Професионален дерматолог

АКНЕ/АКНЕ VULGARIS /

Акнето е най-често срещаното хронично кожно заболяване с фамилна поява, засягащо около 85% от хората на възраст от 11 до 30 години - юноши и млади възрастни.

Аристотел и Хипократ описват симптомите на това кожно заболяване и са били интерпретирани от древногръцките и древноримските лекари като „Акме“ (по-късно преведено като „Акне“). Постепенно, през 1840 г., Fuchs прилага на практика термина „Acne vulgaris“.

Първите симптоми на акне най-често се появяват през юношеството. Те могат да се появят година преди менархе/първа менструация /. Физиологичният ход на лекото акне не надвишава 4-5 години. Курсът на по-тежките форми на акне може да продължи 10-12 години, т.е. до 40-50 годишна възраст.

Акнето е генетично обусловено кожно заболяване. При повечето пациенти с по-тежко акне единият или двамата родители са имали анамнеза за едни и същи проблеми.

Акне вулгарис е болест пилозабъдна единица/коса - мастна /.

Мастната жлеза води до космения фоликул/канал /. Каналът на космения фоликул е облицован с рогати клетки от стратифицирания епител, които се отлепват и обикновено се транспортират от потока на себума до повърхността на кожата. Ако има стесняване или затваряне на канала на космения фоликул над изхода на мастната жлеза - себумът и клетъчните остатъци се натрупват в кухината на фоликула и по този начин микрокомедон - първична лезия, от която впоследствие могат да се образуват всички други невъзпалителни форми (комедони), както и възпалителни форми на акне (папули, пустули, възли).

Четири патогенетични процеса участват в развитието на акне:

  • свръхпродукция на себум
  • нарушение на фоликуларната епителна кератинизация
  • свръхрастеж на Propionibacterium acnes
  • възпаление

В пубертета производството на хормони, т.нар андрогени, особено хормона тестостерон, който циркулира в кръвта и при контакт с мастната жлеза/себоцитните рецептори инициира нейното стимулиране, което води до повишено производство на себум.

Прекомерното производство на себум води до разширяване на мастната жлеза, запушване на изхода й със задържан себум и лющене на клетките на космения канал. Този комплекс се превръща в сериозна бариера за изтичането на себум, произведен към повърхността на кожата.

Кожен себум/себум / съдържа липиди и редица хранителни вещества, които заедно с анаеробната среда в дълбочината на космения фоликул осигуряват благоприятен растежен субстрат и идеален микроклимат за размножаване и колонизиране на сапрофитни бактерии, особено анаеробната бактерия Propionibacterium acnes и възпаление.

Повишена бактериална колонизация на кожата, предишно повишено производство на себум в мастните жлези с последващо запушване на космено-мастната единица, възпалителна реакция на фоликулите и околната тъкан, влиянието на генетични и наследствени фактори се подписват под етиопатогенеза/причина/акне.

Предпочитаното място за развитие на акне е Т и V зоната на лицето, горната част на гърба/пейзажът между лопатките и областта на гръдната кост /, раменете - т.е. места по тялото с висока концентрация на мастните жлези.

Патогенеза на развитието на отделни клинични форми на акне.

Първата морфологична промяна в пилозното/косъм/акне е акнето комедон - което е проява на затварянето на фоликулния канал с мастна запушалка.

Комедоните могат да бъдат отворени/така наречените черни точки, черни точки / те са леко издигнати над нивото на околната кожа и са добре видими. Стопорите лесно се екструдират от тях. Те имат диаметър 1-5 mm и техният черен цвят се дължи на наличието на меланинов пигмент.

След изразяване съдържанието им е белезникаво. Затворени комедони/така наречените бели точки, бели точки / са малки белезникави папули, с диаметър 1-5 mm, леко изпъкнали над нивото на кожата и са предшественици за развитие на възпалителна форма на акне.

Постепенното натрупване на себум увеличава комедона, избухва с последващо освобождаване на съдържанието му в околната тъкан и възниква възпалителна реакция.

Малки червени, фини подутини/папули /и пъпки / пустули / какво представляват вече папулите, които имат в краищата си гной възпалителна форма на повърхностно акне, За разлика от комедони, които представляват невъзпалителна форма на повърхностно акне.

Пустулите зарастват без белези, папулите се резорбират по-бавно, понякога с образуването на атрофични белези.

вулгарис

Клинична проява Тежките дълбоки форми на акне са възли/големи, твърди, болезнени гърбици под повърхностната кожа/.Те са големи, дълбоко разположени възпалителни инфилтрати около няколко съседни космени фоликула и мастни жлези. Те са твърди, болезнени възли с червен цвят, изпъкнали над нивото на кожата или осезаеми в дълбочината на кожата. Те могат да се слеят помежду си и понякога от тях изтича гнойно съдържание. Заздравява с образуването на атрофични, често келоидни белези.

