Първокурсникът боли зъб. Ще минат седмици. И така родителите му го водят на зъболекар. Мъжът в бялото наметало поглежда в устата си, поклаща глава и казва на момчето: "Не се страхувайте!"
Добро начало на изречение, след което дори детето знае, че ще последва изречение, което ще го изплаши.
„Ще си извадя зъба“, усмихва се той, макар че първокурсникът изобщо не се интересува от белите си зъби, „и тогава вече няма да боли“.
И първокурсникът стиска зъби, залепва писалката си към писалката и разтяга шейната, така че никой да не може да я отвори, дори и да я опита с клещи.
Зъболекарят се опитва да помогне и единственото нещо, което може да го спре да направи, е, че първокурсникът няма да му вярва - затова няма да отвори уста, ще се дръпне и ще изкрещи още повече.
Трудно е да се обясни на детето да повярва, че това, което го боли известно време, в крайна сметка ще облекчи болката му.
Никой няма да се изненада, че зъболекарят изисква това доверие от детето само за да му помогне. Също така няма да изненада никого, ако детето стисне зъби и не ги покаже отново.
Но се чудех как бихме нарекли дете, решило сляпо да се довери на зъболекаря? Благословен? Бог?
Защото това се очаква от нас.
С вяра в Бог ние сме като онова дете при зъболекаря.
Бог знае за нашите нужди, които, макар и да знае за тях, остават неизпълнени. Постъпките му понякога ни се струват лоши и неразумни. И все пак той иска да му се доверим.
Какво още означава това: обичайте ме с цялото си сърце, цяла душа и цял ум (Вж.: Mt22,35)?
Бог ме моли да Му се доверя, въпреки че го обвиняват (дори аз го правя сам), че не изпълнява обещанията, че Той отсъства, мълчи и е глух.
Като онзи зъболекар, когато първокурсник го обвинява, че го иска силно.
И все пак момчето има две възможности: да стисне зъби и да си тръгне с възпален зъб, или да се довери на зъболекаря, да отвори устата си и да му позволи да облекчи болката си.
Ето как изглежда просто на хартия - като най-лесния избор.
Истината обаче е, че обикновено губим в ежедневието.
Избираме стиснати зъби повече от отворените уста.
Повече увереност в себе си и света, отколкото в Бог, който копнее за любов с цялото си сърце, душа и ум - точно както ни дава.