tbl 28x30 mg (блистери OPA/Al/PVC/Al)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение № 1 към уведомлението за промяна в регистрацията, ев. номер: 2012/01179-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Zipion 15 mg таблетки
Zipion 30 mg таблетки
Zipion 45 mg таблетки
КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Zipion 15 mg таблетки
Всяка таблетка съдържа 16,54 mg пиоглитазониев хлорид, еквивалентно на 15 mg пиоглитазон.
Zipion 30 mg таблетки
Всяка таблетка съдържа 33,07 mg пиоглитазониев хлорид, еквивалентно на 30 mg пиоглитазон.
Zipion 45 mg таблетки
Всяка таблетка съдържа 49,61 mg пиоглитазониев хлорид, еквивалентно на 45 mg пиоглитазон.
Помощни вещества с известен ефект:
Zipion 15 mg таблетки съдържат 37,76 mg лактоза монохидрат.
Zipion 30 mg таблетки съдържат 75,53 mg лактоза монохидрат.
Таблетките Zipion 45 mg съдържат 113,29 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Zipion 15 mg таблетка: кръгла, двойноизпъкнала, бяла таблетка с диаметър 5,13 mm.
Zipion 30 mg таблетка: кръгла, плоска бяла таблетка с надпис „30“ от едната страна, с диаметър 7,05 mm.
Zipion 45 mg таблетка: кръгла, плоска бяла таблетка с надпис „45“ от едната страна, диаметър 8,05 mm.
КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Пиоглитазон е показан за втората и третата линия на лечение на захарен диабет тип 2, както е описано по-долу:
как монотерапия
- при възрастни пациенти (особено пациенти с наднормено тегло), недостатъчно компенсирани от диета и упражнения, за които метформин е неподходящ поради противопоказания или непоносимост.
Пиоглитазон също е показан в комбинация с инсулин при възрастни пациенти със захарен диабет тип 2 с неадекватен гликемичен контрол на инсулина, за които метформин е неподходящ поради противопоказания или непоносимост (вж. Точка 4.4).
След започване на терапия с пиоглитазон, адекватността на терапевтичния отговор трябва да бъде оценена след 3 - 6 месеца (напр. Намаляване на HbA1c). Пиоглитазон трябва да се прекрати, ако пациентите не реагират адекватно. Поради потенциалния риск от продължително лечение, постоянството на постигнатата полза от лечението трябва да бъде потвърдено при следните рутинни контроли (вж. Точка 4.4).
Дозировка и начин на приложение
Дозировка
Лечението с пиоглитазон може да започне в доза от 15 mg или 30 mg веднъж дневно. Дозата може постепенно да се увеличава до 45 mg веднъж дневно.
В комбинация с инсулин, настоящата доза инсулин може да продължи след започване на терапия с пиоглитазон. Ако пациентите развият хипогликемия, дозата инсулин трябва да се намали.
Специални групи пациенти
Пациенти в напреднала възраст
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст (вж. Точка 5.2). Лекарите трябва да започнат лечението с най-ниската налична доза и да го увеличават постепенно, особено ако пиоглитазон се използва в комбинация с инсулин (вж. Точка 4.4 „Задържане на течности и сърдечна недостатъчност“).
Пациенти с бъбречно увреждане
Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (креатининов клирънс> 4 ml/min) (вж. Точка 5.2). Няма налични данни за употребата на пиоглитазон при пациенти на диализа и поради това той не трябва да се използва при тези пациенти.
Пациенти с чернодробно увреждане
Пиоглитазон не трябва да се използва при пациенти с чернодробно увреждане (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Деца и юноши
Безопасността и ефикасността на пиоглитазон при деца и юноши на възраст под 18 години не са установени. Няма данни.
Начин на приложение
Таблетките пиоглитазон се приемат перорално веднъж дневно със или без храна. Таблетките трябва да се поглъщат с чаша вода.
4.3 Противопоказания
Пиоглитазон е противопоказан при пациенти:
- със свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- със сърдечна недостатъчност или анамнеза за сърдечна недостатъчност (NYHA етапи от I до IV),
- с чернодробно увреждане,
- с диабетна кетоацидоза.
