Многоезични резюмета на ОИСР

2016-2025

OECD-FAO Селскостопанска перспектива 2016-2025

Резюме на словашки език

Земеделски перспективи на ОИСР-ФАО за 2016-2025 г.

Резюме на словашки език

Селскостопанските перспективи за 2016-2025 г. са резултат от съвместни усилия на ОИСР и Организацията за прехрана и земеделие (ФАО), комбиниращи експертни познания относно стоките, политиките и страните на двете организации и принос от сътрудничещи страни членки за оценка в средносрочен план национални, регионални и глобални пазари за селскостопански стоки. Прогнозата предоставя оценка на предлагането, търсенето, търговията и цените на основните селскостопански стоки в 41 държави и 12 географски региона. Специална тематична глава от тазгодишното издание се фокусира върху перспективите и проблемите на земеделието в Африка на юг от Сахара.

Цените на всички основни култури и животни и рибни продукти спаднаха през 2015 г., което показва, че периодът на високи цени във всички подсектори най-вероятно е приключил. Цените на месото паднаха от рекордно висок процент през 2014 г., цените на млечните продукти продължиха да падат от 2013 г. и 2014 г., а цените на реколтата паднаха още повече от своя връх през 2012 г. Основните фактори, които стоят зад по-ниските цени, са силен растеж на предлагането в продължение на няколко години, отслабване на търсенето на растеж поради общото икономическо забавяне, по-ниските цени на петрола и по-нататъшното увеличение на и без това големите запаси.

Търсенето на храна се очаква постепенно да се забави през десетгодишния период, обхванат от тази перспектива. Ръстът на населението на света, който е основният фактор за растежа на търсенето, се забавя и в същото време се очаква по-слаб ръст на доходите в развиващите се икономики. В същото време има тенденция към намаляване на потребителите, особено в бързоразвиващите се икономики, да изразходват доходите си, консумирайки по-основни храни. Ръстът в търсенето на месо, риба и млечни продукти ще бъде относително силен, което ще доведе до допълнително търсене на фуражи, особено от други зърнени храни и брашна, съдържащи протеини. Поради по-ниските цени на енергията и по-консервативната политика в областта на биогоривата в няколко държави, търсенето на селскостопански стоки за производство на биогорива се очаква да стагнира.

Увеличението на потреблението в развиващите се страни се очаква да намали общия дял на хората с недохранване от 11% на 8% през следващите десет години, като общият брой на хората, страдащи от недохранване, ще падне от 788 милиона на по-малко от 650 милиона. Въпреки това, нивото на недохранване в страните от Субсахарска Африка все още е високо и след десет години ще има повече от една трета от общия брой на хората, страдащи от недохранване в региона, в сравнение с повече от една четвърт днес. Много страни ще се сблъскат със сложни тежести като недохранване (твърде малко калории), затлъстяване и прием на микроелементи (често срещан проблем при небалансирана диета). Както в развитите, така и в развиващите се страни се очаква консумацията на захар, масла и мазнини да нараства по-бързо от консумацията на основни храни и протеини, главно поради консумацията на повече преработени хранителни продукти.

Очаква се по-голямото търсене на храна да бъде задоволено чрез повишена производителност с прости промени в засетите площи и стадата на добитъка. Очаква се увеличението на плодородието да представлява 80% от увеличеното производство на култури. Има известна възможност за устойчиво увеличаване на земеделските площи, особено в Южна Америка и Африка на юг от Сахара. Повечето от новите засети площи в Африка са под зърнени култури, докато разширяването в Южна Америка е фокусирано върху соята. Очаква се растежът на плодовитостта да бъде по-бавен в големите страни производители, тъй като става все по-трудно да се разширят границите на технологичното развитие. Въпреки това има големи разлики в плодовитостта в много развиващи се страни, особено в Африка на юг от Сахара, и преодоляването на тези пропуски може да допринесе значително за глобалното предлагане.

С прогнози за забавяне на общия ръст на пазара, търговията със селскостопански продукти се очаква да се увеличи с около половината от темпа на предходното десетилетие. За повечето стоки обаче световните пазари продължават да търгуват със стабилен дял от продукцията. Фактът, че относително малко държави имат богати природни ресурси, означава, че търговията ще стане по-важна за глобалната продоволствена сигурност. Търговията с основни хранителни продукти обаче ограничава усилията за прилагане на политики за самодостатъчност на храните в няколко държави и структурна промяна към повече търговия с продукти с добавена стойност.

За повечето селскостопански стоки световният износ е концентриран около малък брой ключови държави доставчици. За всички продукти, обхванати от тази перспектива, петимата основни износители представляват поне 70% от целия износ, а предлагането на някои стоки е доминирано само от две или три държави. В случая на внос концентрацията е по-ниска, въпреки че Китайската народна република („Китай“) е ключов пазар за определени стоки - по-специално за соя, но също така и за млечни продукти и други зърнени култури, различни от царевицата. Очаква се зависимостта от вноса на храни да се увеличи за регионите с ниски ресурси, особено Северна Африка.

