Според речниковата дефиниция абортът се счита за аборт преди края на 28-та седмица от бременността, т.е. експулсиране или отстраняване на плода от тялото на майката в момент, когато плодът не е в състояние да съществува независимо от майчиния тяло.

него

Понастоящем обаче те са и оцелели плодове, които са само на 25 седмици, така че определението има своите резерви в тази посока предвид напредъка на медицината. Различаваме аборт (аборт) и спонтанен аборт. Думата прекъсване обаче има много подвеждащо значение. Показва, че всяка дейност може да бъде възобновена след спиране. Абортът обаче означава окончателно прекъсване на бременността.

Какво е аборт и как се извършва?

Абортът трябва да бъде поискан от гинеколог. Не трябва да се извършва повече от веднъж на всеки шест месеца. Ако жената е на възраст под 15 години, лекарят е длъжен да докладва за сексуално насилие, родителското съгласие се изисква в рамките на 16 години, по-късно съгласието вече не се изисква, но лекарят трябва да информира родителите.

Абортът е платена процедура, струва 7500 SKK/248,95 €.

Абортът се разделя на ранен - ​​мини аборт - който се извършва до шестата седмица при жена, която още не е родила, и до осмата седмица при жена, която вече е родила вагинално. Това е аспирацията на маточната лигавица.

От шестата до дванадесетата седмица на бременността се извършва класически аборт - т.нар кюретаж. По време на тази процедура гинекологът разширява (разширява) шийката на матката и остъргва вътрешния слой на матката (ендометриума) с помощта на тънка метална лъжица, кюрета. Процедурата обикновено се извършва по време на еднодневна хоспитализация и анестезия. След процедурата жената обикновено се прибира след няколко часа и лекарят я излага в неработоспособност за няколко дни.

След аборт, както и след раждане, трябва да се спазват същите хигиенни принципи, както при менструация, но в продължение на шест седмици. Жената обикновено кърви през цялото това време. Повечето гинеколози препоръчват да не оставяте нищо и никого във влагалището си поне 14 дни. Вратът, обикновено плътно затворен, се отваря след аборт за бактерии във влагалището. От медицинска гледна точка сексът е най-голямото притеснение. Доза еякулат, пренасяща бактерии направо в матката, не е най-доброто нещо. Вагиналната промивка, използване на тампони, къпане или плуване обаче също могат да доведат до заболяването.

Две седмици след процедурата жената трябва да дойде на преглед при своя гинеколог. Това също е добра възможност да преминете и да оцените нейните възможности за контрацепция.

Аборти през втория триместър - аборти след 12-та седмица

В Словашката република те се извършват само по медицински показания, най-често след лоши резултати от амниоцентезата. Има два начина. Когато разширява (разширява) шийката на матката с екстракция (отстраняване) на плода, лекарят понякога трябва да смаже феталния череп, за да опрости процедурата. Това е представление, което е ужасно да се види, направи или изживее. Когато се индуцира, пациентът е хоспитализиран и лекарят се опитва да предизвика раждане с помощта на лекарства и да изгони плода по естествен начин.

Законодателство и история

Редица известни в историческо отношение общества се отнесоха отрицателно по отношение на изкуственото отстраняване на плода от тялото на майката и в страни със силно католическо влияние тази дейност беше строго наказана. Изкуственото отстраняване на плода от тялото на майката е много проблематичен въпрос в много отношения - здравен, морален, етичен. В исторически план тя е била обект на много спорове, включително законодателство, а в много държави е била и все още е незаконна.

До Първата световна война законите на повечето страни забраняват абортите. Първата държава, приела аборт по молба на жена, е Съветският съюз (1923). От средата на 50-те години в повечето от бившите социалистически страни е въведен закон за абортите по искане на жена, с изключение на ГДР (която влезе в сила тук през 1965 г.) и Албания. В Англия и Франция това се случи едва през 70-те години. У нас, в бившата Чехословакия, те прилагат закона за абортите на практика през 1958 г., но неговите разпоредби за прилагане ограничават условията за извършване на аборт чрез различни изменения. От 1987 г. влезе в сила законът, който премахна комисиите за аборти и остави решението за броя и времето на раждане на деца на майката. По същото време беше въведена нова техника за извършване на аборти, т.нар мини прекъсвания.