Акнето се оценява по видимите морфологични признаци на заболяването.

Има няколко различни метода и процедури за разграничаване на акнето.

Процедурата, разработена от Европейския дерматологичен форум за:

  • акне комедоника
  • акне папулопустулоза/леко до умерено /
  • акне папулопустулоза/тежко/и нодуларно акне/леко /
  • нодуларно акне/тежко/и конглобатни акне

Лечение на акне вулгарис

Основната цел на лечението на акне е да облекчи клиничните прояви и да предотврати образуването на белези.Изборът на подходяща терапевтична процедура трябва да бъде предшестван от оценка на клиничната картина.

Целта е да се намеси и едновременно да повлияе на няколко патогенетични процеса:

  • намаляват секрецията на себум
  • нормализират епителизацията на космените фоликули
  • намаляване на процента на колонии от Propionibacterium acnes
  • потискат проявите на възпаление

Локалното лечение е достатъчно за леки и умерени форми на акне.

Общото лечение следва неуспех на локалното лечение или предимно при тежки форми на акне.

Трябва да се отбележи, че лечението на акне е дългосрочен въпрос и изисква търпение не само на пациента, но и на лекаря.

Локално лечение на акне вулгарис

Ретиноиди

Те нормализират кератинизацията на фоликуларните епителни клетки, са комедолитични (разтварят комедони) и самолитични (освобождават себум), като по този начин инхибират образуването на микрокомедони, които са предшественици на акнето.

Първият ретиноид, използван за локално лечение на акне, беше третиноин през 1971г.

Неговият терапевтичен ефект е да инхибира образуването на комедони, като е могъл да повлияе на фоликула, който е станал повече или по-малко анаеробен, да намали производството на себум и впоследствие да намали колонизацията на Propionibacterium acnes.

Недостатъкът му е значително дразнене на кожата, особено през първите две седмици от приложението.Ако тази фаза на лечение пациентът е успял да преодолее, т.нар. втвърдяване на кожата и постепенно страничните ефекти - като зачервяване на кожата, изгаряне, смъдене и пилинг ефект облекчени.

1990 г. се превръща в повратна точка и изследователите се опитват да разработят ново вещество, което би било по-приемливо за пациента, като същевременно запазят терапевтичния ефект на локални/местни/ретиноиди.

И така бяха разработени съвременни ретиноиди 3. поколение - резултатът от усилието е адаптален, която се използва за лечение на акне от 1996 г. Тази модифицирана молекула е в състояние ефективно да се намесва в процеса на микрокомедони и има по-нежен подход към кожата. Дразнещият му потенциал е сведен до минимум и не е фоточувствителен.

Адаптален не прониква в по-дълбоките части на кожата, концентриран е в роговия слой и пилозно-белезникавия комплекс, има относително бързо начало на действие и солиден противовъзпалителен ефект.

Понякога след прилагане на адапталин могат да се появят зачервяване, лющене, сухота, сърбеж или изгаряне на кожата. Чрез подходящо обучение на пациента за правилното приложение на препарата е възможно да се елиминира споменатият страничен ефект от лечението.

За пациенти с локална непоносимост към ретиноиди, препарати, съдържащи гликолова или салицилова киселина.

Азелаинова киселина има антибактериално, комедолитично, противовъзпалително действие и изяснява възможните хиперпигментации след акне. Употребата му е безопасна по време на бременност и кърмене, няма тератогенни и мутагенни ефекти и не е фоточувствителна. Подходящ е и като поддържащо лечение след края на лечението с локални ретиноиди.

Бензоил пероксид

Има значителен антибактериален ефект, като действа срещу Propionibacterium acnes (значително намалява броя на анаеробните бактерии във фоликула, впоследствие намалява количеството на мастните киселини в себума, като прониква добре в космения фоликул) и по този начин намалява броя на възпалителните лезии на акне . Дори при продължително приложение не се развива бактериална резистентност към продукта.

Той обаче има относително чести странични ефекти, като изсушаване и дразнене на третираната кожа. Може да причини обезцветяване на прането и трябва да се обърне специално внимание на приложенията по време на бременност и кърмене.

Локални антибиотици

Те имат противовъзпалителен ефект, като намаляват популацията на Propionibacterium acnes в пилозабелковия комплекс.

Най-често се използват при локално лечение на акне еритромицин и клиндамицин.

Поради опасността от образуване бактериална резистентност не се препоръчва да се предписват локални (локални) антибиотици като монотерапия (лечение с едно активно вещество), по-изгодно е да се комбинират с напр. цинк, бензоил пероксид, третиноин.