Статията първоначално е публикувана в октомври 2015 г. на списание Evita.
Бях притеснен за предишната си работа. Чувствах се така, сякаш се въртя във въртележката за грижа за децата, домакинството и въртележката за преследване на пари, което никога не беше достатъчно. Внезапност, стрес, липса на сън през нощта, малко време за себе си и празен портфейл най-накрая ме накараха да реша, че трябва да променя нещо в живота си, иначе щях да съм нещастен!
Когато за пръв път чух за грижата за възрастни хора в чужбина, ми хрумна, че може би това е моята врата извън лабиринта. Децата обаче бяха все още малки и всеки ден се нуждаеха от мен. Не говорех езика и никога преди не бях излизал извън границите на Словакия.
Най-голямата бариера за мен обаче бяха вътрешните граници и страхът дали го имам, дали мога да се противопоставя на семейството си и да отида за своето, или мога да се справя сам в чужд свят.
Голяма промяна в мисленето ми се случи, когато прекарах есента в Германия и това беше урок за мен, че това, което мога да правя у дома, може да се прави навсякъде. По това време в мен напълно узря решението да работя в чужбина.
Първият опит беше домакинството на възрастен мъж и възрастна жена, две деветдесет години. Дядо независим, все още активен, съпругата му неподвижна, невъздържана. Трябваше да се смени, измие, изкъпе, препакетира. Трудна работа, но научих всичко бързо, нямах избор.
Погрижих се за един старец, който беше изпратен да оцелее от болницата и който дишаше тихо у дома.
Имах клиент с наднормено тегло, който трябваше да го препакетирам, да го кача в инвалидна количка всяка сутрин и да размахвам, бях с дама, която ми крещеше и където лекувах мъката си вкъщи с пазаруване. Днес бих се справил с това по различен начин, но дори самоувереност човек трябва да се научи.
Работих за една неподвижна дама, при която ставах по няколко пъти на вечер, веднъж кафето й беше студено, а след това отново горещо и тя ме обвини в кражба. Не издържах на тормоза и си тръгнах.
И тогава дойде! Трябва да видя баба си, прекрасна жена и най-добрия клиент, с когото работя и до днес. Дори не се чувствам като на работа с нея, но на по-дълго посещение 🙂
Полагането на грижи ми помогна да разреша финансовото си състояние и да изпълня някои мечти, за които преди не бих имал време, пари или смелост. Даде ми много свободно време, което можех да прекарам колкото искам.
Отне ми време да прекарам със семейството си, с децата си и никой няма да ми го върне. Видях красиви места, научих много за манталитета на австрийците и за живота в тази красива страна.