По принцип разпоредбата на § 420 от Гражданския кодекс може да се приложи към отговорността за вреди, причинени от медицински специалист, от чиято дикция е необходимо настъпването на отговорност да отговаря на изискванията, предвидени в закона, а именно:

специалисти

а) нарушение на законовото задължение за предоставяне на грижи в съответствие с наличната в момента медицинска наука (non lege artis),
б) съществуването на щети, като приоритетът е увреждане на здравето, но не може да се изключи и материална вреда,
в) причинно-следствената връзка между нарушението и настъпването на вредата,
г) вина (дори под формата на неволна небрежност).

Изискването за продължаване на предоставянето на здравни грижи lege artis, т.е. в съответствие с наличните в момента познания за медицинската наука, той формира стълб на медицинската професия. Правното основание за това изискване е изразено в Етичния кодекс на здравните специалисти (приложение № 4 към Закон № 578/2004 Coll. За доставчиците на здравни грижи, здравните работници, професионалните организации в здравеопазването), така че мисията на здравния специалист е да изпълнява съвестно медицинската професия., смело, с дълбоки човешки взаимоотношения с човека, в съответствие със законовите разпоредби, в съответствие с наличните познания по медицински науки и биомедицински науки, като се отчита техническото и материалното оборудване на лечебното заведение в кои здравни грижи се предоставят. В рамките на своята професионална компетентност и компетентност здравният специалист извършва превантивни, диагностични и терапевтични процедури по начин, съответстващ на съвременните познания на медицинската наука.

Следователно задължението за действие lege artis се прилага за цялата сфера на предоставяне на здравни грижи, както е определено в § 2 от Закон №. 576/2004 Coll. относно здравеопазването, услугите, свързани с предоставянето на здравни грижи и за изменението на някои закони. Той определя здравеопазването като набор от работни дейности, извършвани от здравни специалисти, включително осигуряване на лекарства, медицински изделия и диетична храна с цел удължаване на живота на индивида, повишаване на качеството му на живот и здравословното развитие на бъдещите поколения. Той включва, от една страна, профилактика, диспансерно лечение, диагностика, лечение, биомедицински изследвания, сестрински грижи или акушерка.

Следното, например, може да се разглежда като нарушение на изискването за предоставяне на здравно обслужване lege artis:

Недостатъчен опит (напр. Несертифициран лекар, липса на опит, излишък, т.е. отклонение от съответното разрешение и т.н.),
Надценяване на собствените способности (неизискване на съборно изследване там, където е трябвало, необосновано пренебрегване на мнението на други експерти и др.),
Други грешки при прилагането на експертиза (пренебрегване на определени симптоми, неизпълнение на необходимите диагностични процедури, неправилно тълкуване на резултатите от теста и др.),
Технически грешки, неуспех в уменията (неизпълнение на ръчната процедура, объркване на пациента, части от тялото му, лекарства, апарати, непрочитане на инструкциите за прилагане на лекарства, неправилно изучаване на инструкциите и др.),
Неподходящо, небрежно лечение на пациента (небрежно съобщаване на диагнозата, ненужни и обременяващи прегледи и др.),
- непоследователно водене на медицински записи,
Недостатъци в организацията на работата (толерантност към лоша стерилизация на инструменти, консумация на алкохол и др.).

Друго изискване за отговорност за щети е наличието на щети, докато предоставянето на здравни грижи може да бъде както материална, така и вреда под формата на телесна повреда, която е свързана с правото на увреденото лице на болка и е трудна за социализация (§ 444 Търговска марка, Закон № 437/2004 Coll. Относно компенсацията за болка и компенсацията за трудност на социалното приложение).

Компенсация за болка означава парична компенсация за болка, която е претърпела не само по време на нараняването, но и след него (по време на лечение, рехабилитация и др.).

Обезщетението за затруднения в социалното приложение от своя страна означава парично обезщетение за трайни увреждания на здравето, които имат неблагоприятни последици за изпълнението на живота, удовлетворяване на жизнените нужди или прилагане в контакт с хора (независимо дали щетите са видими). Споменатите възстановявания се предоставят еднократно, докато определянето на размера на компенсацията за трудността на социалното приложение се основава на общия брой точки, с които болката или трудността на социалното приложение са оценени в медицинския доклад.

