21-02-2019 (актуализирано: 22-02-2019)

бойците

Шамима Бегум (в средата) пътува до Сирия с двама приятели от летище Лондон през 2015 г. [TASR/AP Photo/Metropolitan Police]

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp

Връщането на хората, които са пътували от родните си страни в Ирак и Сирия, за да станат членове на терористична организация, се разглежда в Обединеното кралство, Германия, Франция, но също така и в Австрия. Къде и как трябва да бъдат съдени европейците, създаде идеологическо разделение не само между държавите, но и между Брюксел и Вашингтон.

Въпросът за завръщането на бивши бойци на ИДИЛ или жените, които са се присъединили към тях, идеологически разделя обществата в няколко държави. Един от най-популяризираните случаи през последните дни е историята на англичанка, която на петнадесет години реши да напусне родното си място и да се омъжи за холандски боец ​​в ИДИЛ.

Доскоро Шамима Бегум живееше в окупираните територии на терористичната организация ИДИЛ в Сирия, но днес е в лагер за бежанци. Бегъм моли Обединеното кралство да го вземе обратно.

Историята на англичанката не е уникална и няколко европейски държави от месеци се занимават с въпроса как да бъдат задържани и съдени репатрираните, присъединили се към терористична организация.

Контекстът на излизащите американски войски от Сирия също започва да бъде предизвикателство. Американската страна настоява европейските държави да поемат своите граждани, които са държани в плен на американски войници в Сирия. Президентът Тръмп казва, че ако това не се случи, европейците ще уволнят европейците.

Поражението на Даеш в Ирак се вижда, но след това?

С придобиването на втория по големина град в Ирак от ислямистите нито войната с Даеш, нито проблемите в региона няма да са далеч от края си.

Според доклад на Европейската комисия над 42 000 мъже и жени са се присъединили към джихадистите в Сирия и Ирак между 2011 и 2016 г. Повече от пет хиляди трябваше да имат гражданство на една от страните от Европейския съюз. 83 процента от тях са мъже на възраст между 20 и 30 години.

(Неизвестни) случаи

Британката Шамима Бегум, описана от медиите като „жертва, преследвала други“, роди син преди дни и в момента се намира в лагер за бежанци в Сирия.

Британците бяха особено възмутени от интервюто й за Би Би Си, в което тя определи бомбардировката в Манчестър, при която загинаха 23 души, като оправдана, тъй като съюзническите войски нападнаха територията на самопровъзгласилата се Ислямска държава. Според решението на първоинстанционния съд Бегъм ще загуби британското си гражданство. Въпреки че решението не е окончателно, то може да създаде прецедент. Съпругата на джихадист може да загуби британското си гражданство въпреки факта, че няма двойно гражданство и съгласно международното право страната не може да остави лице без гражданство.

Според британските медии в момента страната преразглежда възраждането на 668-годишното законодателство, издаващо собствената си страна. Парламентът също така наскоро одобри забрана за пътуване до контролирани от тероризма райони, но бракът с терорист например не се счита за незаконен.

Осъжданията за жени, особено по отношение на средствата за доказване на вина, биха били повече от проблематични. Съдбата на над 500 новородени, поне един от родителите на които идва от Европа, също остава неясна.

В случая с Обединеното кралство се смята, че по-малко от хиляда души са пътували до Ирак и Сирия. Почти 200 души загубиха живота си и около 350 души вече се завърнаха във Великобритания.

Словакия е най-малко привлекателната страна за хората, търсещи закрила

Броят на хората, подали молби за международна закрила в Европа през миналата година, намаля. Все пак тя е много по-висока от тази преди 2015 г., когато миграционната криза кулминира.

Но други случаи резонират в европейските медии. Германката Ленора Лемке, която беше задържана от американски войници в Сирия и двете й деца, би искала да се върне у дома. На 15-годишна възраст Ленора избяга в Сирия, където стана съпруга на член на ИДИЛ, както и германско гражданство. В интервю за CNN Лемке твърди, че съпругът й не е бил боец, а само техник и че самият той не е убил никого.

Според германското законодателство те са изправени пред затвор от шест месеца до 10 години за присъединяване към терористична организация. Правителството обаче обяви чрез говорител, че германските граждани "имат основно право" да се върнат в собствената си страна и следователно делото на Лемке се очаква да бъде еднакво авторитетно в това как Берлин ще отговори на това предизвикателство.

По-рано тази седмица (19 февруари) Париж обяви, че ще се справя с завръщащите се за всеки отделен случай. Според министъра на правосъдието Никол Белубе Франция не отговаря на американския призив с това решение.

Французите все още очакват завръщането на около 150 души, британците около 350. Берлин иска да координира с европейски партньори и в момента се занимава с около 50 отделни случая на връщане.

Австрийският канцлер Себастиан Курц разговаря с президента Тръмп вчера (20 февруари) в Белия дом за връщането на около стотина австрийци, задържани от американските войски в Сирия.

Нов европейско-американски конфликт?

Международният център за изследване на радикализацията изчислява, че хора от почти 80 държави са били активни в контролирана от ИДИЛ територия.

Според изследователите повечето от тези, които са решили да се върнат у дома, са дошли на две вълни - през 2013 и 2014 г. (преди обявяването на халифата през юни 2014 г.) и началото на 2015 г.