- с продължаващ рак на пикочния мехур или анамнеза за рак на пикочния мехур,
- с неизследвана макроскопска хематурия.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Задържане на течности и сърдечна недостатъчност
Пиоглитазон може да причини задържане на течности, което може да доведе до обостряне или утаяване на сърдечна недостатъчност. Когато лекуват пациенти с поне един рисков фактор за застойна сърдечна недостатъчност (напр. Предшестващ миокарден инфаркт или симптоматична исхемична болест на сърцето или при пациенти в напреднала възраст), лекарите трябва да започнат с най-ниската налична доза и да увеличават дозата постепенно. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност, наддаване на тегло или оток, особено при тези с намален сърдечен резерв. Съобщавани са постмаркетингови случаи на сърдечна недостатъчност при пациенти, лекувани с пиоглитазон в комбинация с инсулин или при пациенти с анамнеза за сърдечна недостатъчност. Пациентите, които използват пиоглитазон в комбинация с инсулин, трябва да бъдат наблюдавани за признаци и симптоми на сърдечна недостатъчност, наддаване на тегло и оток. Тъй като и инсулинът, и пиоглитазонът могат да доведат до задържане на течности, едновременното приложение може да увеличи риска от отоци. Пиоглитазон трябва да се прекрати, ако настъпи сърдечно увреждане.
При пациенти под 75-годишна възраст със захарен диабет тип 2 и вече съществуваща голяма макроваскуларна болест е проведено проучване с пиоглитазон, за да се оценят ефектите от лечението върху сърдечно-съдовата система. 3,5 години. Това проучване показа увеличение на съобщенията за сърдечна недостатъчност, което не доведе до увеличаване на смъртността в това проучване. Поради ограничения опит при пациенти на възраст над 75 години в това проучване, пиоглитазон трябва да се използва с повишено внимание при тази възрастова група.
Възрастни хора
При пациенти в напреднала възраст трябва да се има предвид едновременната употреба с инсулин поради повишен риск от тежка сърдечна недостатъчност. .
Предвид свързаните с възрастта рискове (особено риска от рак на пикочния мехур, фрактури и сърдечна недостатъчност), преди и по време на лечението трябва да се имат предвид ползите и рисковете от лечението при възрастни хора.
Рак на пикочния мехур
Случаи на рак на пикочния мехур се съобщават по-често при мета-анализи на контролирани клинични проучвания в групите с пиоглитазон (19 случая от 12 506 пациенти, 0,15%), отколкото в контролните групи (7 случая от 10 212 пациенти, 0,07%), HR = 2,64 (95% CI 1,11 - 6,31 P = 0,029). След изключване на пациенти с по-малко от 1 година излагане на лекарството по време на диагностициране на рак на пикочния мехур, имаше 7 случая (0,06%) в групата на пиоглитазон и 2 случая (0,02%) в контролната група. Наличните епидемиологични данни също предполагат малък повишен риск от рак на пикочния мехур при пациенти с диабет, лекувани с пиоглитазон, особено при пациенти с най-голяма продължителност на лечението с най-високите кумулативни дози. След краткотрайно лечение не може да се изключи възможен риск.
Преди започване на лечението с пиоглитазон трябва да се оценят рисковите фактори за рак на пикочния мехур (рисковете включват възраст, анамнеза за тютюнопушене, излагане на определени вещества в работната среда или химиотерапевтични средства като циклофосфамид или тазова лъчетерапия). Всяка макроскопска хематурия трябва да бъде изследвана преди започване на терапия с пиоглитазон.
Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят незабавно медицинска помощ, ако по време на лечението се появят макроскопска хематурия или други симптоми (напр. Дизурия или позиви за уриниране).
Мониторинг на чернодробната функция
По време на постмаркетинговото наблюдение са докладвани редки случаи на хепатоцелуларна дисфункция (вж. Точка 4.8). Поради това се препоръчва редовно проследяване на чернодробните ензими при пациенти, лекувани с пиоглитазон. Чернодробните ензими трябва да бъдат наблюдавани преди лечението с пиоглитазон при всички пациенти. Пиоглитазон не може да се започне при пациенти с повишени изходни чернодробни ензими (ALT> 2,5 пъти горната граница на нормата) или други доказателства за чернодробно заболяване.
