единственият дом за дете е семейство

  • Обратна биография
  • Нашия екип
  • Връщане на центрове
  • Реализирани проекти
  • Финансиране
  • Годишни отчети
  • Новини
  • Статии
  • фотоалбум
  • Завръщане в киното
  • Мирски консултанти
  • Какво правим
  • приемно семейство
  • Помощ за семейства в риск
  • Системни решения - лобиране и застъпничество
  • Подкрепа за родителство
  • Нашите публикации, филми и тениски
  • Образование
  • АРТ - обучение в развитието на социални компетентности
  • Овластяване на семейството с ресурси на общността
  • Нашите услуги
  • подготовка за NRS
  • Подкрепа за сурогатни семейства
  • Услуги за семейства в риск
  • Терапия
  • FAS
  • услуги за млади възрастни
  • Клубове
  • Остава
  • Infoline

От училищната тетрадка

завръщане

Първо с молив, след това с писалка с мастило. Нашите първокурсници тренираха кръгове, тирета, лястовици. И дойде през октомври. Тя написа „мама“. Наблюдавах с мокри очи как той с радост записваше всички тези лъкове, след което ме изцеди и продължи - поредната реплика на „мама“. Изведнъж дойде въпросът: Когато „Ема“ се пише с главни букви, не трябва ли и аз да напиша „Мама“? За нея мама е собственото й име, за конкретен човек. Тази дума има смисъл за нея.

Мислех си за други деца, за които мама е само дума. Скоро ще се научат да пишат леля или чичо. Но това са само адреси за 10 души, които се редуват в службата в детския дом.

За щастие е различно в приемните семейства. Понякога тези деца (особено ако са дошли при по-голямото семейство) не се обръщат към приемните си родители към майка си и баща си, а към леля си и чичо си. С тях обаче те са все едни и същи - една леля, един чичо. И може би - като дъщеря ми - те се колебаят да пишат леля и чичо. Това е повече от единица за домашна работа.

Пристигането на осиновените ми деца беше/е голямо нещо. Но ежедневието се състои от малки неща. Има много моменти, в които съм благодарен, че децата ми имат семейство.

А сега ще тренираме S. Още няколко седмици и Starká и Starký също ще пишат.