За много юристи, занимаващи се предимно с традиционни области на правната наука и практика, енергийното регулиране е неизследвана и коварна област. Техническият характер на цялата индустрия, безкрайното предлагане на правни норми от семинара на ЕС и броят на математическите формули във вторичното законодателство често обезсърчават правния експерт, решен да разреши плетката от спорове, причинени от нестабилното енергийно регулиране в Словакия.
Понякога обаче е изненадващо колко енергийното законодателство засяга живота на хората и адвокатите. Ще се опитаме да ви изненадаме с до пет причини, поради които този регламент може да повлияе и на вашия бизнес (или вашата работа или други сфери на живота). Ако вече се занимавате с енергия и нашите наблюдения няма да ви изненадат, нека бъде изненадващо, че AK Relevans разширява професионалната си дейност и в тази област. Мненията и въпросите на някоя от тези аудитории по посочените по-долу теми са повече от добре дошли.
1. Големи промени в Европа
Една от целите на Европейския съюз е да създаде интегриран (общ) пазар на електроенергия. Следвайки тази цел, пазарът може да изглежда като единна електроенергийна система, към която производителите на електроенергия, доставчиците и клиентите от различни държави-членки са свързани при еднакви условия. Европейската комисия (ЕК), като орган, отговорен за насърчаването на енергийния съюз, смята това за най-ефективния и най-евтиния начин да се осигури достъпна и (особено) чиста електроенергия за европейците.
Традиционно монополистичните и изключително национално определени пазари на електроенергия в отделни държави-членки се борят от няколко години за разширяване на своята енергийна инфраструктура извън границите и за адаптиране на своя пазар към все по-строги законодателни правила от Съюза.
За да влоши нещата, ЕС - определяйки и следвайки тенденциите в развития свят - засилва все повече своите изисквания за използване на електричество от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Съгласно новата директива за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници [1] делът на потреблението на енергия от възобновяеми източници в Съюза ще се увеличи до най-малко 32% през 2030 г. За сравнение, през 2018 г. в ЕС около 18% от брутното енергийно потребление идва от ВЕИ, докато в Словакия то е само около 12%.
Няма да изпреварим - зелената енергия е друга причина, поради която в момента енергията е в хода. Трябва обаче да се подчертае, че гореспоменатата директива за ВЕИ е само една част от целия пакет от цялостни законодателни мерки, приети наскоро на ниво ЕС. Тези мерки се наричат т.нар „Зимен енергиен пакет“ или „Чиста енергия за всички европейци“. След като тези мерки влязат в сила и/или бъдат транспонирани в законодателството на държавите-членки, може да се очаква пазарът на електроенергия да придобие съвсем нова форма.
2. Технологични промени и нови участници на пазара
Експлоатацията на постоянно нарастващо количество ВЕИ изисква в електрическата система да бъдат включени нови елементи, които ще поддържат стабилно напрежение в нея. Досега често се чуваше, че електричеството не може да се съхранява. Това не беше напълно вярно в миналото, защото винаги е било възможно да се „съхранява“ електричество - например в момент, когато в системата е имало излишък, така че тя да е налице веднага, когато е имало недостиг. Как?
В Словакия, например, помпената електроцентрала на Черни Вах служи като съхранение на електроенергия от 1982 г. [2]. Този тип електроцентрала, в момент на излишък на електроенергия в системата (тогава електричеството е по-евтино, понякога дори се случва да ви платят да го вземете), включва помпа за изпомпване на вода от долния резервоар за вода към горния един. Във време на голямо търсене на електроенергия водата се спуска обратно и се задвижва от турбина, която за бързо реакционно време може да произведе и изгодно (разбирайте: скъпо) да продаде на системата от т.нар. регулиране на електричеството.
Като цяло обаче подобни видове съхранение на електроенергия зависят от географските условия. С напредването на технологиите обаче се появяват различни видове батерии, които могат да съхраняват дори по-големи количества електроенергия, отколкото сме свикнали с батериите досега (до няколко MW) и могат да бъдат поставени навсякъде. С развитието на капацитета за съхранение е необходимо да се коригира положението на тези механизми в правния ред. Кой може да ги притежава и управлява? Какви са условията за свързването им със системата? Всичко това е много важно на пазар, който е толкова изключително чувствителен към разделянето на регулираните и пазарно ориентирани дейности.
