Баронеса, художник и илюстратор Маргита Чобелова (1891 - 1972) все още е един от местните символи на историята на стражата. Нейната съдба, повлияна от исторически периоди от Австро-Унгарската монархия, първата Чехословашка република, словашката държава и голяма част от периода на социализма, е неразривно свързана с нейното родно имение в Стражки, което е аванпост от почти 30 години и постоянна изложба на Словашката национална галерия.
В края на Втората световна война и след социалните промени през 1948 г. тя спасява семейния имот, имението, почти петвековна библиотека с хиляди ценни томове, семейна картинна галерия и картини на известния си чичо, художникът Ладислав Меднянски (1852 - 1919).

Преживяла есента на собствената си аристократична класа. Поради принадлежността си към унгарската националност, тя е лишена от гражданство след Втората световна война. През целия си живот, въпреки трудните времена и трудности, с които трябваше да се справи, тя остана вярна на себе си и на ценностите, на които се доверяваше.
Благодарение на нейната отдаденост вече е възможно да посетите имението и важните му колекции от изкуства. Статията подбира седем интересни неща от нейния живот, които ще ви запознаят с изключителната личност на Маргита Чобел от по-малко известна гледна точка.

1/Скрито в дневници ...

баронеса
Маргита Чобелова: Протоколи от дневник от 1933 г., Държавен архив в Левоча, фонд Стражки.

„Лека нощ, закуска рано сутринта, лунна светлина, четене, ставане, обличане, кафе и шоколад, кифлички, мама, която влиза вътре. Почивайте след обяд. “[4. Ноември 1933 г.]

2/Прилика с Mednyánszky ...

Маргита Чобелова: След жътва под Татрите, 1925 - 1935, SNG, инв. № O 5072.

„На майка ми е студено, тя се мести в стаята ми. Рисувам сутрин. [подчерта авторът на статията] Каране на ски след обяд. За щастие майка ми няма температура. “[10. Декември 1931 г.]

„Радвам се, че оценихте моите старомодни картини.“ [Недатиран списък]

От художествена и човешка гледна точка е видима бездната разликата между Меднянски и неговата племенница, баронеса Маргита Чобелова. Баронесата има само краткосрочна академична степен и остава през по-голямата част от живота си като художник-аматьор. Не може обаче да се пренебрегне, че в някои отношения племенницата е била твърде подобна на чичо си. Независимо дали става дума за вътрешно въплътена любов към природата, общ общ поглед, известна близост до околната среда, хобита в туризма или силно желание да записвате отделните събития от живота си в дневници.

В някои случаи може да ни се струва, че тя директно е копирала процеса на създаване на чичо си. Нейният рефлексен мост е нейното родно имение в Стражки, което преди това е заснела в своите рисунки и картини на чичо си, след това Томас Ендер (1793 - 1875), Фердинанд (Нандор) Катона (1864 - 1938) или Фрида Ловаг Константинова (1884 - 1918), който вероятно я е образовал. В художествения процес тя често използва подготвителни рисунки за скицници, които прави (като Mednyánszky) директно в дивата природа. Сходството се отразява и в съдържанието на нейните произведения. Тя обичаше да изобразява заобикалящата я среда и дейности, характерни за дадения сезон, с голяма популярност. По този начин получаваме поглед върху цветни пресни произведения, картографиращи брането на картофи, косене на ливади, но също и типологично различни портретни изследвания. Тя е образувала естествени композиции само от отделни дървета, които отново приличат на Меднянски. Тя също така изобразява меланхолия, която е толкова видима в произведенията и в характера на чичо си, в работата си. Подобно на Ладислав Меднянски, баронеса Маргита Чобелова реагира на смъртта на родителите си с поредица от картини, в които запечатва тъжна за нея семейна ситуация.

3/Забележителна човешка симбиоза със служба ...

Маргита Чобелова: Камериерка от имението, около 1940 г., Архив на изящните изкуства на Словашката национална галерия, Личен фонд на Л. Меднянски.

4/Последен паметник ...

Маргита Чобелова в компанията на неизвестно момче на входа на имението в Стражки. SNG архив.

„Спомням си и старата си [майката на баронеса, бел. автор]. Когато старата жена беше още жива и тя тръгна към гората (...) вече се стъмваше, а тя още не беше (...) тя излезе на балкона и така изкрещя Бабуу, Бабуу ((...), та я извика от гора (...), но добрите хора бяха и бяха, щели да дадат и последната ... “. Спомени за Мария Милистенфер.

5/Където черните пътища свършват ...

Ладислав Мňачко: Където свършват мръсните пътища, Братислава: Освета, 1963, 228 с.

6/Илюстрира работата на Ханс Кристиан Андерсен или Сесил Тормай ...

Маргита Чобелова: Бели пауни, 1916, SNG, инв. No К 11042.

7/Баронесата, с помощта на любими хора, фино скрива картините ...

Виктор Шемцо: Изложба в имението в Стражки, кула. SNG.

Съставено с използване на ресурси:

BEŇOVÁ, Katarína: Събиране на произведенията на Mednyánszky в Словакия. В: MARKÓJA, Csilla (съст.): Ладислав Меднянски (1852–1919). Братислава: Словашка национална галерия, 2004, с. 254–264.

BEŇOVÁ, Katarína: Баронеса Маргита Чобелова, Живот и работа в Стражки. В: BEŇOVÁ, Katarína (съст.): Баронеса. Съдбата на Маргита Чобелова (1891–1972) между Меднянски и Роб-Грилет. Братислава: Словашка национална галерия, 2011, стр. 9–41.

ČAVOJSKÁ, Jana: Неволите не я спряха. Баронесата не спря да рисува. В: Плюс 7 дни, 30. 9. 2018 г., онлайн достъпно на: https://plus7dni.pluska.sk/historia/nepriazen-osudu-ju-nezastavila-pani-baronka-neprestala-malovat.

SZABÓ, Иван: Poludnica z parku, alebo v čom sa Mňačko mýlil. В: Slovenské pohľady, 4, 2014, бр. 2, стр. 40 - 49.

ШЕЛЕПОВА, Мария: Стражи от 1919 г. до наши дни. В: KOLLÁROVÁ, Zuzana et al.: Spišská Belá. Прешов: УНИВЕРСУМ, 2006, с. 389 - 401.

ШЕЛЕПОВА, Мария: Обикновено необичаен живот. В: BEŇOVÁ, Katarína (съст.): Баронеса. Съдбата на Маргита Чобелова (1891–1972) между Меднянски и Роб-Грилет. Братислава: Словашка национална галерия, 2011, стр. 47 - 57.

Спомени за Мария Милистенфер (Стражки, юни 2011 г.)