Здравословни плодове с безпогрешен аромат, които помагат на стомаха, но също така и срещу молци.
7 май 2016 г .; Автор: Лако Бакай, Начална снимка: Ребека Сигел
Още в известната творба на Мигел де Сервантес оръжейникът Санчо Панса съветва господаря си Дон Кихот да лекува стомашните си проблеми с дула.
Тази статия ще ви бъде показана за секунди дори в най-отдалечените села на словашката провинция. В момента новата мрежа от O2 предлага бърз 4G интернет на почти 94% от населението на Словакия. Научете повече на www.o2.sk/internet/4g.
Интересна е и ромската традиция, която казва, че ако бременна жена искала да има силно момче, трябвало да яде дула, напоена с кръвта на съпруга си. Разбира се, „работеше“ само когато беше приложен през намаляващия месец. В Португалия наричат този плод „мармалад“ и името на мармалада произлиза от него.
Латинското родово име на дулата идва от гръцкото му име Кидон ябълка след древното критско пристанище Кидония. Дула получи името си от мястото, където се търгуваха плодовете му, тъй като идва от региона на Кавказ.
Култивиран е в този район преди 4000 години, по-късно достига Древна Гърция (600 г. пр. Н. Е.) И Древен Рим (200 г. пр. Н. Е.). Благодарение на Римската империя, той се разпространява в райони на Европа заедно с лозето.
Дулас може да бъде известен повече с народни имена като gdula, guna, birsh или bijalma (от унгарската birsalma). Това е по-малко дърво или храст, което се забелязва особено през есента от жълти, плъстени и ароматни плодове, които могат да бъдат във формата на ябълка или круша.
Самата дула е неизискваща, не страда до голяма степен от вредители, но по нея можем да наблюдаваме вредители, които търсят предимно дървесни растения от семейство розови. Плодовете на дула са по-твърди, а хранителната стойност е равна на ябълките.
Най-важната част от мините е високото съдържание на пектин, който има лекарствени ефекти и се използва широко в хранителната промишленост. Внимавайте, най-много пектин се намира в кожата и в костилката на плода.
Нашите зрели двойници съдържат много танини и затова трябва да бъдат коригирани. В по-топлите региони като в Турция дулите също могат да се консумират сурови. Тези дули се наричат "š irin". Между другото, Турция е най-големият производител на мина и произвежда 135 000 тона годишно. Зрелите плодове са много ароматни и затова нашите баби ги слагат в шкафовете сред бельото като естествен "дезодорант" и отблъскващ молци.
Дула може да се използва за приготвяне на отлични конфитюри, мармалади, компоти, желатин, сирене дула, сушена дула, но също и дуловица. Типичен каталунски десерт е консумацията на сирене муле със сирене "манчего". При производството на дестилата към дрождите трябва да се добавят ензими, които разграждат пектините. Вкусът и ароматът на дула са уникални и не могат да се сравняват с нищо друго.
В света има около 200 регистрирани сорта мини, които се различават по размер, консистенция на пулпата и мирис. Преди да купите е добре първо да се запознаете със сортовете и да изберете този, който ще е най-подходящ за избраната цел. Например сортът "Vranja" има страхотни плодове, но ароматът му няма да ви убеди.
Също така съхраняемостта варира значително при сортовете. Някои трябва да бъдат обработени в рамките на четири седмици, други могат да се съхраняват при оптимални условия до месеци. Трябва да се внимава много при обработката на мини, тъй като твърдата сърцевина и пулпата изискват остър нож и сръчни ръце.
Така че, ако стомахът ви пречи следващия път, не забравяйте добрите съвети на добрия стар оръжейник Санчо Панса и се поглезете със сушени филийки дула.
Ладислав Бакай е университетски преподавател във Факултета по градинарство и ландшафтно инженерство SPU в Нитра и екологичен активист в OZ Jašterica. Той е съавтор на книгата Oskeruše - дърво за нова Европа. Можете да го последвате и във Facebook.