По този начин новата директива за проектиране на пазара на електроенергия [3] също така въвежда определение за съоръжения за съхранение на електроенергия и отговаря на горните въпроси. За съжаление директивата има тенденция да счита, че съоръженията за съхранение и експлоатация на електроенергия са „пазарно ориентирани“ (подобно на съоръженията за производство, т.е. електроцентралите). В резултат на това той забранява на системните оператори (чиито дейности са по-регулирани от природата и отделени от пазарно ориентирани дейности) да притежават такива съоръжения. Това им позволява да го правят само при много неблагоприятни условия. Директивата дава възможност на държавите-членки да транспонират нейните разпоредби по малко модифициран начин - следователно ще видим как словашкият законодател ще се справи със съоръженията за съхранение на електроенергия.
3. Децентрализация, агрегиране и силна роля на клиентите
Децентрализацията е важна за поддържане на стабилността на системата, към която са свързани много ВЕИ. По-лесно е да управлявате по-малка система с по-малък брой пунктове за доставка и събиране.
Като част от съображенията относно децентрализацията и кой ще я осигури, концепцията за т.нар агрегатори. Според правната дефиниция в Директивата за новия дизайн на пазара на електроенергия агрегирането е „функция, изпълнявана от физическо или юридическо лице, която съчетава няколко точки на потребление или електричество, произведено с цел продажба, покупка или търг на който и да е пазар на електроенергия“. По този начин агрегаторът комбинира потреблението и/или производството на електроенергия на няколко обекта на определено (също виртуално) място, което след това улеснява планирането на доставката на електроенергия до такова място или продажбата на произведената там електроенергия. Вграждането на функцията на агрегатора в законодателството наистина е важна стъпка към децентрализирана енергийна система, подобна на енергийната система на бъдещето.
Освен това позицията на т.нар „Prosumers“ - активни клиенти, които също са получили собствено определение в новата директива. Клиентът е активен, ако не само взима електричество, но и го произвежда в собствените си съоръжения, или го съхранява. В комбинация с инсталирането на интелигентни измервателни системи и устройства, които могат да оценяват цените на пазара на електроенергия в (почти) реално време, законодателната легитимност на потребителите незабележимо определя интересни моменти. Може да се предположи, че отговорът на новото законодателство ще бъде появата на различни стартиращи компании и проекти, фокусирани върху потребителите, тяхната по-голяма независимост и функциониране в напълно децентрализирани системи.
4. Екология, възобновяеми ресурси и истината зад тях
Амбициозните цели на ЕС за потребление на електроенергия от ВЕИ не са нещо ново и подкрепата за ВЕИ съществува в държавите-членки от около десетилетие. При някои работи по-добре, при някои по-лошо.
Например в Словакия първоначалната настройка на схемата за подпомагане на производството на електроенергия от ВЕИ беше доста жалка. Акт № 309/2009 Coll. относно подкрепата за производство на електроенергия от ВЕИ въведе такава система за подкрепа, която финансира всякакви (разбирайте не непременно значими и икономически функционални) проекти. Освен това от страна на операторите на регионални разпределителни системи, които са платили средствата за подпомагане на ВЕИ, възниква дефицит поради неправилно задаване на системата за подпомагане (тук влизат в сила вече споменатите формули във вторичното законодателство).
Словакия обаче не беше единствената европейска държава, която се сблъска с проблеми при насърчаването на зеленото електричество. Може би сте чували за случая с фотоволтаични електроцентрали в Испания, които за изненада на всички произвеждаха електричество през нощта. В този случай това не беше технологична промяна - те просто блестяха върху фотоволтаичните панели с рефлектори, които задвижваха дизелови генератори. Испанската система за субсидии за ВЕИ обаче беше толкова щедра, че все пак се изплати. Толкова за екологията.