В много страни по света абортите са незаконни или много проблематични и жената трябва да бъде одобрена от комисията, за да даде съгласие за нейното представяне. Например много жени от Полша днес правят аборти в клиники в Чешката република, а жените от Ирландия пътуват до Англия по същата причина.

Съществуват и така наречените абортни кораби, които идват от страни, където абортът е легален и отплават до страни, където абортите са незаконни. Корабът ще акостира в международни води на около дванадесет мили от брега, тъй като при тези условия лицата на борда са подчинени на закона на страната, от която корабът произхожда. Жените, които се транспортират с лодка, ще получат съвети и помощ под формата на контрацепция, хапчета за аборт и аборти под наблюдението на гинеколози. Най-известните кораби се експлоатират от холандския проект "Жените на вълни", подкрепен от правителството.

Абортът е проблематичен в много отношения:

Здравословни рискове
Въпреки че медицината в момента е на много високо ниво, не може да се направи подобно представяне на човешкото тяло без определени рискове. За съжаление все още има случаи, при които жената е имала затруднения при забременяване или поддържане на бременност след аборт. Усложнения могат да възникнат и по време на самия аборт, когато например тъканта не е напълно отстранена от матката или, обратно, има прекомерно отстраняване и по този начин разкъсване на маточната стена. Инфекциите на спонтанен аборт, макар и редки, могат да причинят образуване на белези на матката, което, ако не се лекува, може да доведе до безплодие.

Психично и морално ниво
Много жени страдат от голямо разкаяние след аборт, чувството си на загуба, тъга. Моралните ценности са различни за всеки от нас и поради това психологическите последици се различават главно според ценностите, които изповядваме.

А какво да кажем за бащите?
Наистина ли бащата е само този, който е имал полов акт с жената и когато изигра ролята си, той вече няма право да коментира нищо? Или е този, който може да изрази мнение и жената може или не може да го следва? Въпреки че става въпрос основно за нейното тяло и здраве и през първите месеци, особено по отношение на кърменето, става дума най-вече за нейното време, но не е ли важно и правото на бащата да се изразява? Какво ще стане, ако той се интересува да се грижи за дете и да остане в родителски отпуск, например? Често се забравя, че бащата също трябва да може да изрази своето отношение и кой знае, това може да накара жената да преразгледа ситуацията.

Както при другите проблемни теми, екстремните решения няма да помогнат. Първата е забраната за аборт, която често води жените до отчаяни действия. Пример за това е "методът с тел". При тази процедура жицата се вкарва през шията в матката с надеждата да причини маточни контракции, кървене и спонтанен аборт. За съжаление жицата обикновено руптурира матката, не е стерилна и понякога застрашава жизненоважни органи. Пациентите извършват и различни промивки, по време на които мръсотия или инфекция могат да проникнат в кръвта.

Желанието и решителността на жените, които не искат или не трябва да бъдат бременни и няма да забременеят на всяка цена, е огромно. Обявяването на абортите извън закона няма да спре тези процедури, а само ще ги тласне към незаконност, което ще доведе до много рискове за здравето. Не всяка жена избира аборт в проблемна ситуация. Но никой не бива да прави такъв личен и траен избор за нея.

Втората крайност е използването на аборт вместо контрацепция. В днешното либерално общество, и по-специално силно атеистичното, много млади жени изобщо не участват с възможните последици от аборта. Абортът обаче не трябва да служи като многократен заместител за недостатъчна защита срещу оплождане. Понастоящем предотвратяването на нежелана бременност е много по-лесно с използването на хормонална контрацепция и други контрацептиви.

Мотивация на аборта

Мотивациите могат да бъдат много, т.е. причини за аборт. Може да е отчаяното финансово състояние на жена, която не е в състояние да се грижи за дете. Жената може да се чувства достатъчно млада, за да осигури на детето необходимите грижи. Те също могат да изнасилят или да принудят жената да прави секс, а детето не иска. Причините могат да бъдат няколко и отчаянието на някои жени е наистина голямо. Изключително важно е обаче жената да взема всички решения. Той трябва да обмисли всички опции и да е наясно с всички загуби, които вече не могат да бъдат възстановени.