Средно около 22 до 24 процента от бойците и техните съпруги са се завърнали в Европа. Най-малко се върна във Франция (около 12 процента), най-много в Дания (46 процента).

Първата европейска държава, която започна да репатрира своите граждани, беше Северна Македония в края на лятото. Балканските страни, особено Албания, Косово и Босна, изчисляват, че почти хиляда бойци са се присъединили към джихадистите. Няколко десетки от тях също напуснаха Сърбия и Черна гора.

Страни като Русия, Индонезия, Ливан и Судан вече позволиха на бивши привърженици на ИДИЛ да се върнат у дома, съобщи CNN.

Съединените щати искат от Великобритания, Франция, Германия и други европейски съюзници да вземат обратно над 800 бойци на ИДИЛ, които ние заловихме в Сирия, и да ги изправим на съд. Халифатът е готов да падне. Алтернативата не е добра, тъй като ще бъдем принудени да ги освободим ....

- Доналд Дж. Тръмп (@realDonaldTrump) 17 февруари 2019 г.

През уикенда (17 февруари) американският президент Доналд Тръмп заплаши, че ако европейските държави не вземат повече от 800 бойци на ИДИЛ от стария континент от плен в Сирия, американските войски ще бъдат принудени да ги освободят.

Отговорните в Европа обаче твърдят, че не е по силите им да събират мъже и жени от тези страни и затвори.

На 19 декември американският президент информира обществеността, че Вашингтон ще изтегли войските си от 2200 мъже и жени от Сирия. Въпреки че решението изненада американските съюзници в региона, включително Обединеното кралство, Франция, Канада и кюрдските войски, както и самата администрация на Вашингтон, която предупреди за продължаващи терористични операции в региона, решението дойде в момент, когато постепенното напускане вече бяха започнали.

Американците бяха особено изненадани от решението на съюзниците да се оттеглят от Сирия

Президентът на САЩ Доналд Тръмп не се подчини на съветите на своите съветници по националната сигурност, сухопътни командири на американските военни и депутати. С решението си да изтегли американските войски от Сирия и по този начин да преобърне американската политика за Близкия изток, той беше най-изненадан от съюзниците.

Европейски варианти

Сега Европейският съюз и неговите държави-членки са изправени пред няколко предизвикателства.

Завърналите се считат за риск за сигурността у дома, мнозина имат боен опит и все още поддържат контакти с радикализирани групи у нас и в чужбина. Друг е фактът, че възвръщаемостта често не е само индивидуален въпрос. Бивши бойци намериха съпруги в териториите на ИДИЛ, много дойдоха да посетят съпрузите си, други имаха потомци. Според доклад на Европейския парламент някои от децата на възраст над девет години също могат да преминат бойна подготовка. Третият призив засяга редица политики, които трябва да бъдат разгледани от различните компоненти на правителството по отношение на завръщащите се. Те включват по-специално реакциите на националните престъпни системи, предотвратяването на радикализъм и дерадикализация или споделянето на информация на европейско ниво.

„Мъжете, жените и децата, които се завръщат, представляват разнообразен произход, опит и мотивация и по този начин представляват всеобхватна колекция от нужди и потенциални рискове, които изискват не само сигурност, но и хуманитарен отговор“, докладва Европейският парламент, сравняващ системите за репатриране, завърнали се от територии на Ислямска държава в Белгия, Дания, Германия, Франция, Холандия и Обединеното кралство.

ЕС през 2019 г .: Предстои още едно лято, за което Съюзът не се е подготвил, като реформира системата за убежище

Евроизборите също ще бъдат свързани с това да не позволят на миграцията да доминира по подразбиране. В областта на правосъдието ще бъде важна подготовката на Европейска прокуратура.

Според европейските договори националната сигурност остава в ръцете на правителствата на държавите-членки. Следователно европейските компетенции в тази област са ограничени до поддържаща и координираща роля. Те включват приемане на правни инструменти, изграждане на капацитет и обучение на полицията и съдебната власт или насърчаване на експертиза.

В това отношение в Съюза има три специфични регламента, а именно криминализирането на свързаните с тероризма пътувания (Директива 2017/541 относно борбата с тероризма), засилването на контрола по външните граници на Шенген (т.нар. Записи на имена на пътници (PNR система) съгласно директивата и преразглеждане на Кодекса на шенгенските граници) и укрепването на съществуващата рамка за обмен на информация с цел борба с тероризма (преразглеждане на Шенгенската информационна система). Европейските агенции Евроюст, Европол, Фронтекс и Цепол играят важна роля.

Европейският парламент също добави няколко резолюции в тази област, касаещи образованието и дерадикализацията, дерадикализацията в затворите, репатрирането на деца, родени извън територията на Съюза, обмена на информация или сътрудничеството с трети държави.

Решения се предлагат и от много учени, политици и сили за вътрешна сигурност. Мониторингът на завърналите се или социалните програми за дерадикализация трябва да помогнат. Няколко елемента обаче са проблематични и идеологически двусмислени.

Жителите на региона имат свой собствен поглед върху репатрирането или отхвърлянето на искания за завръщане от западните страни. „Бойците от чужбина са продукт на вашите общности и проблем, който трябва да решите. Нашите държави са използвани като цели от десетилетия, сега вие искате да ни използвате като кошница за престъпници “, пише ислямският либертарианец и директор на мюсюлманската фондация„ Каваакиби “Ияд ел Багдади в социалната мрежа.

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp