1. хора (често осакатени), просещи за просия;
просяци: Поне половината от селото щеше да загине лошо, а другата половина щеше да бъде изкривена, превръщайки се в просяци. (Граф) Отново ще бъде просяк и дори няма да висиш пред нея. (Кук.)
2. pejor. (по отношение на заможните в класовото общество) бедни хора, бедни, бедни на населението;
бедност, господари;
в псувни изразява подценяване, презрение, особено към бедността, към бедността (дори по отношение на индивида): зад нас стоят фермерите. Комунистите само ни примамиха към такъв просяк. (Hec.);
poddanská ž. (Letz);
И как ще бъда добър с нашата булка, ако никога не съм я искал в къщата? Такъв просяк. (Тим.) Премести ме от дървото, просяк, въшка. (Лаз.) Не съм просяк, който да се отоплява с щифтове. (Фиг.)
просяк и (разреден и просяк), -aťa, мн. не. -ence/-atá, -eniec/-čat stred.
1. просещо дете, дете, което ходи след просията;
2. експр. дете с физически дефект;
болен, болен ал. ненормално дете (особено от физическа гледна точка): О, дори и така, не дай си Боже да му е дал такъв просяк. (Тадж.)
-
да вземе, -ия, -ат док. (какво, кого) да се обърне няколко пъти, да се обърне: В светлината, която тя (венец) го взе. (Hviezd.);
прен. от. капитал, за да го използва няколко пъти за печалба|| да се обърнеш към;
да се обърне: вътрешността е излетяла;
Той спи, той просто се обърна на другата страна. (Звезда)просяк енка, -у, -ниек жени. r. телефонно обаждане. остаряла. ваучер с ниска парична стойност за просяци (особено за храна);
прен. израз ваучер за подкрепа за безработни (напр. в кризата по време на Чехословакия преди Мюнхен): Искаме работа и хляб, искаме мир. Не искаме просяк, а подходяща работа. (Томаск.);
просяк, -ия, -ие прил. м. разреден. просяци: б. заплата (хеч.)
2. (кого) да обеднява;
просяк ка, -у, -чекек жени. r. телефонно обаждане. просия: Задачите на просяка са: да обикаля Зелената купа четири пъти годишно, за да проси. (Хек.)
просяк 2, -у, -училище за жени. r. телефонно обаждане. (общинска) къща, вила за просяци: Когато родната им вила падна на главите им, Масиарик им предложи общ просяк. (Тат.)
1. отнасящ се до просяк, принадлежащ към просяк: ж-джоб;
ж-каша убийствена храна от крупи и карантии● ж-стик символ на бедност, бедност, зависимост от милостиня: обадете се. да излезе (излезе) на пръчка да отслабне, да се счупи;
да доведе (доведе) някой на пръчката, за да го лиши от собственост, да го обедне, да го унищожи материално;3. изр. безполезен, неуспешен (често псува): Виното излекува стомаха на моя просяк. (Ал.) Такъв просяк просяци. (Лед);
просяк, -не, -не и просяк, -е жени. r. телефонно обаждане. преддверието на църквата: По време на годишнините пътеките между скамейките, просякът, преди бяха пълни с хора. (Згур.) От незапомнени времена такъв ред в църквата е такъв, че просякът на вратата е само за опечалените. (Хрон.)
1. пълна бедност, материални лишения ал. друг симптом, характерен за просяк, за обстоятелствата, при които просякът живее и т.н .: да бъде на ръба на ž-a;
Храненето им беше много тънко, почти като просия. (Кук.) Да живееш в чужд град, мирише почти на просия. (Rys.)2. разреден просия: не молете милостинята да се моли. (Sládk.);