На 1 март 2015 г. Кодексът на труда затегна правилата за заетост от агенциите за временна заетост. Въпреки това все още има несигурност сред служителите на агенцията и опасенията от евентуално нарушение на закона от агенцията при удължаване или пренареждане на тяхната работа или временното им назначение. Тъй като много от правилата, уреждащи веригите на трудовите правоотношения и веригите на временни назначения, са разменени, ние ще обясним въпроса по-подробно в следващия текст.
Раздел 48 от Кодекса на труда предвижда това наемане на работа за определен период може да се договори за максимум две години. Срочното трудово правоотношение може да бъде удължено или предоговорено за най-много две години два пъти.
Преговорено срочно трудово правоотношение е трудово правоотношение, което трябва да възникне преди изтичането на шест месеца след края на предишното срочно трудово правоотношение между същите участници.
По-нататъшно удължаване или предоговаряне на срочно трудово правоотношение за срок до две години или повече от две години е възможно само поради
- представляващ служител по време на отпуск по майчинство, родителски отпуск, отпуск непосредствено след отпуск по майчинство или родителски отпуск, временна неработоспособност или служител, който е бил уволнен за дълго време на публична длъжност или синдикална функция,
- извършване на работа, за която е необходимо значително да се увеличи броят на служителите за преходен период, не по-дълъг от осем месеца в календарна година,
- изпълнението на работа, което зависи от редуването на сезоните, се повтаря всяка година и не надвишава осем месеца в календарна година (сезонна работа),
- извършване на работа, договорена в колективния договор.
Причината за удължаване или предоговаряне на трудовото правоотношение съгласно предходния параграф, t. j. съгласно § 48 ал. 4 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да посочи в трудовия договор.
По-нататъшно удължаване или предоговаряне на срочно трудово правоотношение за срок до две години или над две години с университетски преподавател или служител в областта на творческите науки, научноизследователска и развойна дейност е възможно дори ако има обективна причина за това поради естеството на университетски учител или служител в областта на творческите науки. изследвания и разработки, предвидени в специфичен регламент.
Прилагат се горните ограничения не се прилагат за работа агенция за временна заетост. Следователно агенцията за временна заетост може да влезе в срочно трудово правоотношение със своя персонал за период до две години или повече от две години или да променя това трудово правоотношение в неограничен брой удължавания или предоговаряния.
По същия начин, дранно разпределение могат да бъдат договорени за максимум 24 месеца. Въпреки това, за разлика от трудовото правоотношение, временното разпределение на служител към същия работодател потребител може да бъде удължено или предоговорено в рамките на максимум 24 месеца. четири пъти. Това важи и в случай на временно назначение на служител от друга агенция за временна заетост към същия работодател. Горното правило е регламентирано в § 58, ал. 6 от Кодекса на труда.
Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат за временно командироване с цел представяне на служител по време на отпуск по майчинство, родителски отпуск, отпуск непосредствено след отпуск по майчинство или родителски отпуск, временна неработоспособност или дългосрочно уволнен служител месечен цикъл.
Ако служителят е временно назначен в нарушение на § 58, ал. 6 от Кодекса на труда, както беше посочено по-горе, трудовото правоотношение между работника и агенцията за временна заетост прекратява и се установява трудово правоотношение за неопределен период между работника и работодателя ползвател. Потребителят работодател е длъжен да изпрати писмено известие за установяването си до служителя не по-късно от пет работни дни от датата на заетост съгласно първото изречение. Условията на труд на члена на персонала се уреждат, според случая, от споразумение за командироване или трудов договор.
Горните разпоредби относно ограничаването на веригата от временни назначения влязоха в сила на 1 март 2015 г.
В преходната си разпоредба Кодексът на труда коригира максималната продължителност на временното разпределение, договорено преди 1 март 2015 г., така че това разпределение приключва не по-късно от 28 февруари 2017 г. Повторно съгласувано временно разпределение от агенцията за временна заетост от 1 май 2013 г. на 28 Февруари 2015 г. е включен в броя на предоговорените временни задачи. Това не се отнася за повторно договореното временно разпределение поради причината, посочена в § 48, ал. 4 от Кодекса на труда.
Следователно агенцията за временна заетост ще наруши Кодекса на труда, ако временно назначи служител към същия работодател потребител за общо шест (бележка: първо временно назначение + четири удължавания или повторни споразумения в рамките на две години от влизането в сила на Трудовия договор Изменение на кодекса) са допустими). Фактът, че първото временно назначение трябва да се е случило след 1 май 2013 г., е от съществено значение за възникването на такава незаконна ситуация. В деня на временното разпределение за шестия период трудовото правоотношение на служителя в агенцията за временна заетост се прекратява и започва работа при работодателя потребител.