В Словакия от 2019 г. съществува реформирана система, която вече е малко по-консервативна по отношение на ресурсите и правата за подкрепа. Само преди няколко дни Министерството на икономиката на Словашката република обяви първия търг, в който ще бъдат избрани източници с обща инсталирана мощност 30 MW с право на подкрепа под формата на т.нар. доплащане.
По този начин дори такива избрани източници могат да допринесат за увеличаване на потреблението на електроенергия от ВЕИ в Словакия. Според своя енергиен и климатичен план [4] Словакия трябва да допринесе за вече споменатата цел на ЕС (32% до 2030 г.), като консумира 19,2% от потреблението на електроенергия от ВЕИ на нашата територия до 2030 г.
5. А какво да кажем за индустрията?
Промишленото производство представлява около 20% от БВП на Словакия. Следователно може да се каже, че Словакия е относително индустриална страна. От дълго време най-големите работодатели, промишлени производители и потребители на електроенергия в Словакия се оплакват от високите такси, свързани с преноса и разпределението на електроенергия. Към това постепенно се добавя тежест под формата на изисквания за закупуване на квоти за емисии, повишаване на ефективността и декарбонизиране на производството.
Индустрията не се възползва от затягането на изискванията за потребление на електроенергия от ВЕИ и декарбонизация. Следователно ЕС въвежда различни механизми за защита на най-големите потребители на електроенергия и емитентите на CO2. Опитва се да предотврати т.нар „Изтичане на въглерод“, което по същество е напускане на индустриални производители от региони или райони, където тяхното производство вече не се отплаща поради регулация. Пренасочването на производството към страни като Китай или Близкия изток, където енергията е по-евтина и има малко или никакво регулиране на емисиите, е по-вредно в световен мащаб. В допълнение към факта, че в крайна сметка ще има още повече емисии от самото производство на планетата, ще възникнат нови разходи поради транспортирането на суровини до страни, където те вече не се произвеждат.
Парадоксът е, че от гледна точка на електроенергийната система индустриалните клиенти също имат положително въздействие - с постоянното си и балансирано потребление на електроенергия, например, те често помагат за поддържане на стабилността в системата.
Институциите на ЕС се опитват да предотвратят изтичането на въглерод чрез различни схеми за държавна помощ, фондове и разрешени компенсации. В Словакия най-големите клиенти на електроенергия имат възможност да вземат компенсации, свързани с TPS тарифата (това е противоречивата тарифа, която освен всичко друго финансира ВЕИ). Компенсацията за повишени цени на електроенергията поради задължението на производителите да закупуват квоти за емисии [5] от 2021 г. ще бъде допълнена със средства от фонда за модернизация. Този фонд, създаден с Директивата за СТЕ на ЕС [6], се използва, inter alia, за финансиране на проекти за намаляване на емисиите на CO2.
Въпросът обаче е колко щедри ще бъдат словашките държавни власти при разпределянето на средства за тези компенсационни фондове и механизми - това остава под тяхно ръководство.
И накрая, трябва да се подчертае, че тези мерки и законодателството на ЕС в момента се транспонират в правния ред на държавите-членки. Словашкото законодателство в областта на енергетиката също претърпява фундаментални промени, по които вече се работи усилено в няколко случая.
Тези промени са постепенни и предпазливи, така че повечето от нас дори не ги забелязват в началото. Новият дизайн на енергийната система обаче има много контексти, в резултат на което един ден ще се събудим във футуристичен свят, в който нашето домакинство или компания ще се управлява по най-ефективния начин по отношение на потреблението на енергия. Ще мине обаче много време, докато усъвършенстваните енергийни технологии и възобновяемите енергийни източници достигнат рентабилни нива и обслужват всички - не само онези, които имат късмета да могат да избират дали да спестят няколко евро или по-скоро емисиите на CO2. Какво мислиш? Определено ще гледаме.
[1] ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2018 г. относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници, изменена
[3] Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общи правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС
[4] Интегриран национален енергиен и климатичен план за 2021 - 2030 г. Наличен тук https://www.mhsr.sk/uploads/files/IjkPMQAc.pdf
[5] залегнали в Закон №. 414/2012 относно търговията с емисии