Предотвратяване на аборти

Най-ефективната превенция на абортите е осъзнаването на възможностите за контрацепция. В момента жените с няколко деца, които са забременели по време на кърмене, например, най-често се искат да направят аборт, разчитайки на естествената контрацептивна способност на организма през този период. Въпреки факта, че обществото се либерализира и секуларизира, през последните години броят на абортите, за щастие, намалява - у нас с над 60% през последните 10 години - вероятно и поради по-голямото осъзнаване на възможностите за контрацепция. Словашката република има втория най-нисък процент на аборти в Европа.

Опции за това какво да правите с нежелана бременност

Нежеланата бременност е много стресиращо и често травмиращо преживяване, обикновено не само за бременна жена, но и за нейния партньор или родители. Изборът на аборт обаче може да бъде също толкова често травмиращ. Когато възникне такава ситуация, е необходимо жената да може да я оцени във всички отношения, да получи цялата информация и подкрепа и решението й да не бъде краткотрайно.

Една от първите и най-важни опции трябва да бъде опцията анализира ситуацията в семейството. Настъпило събитие, когато се роди нов живот. Възможно е привидно неразрешимата ситуация, ако бъде обсъдена с цялото семейство, да бъде разрешена по такъв начин, че всички да бъдат доволни. В нашите културни условия не е много обичайно бабите и дядовците да се грижат за своето потомство, пример от Европа все още може да бъде вдъхновяващ. В Исландия много често момичетата забременяват много скоро, родителите им се грижат за децата и след това отиват да учат в чужбина. Можем да кажем, че от наша гледна точка тази ситуация не е идеална, във всеки случай това е избор на живот в сравнение с аборта.

Осиновяване. Добре е да осъзнаете, че много жени решават точно обратния проблем. Те не могат да забременеят и тази ситуация ги притеснява по същия начин като жената, която не желае бременност. Следователно за някои жени решението може да бъде да дадат детето си за осиновяване или да го заведат в друго семейство. Има и организации, които помагат на жените, които се оказват в трудна социална ситуация и обмислят аборт, предлагат социална помощ, включително настаняване в убежище, и възможност за организиране на осиновяването. Да вземем например асоциацията Save Lives.

Спасителни гнезда (бебешки кутии). Те вече съществуват в Словашката република и обслужват жени, които по някаква причина не могат или не искат да разрешат ситуацията официално и детето има възможност да оцелее и да намери ново семейство.

Един пример за всички

Намерих тази история от 1962 г. от Джана Берета Мол на един от феминистките сървъри, защитаващи правата на жените на свободен избор.

Майката на три деца избра да реши за собствената си смърт и раждането на четвърто дете, вместо да направи аборт, да оцелее и да може да продължи да отглежда трите си малки деца. Абортът ще й позволи да се подложи на операция на рак на матката и вероятно ще й спаси живота. На 16 май 2004 г. Джана Берета Мол е канонизирана от папата. Авторът се изразява много негативно по адрес на църквата и нейните представители.

Ще оставя настрана моралните възгледи, дадени от вярата и християнските ценности, на които изглежда папата основава реакцията си. Трябва просто да разгледаме проблема възможно най-обективно. Мисля, че е ясно, че не е възможно да се влезе в ролята на „всезнаещ“ и да се забрани абортът за жени по законодателен начин. Всяка жена трябва да има право сама да реши по този много труден и личен въпрос. Просто ще се опитам малко да релативизирам еднозначността на този „феминистки“ възглед.

Представете си, че лекарите, когато едно дете е било на света един месец, са били жени, които са открили същата болест. Щяха да й кажат, че единственият начин да се спаси ще бъде да трансплантира жизненоважен орган на детето си. Детето обаче нямаше да оцелее без този орган. Няма ли положението на повечето от нас в тази ситуация да бъде по-ясно? Не бихме ли застанали до детето? За всяка майка би било трудно да избере смъртта на собственото си дете, за да спаси собствения си живот. Не нероденото дете също е дете?