След започване на терапията с пиоглитазон се препоръчва нивата на чернодробните ензими да се проследяват на редовни интервали, както е клинично показано. Ако нивата на ALT се повишат до 3 пъти горната граница на нормата по време на лечението с пиоглитазон, нивата на чернодробните ензими трябва да се проследяват възможно най-скоро. Ако стойностите на ALT останат > 3 пъти горната граница на нормата, лечението трябва да бъде спряно. В случай на развитие на признаци на чернодробна дисфункция, като напр. необяснимо гадене, повръщане, коремна болка, умора, загуба на апетит и/или тъмна урина, трябва да се проверят нивата на чернодробните ензими. Клиничната оценка и лабораторните тестове ще определят дали пациентът продължава лечението с пиоглитазон. Ако при пациент се наблюдава жълтеница, лекарството трябва да се преустанови.
Качване на тегло
В клинични проучвания с пиоглитазон са наблюдавани дозозависими увеличения на телесното тегло, което може да се дължи на натрупването на мазнини и в някои случаи във връзка със задържането на течности. В някои случаи наддаването на тегло може да е признак на сърдечна недостатъчност и пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за наддаване на тегло. Диетата също е част от лечението на диабет. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да се придържат към диета с ограничено съдържание на калории.
Хематология
По време на лечението с пиоглитазон в съответствие с хемодилуцията се наблюдава леко понижаване на хемоглобина (4% относително намаление) и хематокрита (4,1% относително намаление). Подобни промени са наблюдавани при пациенти, лекувани с метформин (относително намаляване на хемоглобина с 3-4% и хематокрит с 3,6-4,1%) и в по-малка степен за сулфонилурейната киселина и инсулина (относително намаляване на хемоглобина с 1-2% и хематокрита с 1 -3%). 3,2%) в сравнително контролирани проучвания с пиоглитазон.
Хипогликемия
Като следствие от повишената инсулинова чувствителност съществува риск от дозозависима хипогликемия при пациенти, лекувани с пиоглитазон като част от двойна или тройна перорална употреба.
Очни заболявания
В постмаркетинговия опит с терапия с тиазолидиндион, включително пиоглитазон, са докладвани случаи на ново начало или влошаване на диабетния макулен оток с намалена зрителна острота. Много от тези пациенти съобщават за съпътстващ периферен оток. Не е ясно дали има пряка връзка между пиоглитазон и оток на макулата, но предписващите трябва да са наясно с възможността за оток на макулата, ако пациентите съобщават за нарушения на зрителната острота; в тези случаи трябва да се обмисли подходяща офталмологична помощ.
Повишена честота на фрактури при жени се наблюдава при обединен анализ на фрактури като нежелани реакции от рандомизирани, контролирани, двойно-сляпи клинични проучвания, включващи 8100 пациенти, лекувани с пиоглитазон и 7400 пациенти, лекувани с компаратор за период до 3,5 години.
Фрактури са наблюдавани при 2,6% от жените, лекувани с пиоглитазон, в сравнение с 1,7% от жените, лекувани с компаратор. Не се наблюдава увеличение на фрактурите при мъже, лекувани с пиоглитазон (1,3%) в сравнение с сравнителния продукт (1,5%).
Изчислената честота на фрактури е 1,9 фрактури на 100 години лекувани пациенти при жени, лекувани с пиоглитазон, в сравнение с 1,1 фрактури на 100 години лекувани пациенти при жени, лекувани с сравнение. По този начин наблюдаваният повишен риск от фрактури при жени, лекувани с пиоглитазон в тази кохорта, е 0,8 фрактури на 100 години лекувани пациенти.
В 3,5-годишното проучване за проактивен сърдечно-съдов риск фрактури са възникнали при 44 от 870 пациенти, лекувани с пиоглитазон (5,1%; 1 фрактура на 100 пациент-години), в сравнение с 23 от 905 пациенти, лекувани с компаратор (2,5%; 0,5 фрактури на 100 пациент-години). Не се наблюдава увеличение на фрактурите при мъже, лекувани с пиоглитазон (1,7%) в сравнение с сравнителния продукт (2,1%).