Необходимо условие за настъпване на гражданска отговорност е и наличието на причинно-следствена връзка (причинно-следствена връзка) между действието non lege artis и причинената вреда. Това съществуване на причинно-следствена връзка във всеки случай трябва да бъде безопасно установено, не може просто да се предполага. Въпреки това, в областта на оценката на правната отговорност на здравните специалисти, определянето на наличието на причинно-следствена връзка не е лесно.

Не на последно място, за да възникне отговорност за щети, е необходимо да се разгледа и въпросът за вината. Вината в гражданското право обикновено може да се характеризира като психологическа (вътрешна) връзка на отговорния субект със собственото му деяние, което надхвърля обективното право. Вината се основава на обединението на елемент на съзнанието и елемент на волята и може да приеме формата на умисъл или небрежност. В случай на оценка на вината във връзка с предоставянето на здравни грижи, това ще бъде преди всичко по вина на небрежността, а по-скоро оценката на вината на здравния работник се преценява дали той е действал или не lege artis.

Конкретна ситуация, която се урежда от различен правен режим от общата отговорност за щети, е вреда, причинена от обстоятелства, които произтичат от естеството на устройството или друго нещо, което е било използвано. Този вид отговорност е регламентиран в разпоредбата на § 421а от Гражданския кодекс.

Обстоятелствата, които произхождат от естеството на устройството или предмета, са напр. обстоятелства, произтичащи от техните характеристики. Това може да е рентгенова грешка. устройство, лекарство, спринцовка и др. Лицето, което е използвало устройството или вещта, е отговорно за причинените по този начин щети, а също така може да бъде напълно безупречно и използвано lege artis, ако има странични ефекти (напр. Неочаквана алергична реакция на пациента към определено вещество или лекарство) . В този случай вината на вредителя не се изследва. Това е един вид т.нар строга отговорност, t. j. отговорност за резултата, от който вредителят не може да бъде изключен, дори ако докаже, че не е причинил вредата.

Обстоятелствата, произтичащи от естеството на устройството или друг обект, използван при предоставянето на услугата (при изпълнение на задължението), могат също да се състоят от недостатъчна стерилност или други липсващи характеристики, които устройството или друг обект, използвани при предоставянето на медицинската услуга иначе трябва да има. Ако определено свойство на устройство или друго нещо, използвано при предоставянето на услуга (задължение) е предписано или предположено и това устройство или друго нещо не притежава споменатото свойство, може да се заключи, че ако липсващото имущество е причината за вредата, вредата е причинена от обстоятелства от естеството на апарата или друг обект, използван за предоставяне на услугата.

Когато извършва здравни грижи, пациентът трябва да предостави на лекаря информация относно неговата интимна сфера. Правото на неприкосновеност на личния живот може да включва. i. както и правото на медицинска конфиденциалност, поддържане на конфиденциалност или на достойнството на пациента. Това е област, наречена лични права на пациента.

Професионалната тайна е императив, който задължава медицинския специалист да запази поверителността на информацията, която е получил във връзка с упражняването на професията си. Задължението за запазване на поверителността е изразено в § 11, ал. 8 писмо ж) от Закон № 576/2004 Coll. относно здравеопазването. Информация за здравето на пациента се съдържа в неговите медицински досиета.

Нарушение на това задължение за поверителност на здравен специалист може да бъде напр. предоставяне на информация за здравето на пациента на неупълномощени лица.

Законът позволява предоставянето на информация за здравословното състояние на пациента само на близки лица (§ 116 от Гражданския кодекс), но освен ако пациентът изрично желае, лекарят може да не предоставя тази информация.

Правно изключение от принципа на тайна е и предоставянето на извлечения от медицински досиета въз основа на специално формулирано писмено искане до органи, действащи в наказателни и граждански съдебни производства (§ 24, параграф 4, буква f) ZoZS).

