да работят, какво им е? Никой не им забранява изрично да го правят, така че какво искат? Нека те ни дадат мир и ние ще им дадем мир. Ласкаво ще се преструваме, че те не съществуват.

Глоба. Но животът може да бъде жесток. представете си ситуация, в която такава двойка живее заедно от години и едно дете обича майка си и партньора си с искрена детска любов. Той е в добро състояние в семейството си, въпреки че според по-голямата част от обществото той не споделя правото да смята себе си. Но най-добрият интерес на детето е да го направи щастлив, да има любовта и подкрепата, от които се нуждае всяко дете. И го има в такова семейство. Но животът може да бъде жесток. представете си, че биологичната майка на детето умира. Рак, пътнотранспортно произшествие, друго заболяване. младите хора умират всеки ден. Какво се случва с бебето тогава? Ако се появи биологичен баща, той ще го получи безпроблемно, дори и да не се е грижил за него от години. Другата жена, другата майка, няма абсолютно никакво право на това. Въпреки че той може да направи опит за осиновяване или приемна грижа като близък човек, далеч не е сигурно, че ще успее. И така детето не само губи майка си, но и останалата част от семейството си, дома си. Неговата травма от смъртта на майка му, която и без това е достатъчно трудна и сложна за детето, се умножава. То също принадлежи на партньора - тя не само ще загуби най-близкия човек, когото е имала, но и детето, което е обичала.

Какво общество, което може да признае такава вина?