Рискът от фрактури трябва да се има предвид при продължително лечение на жени с пиоглитазон.
Поради усилването на инсулина, лечението с пиоглитазон може да доведе до възобновяване на овулацията при пациенти със синдром на поликистозните яйчници. При тези пациенти може да съществува риск от бременност. Пациентите трябва да са наясно с рисковете от бременност и трябва да бъдат преустановени, ако пиоглитазон се лекува или ако се появи (вж. Точка 4.6).
Пиоглитазон трябва да се използва с повишено внимание при едновременно приложение на инхибитори на цитохром Р450 2С8 (напр. Гемфиброзил) или индуктори (напр. Рифампицин). Гликемичната компенсация трябва да се следи внимателно. Трябва да се обмисли и корекция на дозата на пиоглитазон в рамките на препоръчителната доза или промяна в лечението на диабет (вж. Точка 4.5).
Таблетките Zipion съдържат лактоза монохидрат и поради това не трябва да се предписват на пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, дефицит на лактаза на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция.
Наркотици и други взаимодействия
Изследванията на взаимодействията показват, че пиоглитазон не повлиява значително фармакокинетиката и фармакодинамиката на дигоксин, варфарин, фенпрокумон и метформин. Изглежда, че едновременното приложение на пиоглитазон със сулфанилурейно производно не засяга неговата фармакокинетика. Индукция на основните индуцируеми подтипове цитохром Р450, 1А, 2С8/9 и 3А4, не е наблюдавана при проучвания при хора. При in vitro проучвания не се наблюдава инхибиране на който и да е подтип на цитохром P450. Следователно взаимодействията с лекарства, които се метаболизират от тези ензими, напр. орални контрацептиви, циклоспорин, блокери на калциевите канали и инхибитори на HMGCoA редуктазата.
Едновременното приложение на пиоглитазон и гемфиброзил (инхибитор на цитохром Р450 2С8) води до 3-кратно увеличение на AUC на пиоглитазон. Тъй като съществува вероятност от повишена честота на дозозависими нежелани реакции, може да се наложи дозата на пиоглитазон да се намали при едновременно приложение с гемфиброзил. Гликемичната компенсация трябва да се следи внимателно (вж. Точка 4.4). Едновременното приложение на пиоглитазон с рифампицин (индуктор на цитохром P450 2C8) води до 54% намаляване на AUC на пиоглитазон. Може да се наложи дозата на пиоглитазон да се увеличи при едновременно приложение с рифампицин. Гликемичната компенсация трябва да се следи внимателно (вж. Точка 4.4).
Фертилитет, бременност и кърмене
Бременност
За пиоглитазон няма клинични данни за експозирани бременности. При проучвания с пиоглитазон върху животни се наблюдава намаляване на растежа на плода, което може да се отдаде на намаляване на майчината хиперинсулинемия и повишаване на инсулиновата резистентност по време на бременност, като по този начин се намалява наличието на метаболитни субстрати, необходими за растежа на плода. Значението на този механизъм при хората е неизвестно и поради това пиоглитазон не трябва да се използва по време на бременност.
Кърмене
Пиоглитазон е открит в млякото на кърмещи плъхове. Не е известно дали пиоглитазон се екскретира в кърмата при хора. Поради това пиоглитазон не трябва да се използва при кърмещи жени.
Плодовитост
В проучванията за плодовитост при животни не са наблюдавани ефекти върху чифтосването, импрегнирането или индекса на плодовитост.
Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Zipion не повлиява или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Пациентите, които страдат от зрително увреждане, обаче трябва да бъдат внимателни при шофиране или работа с машини.
Неблагоприятни ефекти
Нежеланите реакции, които се появяват по-често, отколкото при плацебо (≥ 0,5%) и не са необичайни при пациенти, получаващи пиоглитазон в двойно-сляпи проучвания, са изброени по-долу и са класифицирани според системо-класната система MedDRA и абсолютната честота. Появата се определя по следния начин: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до 1