Тъй като растежът на търсенето и предлагането обикновено ще бъде на едно и също ниво, реалните цени на селското стопанство не трябва да се покачват или да падат рязко. Все пак ще има някои промени в относителните цени, отразяващи промените в състава на търсенето, както и разликите в условията на предлагане, като относителната лекота, с която да се увеличи производството в Южна Америка по отношение на Азия. Като цяло се очаква цените на добитъка да се увеличат в сравнение с цените на реколтата, а цените на други зърнени култури и маслодайни семена се очаква да се увеличат в сравнение с основните цени на храните. Тези структурни тенденции вероятно ще бъдат по-изразени в настоящия контекст на по-ниските цени във всички стокови групи.

Тази перспектива е изложена на широк спектър от несигурности, включително промени в цените на петрола, плодородието и икономическия растеж. Ако историческите промени в тези фактори продължат, тогава е много вероятно през следващите десет години да настъпи поне едно голямо колебание на цените. Такива големи годишни движения на цените могат да маскират дългосрочни тенденции. Изменението на климата може да увеличи тази несигурност, особено ако честотата на екстремни метеорологични явления се увеличи.

Освен това има някои политически несигурности. Един от тях е свързан с наскоро обявените промени в политиката на Китай по зърното, включително вътрешно ценообразуване и управление на акциите. В настоящата перспектива тези промени се очаква да дадат възможност на Китай да изпълни националната си цел за поддържане на високо ниво на самодостатъчност в царевицата, без да нарушава сериозно международните пазари. Основната несигурност, залегнала в основата на прогнозите, обаче е времето и степента на освобождаване на запасите. Друг риск е свързан с руската забрана за внос, която трябва да изтече в края на 2017 г.

Регионът на Африка на юг от Сахара представлява повече от 950 милиона души, което е около 13% от населението на света. Въпреки продължаващата трансформация на икономиките в региона, селското стопанство остава ключов сектор за поминък за милиони хора. Регионалните различия в структурата и етапа на развитие на селското стопанство отразяват огромни агро-екологични, икономически, политически и културни различия между страните от континента. Недохранването е дългосрочен проблем и напредъкът към продоволствената сигурност е неравномерен в целия регион.

Развитието на селскостопанския сектор в региона се влияе от бързия растеж на населението, урбанизацията и диверсификацията на селските райони, свързаната с това структурна трансформация на заетостта от селскостопанска в неземеделска заетост, растежа на средната класа, нарастващия интерес (вътрешен и глобален) земеделска земя в Африка. Общото селскостопанско производство се очаква да расте с 2,6% годишно. За разлика от нарастването на производството в миналото, което обикновено е причинено от разширяването на обработваемата площ, по-голямата част от бъдещия растеж на производството ще дойде от по-висока производителност. Приобщаващо развитие ще е необходимо, за да се увеличи производителността на дребните фермери с малки ресурси, като същевременно се създадат повече възможности за развитие на селските райони.

Ако приемем, че регионът продължава да расте бързо, придружен от нарастващи доходи и продължаване на настоящите политики и пазарни структури, производството на хранителни култури в много страни се очаква да расте по-бавно от търсенето. Нетният внос на хранителни стоки в Субсахарска Африка се очаква да нарасне през следващото десетилетие, въпреки че инвестициите в подобрения в производителността ще смекчат тази тенденция.

Много страни са конкурентни производители и редовни износители на плодове и култури за производство на напитки, като по този начин увеличават валутните резерви. Тези продукти могат да предложат на фермерите алтернативни възможности на традиционните хранителни култури. Те също биха могли да бъдат потенциално важен източник на заетост за младото население на континента. С малък брой износители на храни и голям брой нетни износители, отворената регионална търговия ще бъде от съществено значение за продоволствената сигурност.

Въпреки че перспективите за земеделие в Африка на юг от Сахара като цяло са положителни, то може да бъде значително подобрено чрез по-стабилни политики в региона, стратегически публични и частни инвестиции, по-специално в инфраструктурата, и подходящо съобразени изследвания и разширяване. Тези инвестиции биха могли да подобрят достъпа до пазари, да намалят загубите след прибиране на реколтата и да разширят достъпа до необходимите суровини.

Настоящото резюме не е официален превод на ОИСР.

Възпроизвеждането на това резюме е разрешено при условие, че са признати авторските права и заглавието на оригиналната публикация на ОИСР.

Многоезичните резюмета са преведени откъси от публикации на ОИСР, първоначално публикувани на английски и френски език.

Те се предлагат безплатно от онлайн книжарница на ОИСР: www.oecd.org/bookshop

За повече информация, моля, консултирайте се с отдела за авторско право и преводи на Дирекция за обществени работи и комуникации на ОИСР: [имейл защитен], факс: +33 (0) 1 45 24 99 30.

Отдел за правата и превода на ОИСР (PAC)
2 улица Андре-Паскал, 75116
Париж, Франция

Посетете нашия уебсайт www.oecd.org/rights

Можете да прочетете пълната английска версия в онлайн библиотеката на OECD iLibrary!

ILibrary на OECD е онлайн библиотеката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), включваща нейни книги, статии и статистика и е базата от знания за анализа и данните на OECD.