Единадесет въпроса и отговора за депото за токсични отпадъци във Вракун в Братислава и за токсините, които се разпространяват от подземни води на мили.

замърсяване

Във връзка с депото за токсични отпадъци във Вракун в Братислава възникнаха няколко въпроса. Предупреждението на Министерството на околната среда, че хората в близост до токсичното сметище няма да пият вода от кладенци, да се къпят в него или да ядат листни и кореноплодни зеленчуци, които са заляли с вода от кладенеца, беше сравнително кратко.

Хората, чиито земи са в зоната на подземно токсично замърсяване, имаха редица въпроси, на които властите и държавните институции не дадоха отговор. Колко дълбоко е замърсяването? Нападната ли е лоза с дълбоки корени? Какво заплашва хората? И сега, когато спра да поливам водата от кладенеца, мога да събирам реколта след една година?

Ето единадесет въпроса, на които министерството, властите и експертите отговарят

1. Почвата също е токсична?

Министерството на околната среда само предупреди хората за токсична вода от кладенци. Това означава, че замърсяването от депото се разпространява през подпочвените води. Почвата е само най-горният слой на земната кора, който естествено няма начин да влезе в контакт с подпочвените води. По този начин почвата на тяхната земя може да бъде замърсена само от самите хора, които са използвали вода от кладенци за напояване на градини или тревни площи.

Геохимикът Любомир Юркович от университета Коменски в Братислава също вижда това. Според него почвата е изолиращо вещество, което предпазва хората в района на депото и токсичния облак от замърсените подпочвени води.

„Ако зеленчуците се поливат с чешмяна вода, няма презумпция, че повърхностните слоеве на почвата ще бъдат замърсени и може да се приеме, че зеленчуците трябва да са в ред“, твърди Регионалното бюро за обществено здраве в Братислава.

След години министерството признава токсични отпадъци под част от Братислава: не пийте вода от кладенец, не яжте зеленчуци

2. Защо предупреждават особено за кореноплодни и листни зеленчуци?

Основният проблем е директният контакт със замърсена вода и нейното потребление. Замърсената вода може да бъде задържана, например върху листа от маруля или върху корени от моркови във влажна почва. Геохимикът Любомир Юркович обаче казва, че дори и с вносни зеленчуци често не знаем неговия състав и рискове.

Да, вярно е, че зеленчуците от градината, които хората са изливали вода от кладенци, вероятно съдържат опасни вещества. Все още обаче никой не е изследвал ефекта върху хората от токсични вещества, намиращи се в близост до сметището на Wrecker.

Според Юркович сериозните здравословни проблеми са особено застрашени от хора, които постоянно биха пили водата или биха консумирали големи количества от зеленчуците, които са изляли върху нея.

Снимка на илюстрацията: TASR/AP

3. Какво ще кажете за плодовете на дървета или лозя? Те също са замърсени?

В известието от Министерството на околната среда се споменават само листни и кореноплодни зеленчуци. Как е останалата част от реколтата?

Плодовите дървета и дългогодишното лозе могат да имат корени с дължина няколко метра (до дълбочина 10 метра близо до лозето) и хората се страхуват, че биха могли да абсорбират влагата от подпочвените води. Подземните води са от Девин на изток на дълбочина около 15 метра, но в Podunajské Biskupice подпочвата значително намалява.

Геохимикът Любомир Юркович се съмнява, че някои дървета и храсти ще имат толкова дълги корени, че ще могат да изпомпват замърсената вода с тях. Това, което попада в дърветата, е само дъждовна вода или водата, с която ги поливаме. „Освен това дърветата и тяхната коренова система са устойчиви на определени вещества и могат да я улавят през кореновата система и да не я пускат в плодовете. Това са механизмите за биозащита на растенията, които предпазват плодовете им от определени замърсители “, казва Юркович.

Солимос: Ние не разполагаме само с Вракуня, има 1400 екологични тежести

4. Има причина за паника?

Геохимикът Любомир Юркович е изумен, че паниката заради замърсяването от сметището възникна в момент, когато този проблем най-накрая започва да се решава. Добре е, че министерството обръща внимание на възможни рискове, но според него все още е само на ниво потенциални проблеми.

Според него няма нужда да се паникьосвате. Според него обаче все пак трябва да избягваме да консумираме зеленчуци, да пием подземни води и да се къпем в тях, точно както препоръчва министерството.

5. Внимавайте за децата. Какви здравословни проблеми заплашват хората, които са пили вода или са я поливали в градината?

Децата са най-уязвими към замърсена вода. Следователно е необходимо тази вода да не се пие или да се къпе възможно най-стриктно. При възрастните рисковете за здравето са по-ниски, но не и нулеви.

„В случай на продължителна консумация, има възможност за натрупване на определени токсични вещества в организма и последващи нарушения на така наречените целеви органи. Общо в района има около 400 токсични вещества и за всеки от тях има други органи, като черния дроб, бъбреците, нервната система, ендокринните нарушения и други подобни. Някои вещества също се класифицират като канцерогени ", информира Регионалното бюро за обществено здраве в Братислава.

