Силно аплодирана работа на американския психоаналитик от австрийски произход Бруно Бетелхайм. В него авторът твърди, че е необходимо децата да се запознаят със света на класическите приказки в ранна възраст.
Приказките дават възможност за материализиране на съдържанието на детското безсъзнание в съзнателни фантазии, чрез които детето се научава да управлява трудностите на своя живот и постепенно да намира смисъл в него. Героят, който е човек, който първоначално изглежда глупав или беззащитен, символизира незрелия самобит, а противникът, който в крайна сметка получава заслужено наказание, представлява злите импулси, с които детето се научава да се справя. Следователно е добре, ако класическите приказки понякога са жестоки, но една история, която е полезна за детето, също трябва да завършва добре, давайки на детето надежда. Втората част на книгата носи анализ и интерпретация на много приказки, като Янко и Мариенка, Снехулиенка, Спящата красавица, Пепеляшка, Червената шапчица или Златокос и три мечки. Авторът използва класическа психоаналитична терминология в дисертацията си, но текстът му е лесен за разбиране. Бруно Бетелхайм (1903-1990) е австро-американски психолог и психоаналитик. Занимавал се е основно с въпроса за детската психология. По време на Втората световна война той е затворен като евреин в концентрационните лагери Дахау и Бухенвалд. След войната той се премества в САЩ и става професор по психология и психиатрия в Чикагския университет.