Възникването на отговорност на здравен специалист може да бъде свързано и с неговите действия, с които той или тя е нарушил правото на пациента на човешко достойнство. Неспазването и нарушаването на достойнството на пациента най-често се проявява от безчувственото и грубо отношение на медицинския персонал при предоставянето на здравни грижи.

Лекарят е обвързан от Етичния кодекс, който напр. се задължава да не предоставя здравни грижи в присъствието на лице, което не е лекар или здравен специалист, да се отнася правилно с пациента и да не се редуцира в грубо поведение. По отношение на областта на личните права на пациента е необходимо да се споменат видео и аудио записите, направени напр. при групова и индивидуална психотерапия или видеозаписи на хирургични процедури, снимки на тялото на пациента по време на операция или фотодокументация, получена по време на аутопсия на трупа и др. Тези записващи материали могат да се използват без съгласието на пациента само за научни или педагогически цели, но дори и тогава те не могат да бъдат използвани в разрез със законните интереси на лицето, ако това лице може да бъде идентифицирано от записите. В противен случай заинтересованото лице може да поиска необоснованата намеса в правото на защита на личността.

Ако моралното удовлетворение в даден случай се окаже недостатъчно, съдът може да й присъди обезщетение за неимуществени вреди. След смъртта на засегнатото лице правото на защита на личността може да бъде упражнено и да се изисква обезщетение от законоустановената група роднини (оцелял съпруг, деца и, ако не, родителите на починалия).

Специфичен вид отговорност за вреди, причинени на здравни специалисти, е и отговорността в рамките на биомедицински изследвания. Става въпрос за придобиване и проверка на нови биологични, медицински, сестрински знания и знания от човешката акушерка (§ 2, параграф 12 от Закон № 576/2004 Coll. Относно здравеопазването).

Законът разделя проверката на новите медицински знания на биомедицински изследвания въз основа на медицинско показание и на биомедицински изследвания без медицинско показание. Разликата е, че при валидирането по медицински показания една от целите на валидирането е да се осигури по-ефективна помощ на пациент, страдащ от болестта, насочена към валидирането, докато валидирането без медицинско потвърждение е само валидиране на нов медицински метод без осъзнава намерението да подпомогне субекта на биомедицинските изследвания.

Специфична характеристика на биомедицинските изследвания е рискът от увреждане на здравето на пациента, който се носи по нов и недоказан метод. Вярно е, че рискът от увреждане на здравето на пациента чрез биомедицински изследвания винаги трябва да бъде по-малък от положителните резултати, очаквани от провеждането на изследването.

Отговорността за вреди, причинени от проверка на нови медицински познания, е установена от самия Закон за здравеопазването (раздел 27 (2) (з) от ZoZS). За законно извършване на биомедицински изследвания е необходимо изпълнението на определени условия, като писмено информирано съгласие след предварителна инструкция на лицето и одобрението му от компетентния орган или достатъчно техническо и кадрово оборудване на лечебното заведение.

За да носим отговорност за щети в този случай е важно самото изследване да е причината за щетите. Това е един вид т.нар стриктна отговорност за резултата, когато не е необходимо да се разглежда въпросът за вината.

Когато се занимаваме с отговорност за вреди, причинени от медицински специалист, е необходимо да се спомене за съвместната отговорност на увредената страна (пациент). Следователно отговорността за щети, причинени от медицински специалист, може да се дължи на вината на увредената страна

(§ 441 от Гражданския кодекс) да се намали, независимо дали става въпрос за обективна или субективна отговорност.

Ко-вината ще възникне, когато увредената страна участва в настъпването на щети по начин, който (ако е бил вредител) би отговарял на условията за обща отговорност съгласно § 420 от Гражданския кодекс. Субективният аспект на вината на пострадалия обаче трябва да бъде доказан от лицето, отговорно за вредата. Ако вредата е причинена и по вина на пострадалия, той отговаря за това пропорционално. Ако вредата е причинена само по негова вина, той носи отговорност за нея и сам я понася. Следователно, ако пострадалият е съпричинявал факта, че е настъпила вредата, той няма право на пълно обезщетение за вредата, а само на частично обезщетение. Лицето, което го е причинило, ще носи отговорност за вредата, както и самият пострадал, според степента на участие в причиняването на вредата.