Жилищна зона, в близост до която е бивше сметище за химически отпадъци в град Вракуня. Снимка N - Томаш Бенедикович

6. Тези, които следват всички препоръки, издадени в замърсената зона, също могат да имат здравословни проблеми?

Вероятно не. В допълнение, Регионалната служба за обществено здраве в Братислава твърди, че вероятността от риск е относително ниска дори при случайна консумация на замърсена вода и зеленчуци.

„Веществата се намират в ниски концентрации, които тялото може да детоксикира, неутрализира. Ниските дози различни замърсители, включително пестициди, обикновено се разрешават в храната от Кодекса за храните на Словашката република “, казва Катарина Носалова, говорител на офиса. Замърсени са само подпочвените води, с които човек освен кладенеца обикновено не влиза в контакт.

7. Ако хората спрат да поливат градината с вода от кладенец, те могат да ядат зеленчуци отново след една година?

Вероятно не. Тук анализът на водата и почвата в района, където се отглеждат зеленчуци, би могъл да служи добре. Ако хората нападнат градината си с вода от кладенец с токсични съединения, няма да се отърват лесно от тях.

„Ако те имат замърсена почва, обикновената вода може частично да извлече тези вещества в разтвор, който растението приема и използва за растежа си“, обяснява геохимикът Любомир Юркович. Освен това учените предупреждават, че химикалите могат да се разложат до още по-токсични с течение на времето.

Жига се преструва, че ако беше министър, токсичното езеро под Братислава вече щеше да бъде разрешено

8. Те планират да компенсират собствениците на земя близо до депото?

Говорител на Министерството на околната среда Томаш Ференчак твърди, че хората са виновни за замърсяването на земята си, тъй като използвайки замърсена вода, те са донесли това замърсяване в почвата на дълбочина от 6 метра. Поради това министерството не планира да компенсира хората, които са замърсили земята си с вода от кладенци. Хората в близост до сметището знаят за забраната за използване на подземни води от 2002 г.

Истината обаче е, че досега властите не са обяснявали на хората какъв е проблемът, какви вещества има в подпочвените води. Освен това властите разрешиха изграждането на малък жилищен комплекс в непосредствена близост до депото и не ограничиха строителството там.

Построена е и директно върху района на бившето сметище. Министерството казва, че ще компенсира само субекти, които са точно там. Ще им бъде платено, че не могат да използват земята, докато не затворят депото, което може да отнеме повече от две години. Трябва да има общо 26 единици.

Карта на замърсяването на подпочвените води с хлоридазон-десфенил в района на депото. Картата е подобна за замърсяването с други токсични вещества. Източник - Министерство на околната среда/vrakuna.sk

9. Как могат хората да проверят дали водата в кладенеца им е подходяща за поливане и колко би струвала?

Най-доброто решение е да се обърнете към експерт. В този случай екипът е акредитирано работно място, което има няколко в Словакия.

Геохимикът предупреждава срещу малки неакредитирани компании, резултатите от които може да са неточни. Според Любомир Юркович анализът на водата и почвата може да струва на населението до 500 евро. Количеството е относително високо, главно поради това, че от депото изтичат много специфични вещества, които не са обичайна част от анализите.

Те не купуват земя със замърсена почва от сметището, няма да компенсират хората. Компаниите ще получават пари по-специално от държавата

10. Цените на земята в заразената зона ще паднат?

Агентът по недвижими имоти Ян Паленчар казва, че докато проблемът със сметището не бъде решен, това ще се отрази и на цените на земята и недвижимите имоти в този район. „Възможно е да има намаляване на търсенето и интереса към недвижими имоти, които са в пряк контакт с тази заразена зона“, казва Паленчар.

Ако някой е купил имот в района и бившият собственик е скрил факта, че районът е замърсен, той може да поиска обезщетение от него или да се откаже от договора. Обаче жалбите срещу държава, която е знаела и не е действала по отношение на замърсяването, едва ли ще бъдат успешни.

Градини в близост до бившето сметище за химически отпадъци в квартал Вракуна. Снимка N - Томаш Бенедикович

11. Когато токсичните вещества ще бъдат напълно отстранени от замърсената зона?

Експертите са единодушни, че премахването на токсините от околната среда ще отнеме десетилетия. Пълното разчистване на района обаче може да отнеме дори повече време. Това е така, защото изтичащите от сметището токсични вещества се разлагат на други опасни вещества и тези трансформации могат да образуват нови и нови съединения.

Изследователи от Словашката академия на науките в сътрудничество с Регион Братислава ще работят върху това как да се използват електрохимия, геохимия и други филтри за неутрализиране на токсични вещества и подобряване на околната среда около депото. Ако изследването им е успешно, изследователите може да успеят да обеззаразят съдържанието на депото. Според председателя на SAS Павел Шайгалик обаче този процес също ще отнеме десетилетия или повече.