Авторът е работил като журналист в редакциите на Собеседник и Новое Время и допринася за Радио Слобода. Той написа текста за Aktuality.sk.
Всичко започна на 6 юни 2019 г., когато полицията задържа журналиста Медуза Иван Голунов в центъра на Москва. Журналистът беше обвинен, че притежава наркотици и се опитва да ги продаде. Но след малко беше очевидно, че те са били изтласкани от самата полиция.
Злоупотребата с наркотици и последващите фабрики са ежедневна практика на полицията и специалните служби в Русия днес.
Трудно е да се каже точно кой е имал нужда от Иван Голунов зад решетките. Излагането му на корупция в Москва засегна интересите на много служители в кметството на Москва.
Ясно е, че провокацията с пометени наркотици не е дошла от долните етажи на полицията, а е станала с благословията на най-високите градове. Но не е ясно дали това е било банално отмъщение, демонстративно наказание или опит да се предотврати публикуването на подготвения материал.
Последният вариант обаче няма смисъл. Именно скандалът с ареста предизвика още по-голям интерес към статиите на Голунов.
Човекът, който е взел решението
В целия случай е необичайно, че може би за първи път в историята на руската журналистика почти цялата журналистическа гилдия веднага застава на страната на колегата Голунов. Дори тези, които се смятат за "стълбовете" на режима на Путин, като председателя на Съвета на федерацията (Горна камара на руския парламент) Валентина Матвиенкова.
Така на 11 юни руският министър на вътрешните работи генерал Владимир Колоколцев обяви, че наказателното производство срещу журналиста е спряно, всъщност признавайки, че полицията е хвърлила наркотици срещу журналиста.
Преди ден комисарят по правата на човека Татяна Москалковова се срещна с Владимир Путин и уж му описа обстоятелствата по случая, въз основа на които държавният глава нареди да бъде освободен журналистът. Така че поне това е версията, за която говори един от влиятелните редактори, участвали в интервюта с високопоставени служители на столицата.
Така че само един човек реши съдбата на журналиста - Владимир Путин?
Но сега, когато той е заповядал освобождението на човека, това не означава, че подобна ситуация ще се повтори. Ето защо считам за илюзия, че зад освобождаването на Голун стои журналистическа солидарност. Още повече, че тази солидарност е по-скоро изключение от правилото.
Станете член на общност, която се бори с корупцията и клиентелизма. Подкрепете безплатна журналистика на Aktuality.sk и играйте за два билета за Pohoda 2019.
А какво да кажем за останалите?
Накратко, Иван Голунов имаше късмета да бъде защитен от ръководителите на медиите, които имаха възможност да организират мащабна кампания, за да привлекат вниманието към цялата материя и да й дадат максимална публичност.
Но нека не забравяме връзката им с правителството на Кремъл.
А също и на факта, че тези шефове няма да се застъпят за всеки журналист. В този случай Голунов има късмет в друго: ръководителите на издателството, за което работи, принадлежат към относително тесен кръг московски журналисти, които имат достъп до офисите на висши служители.
Не съм сигурен дали биха организирали такава протестна вълна, ако на мястото на Голунов имаше журналист, който не е част от елита. Например през ноември 2017 г. в Калининград членове на ФСБ арестуваха Игор Рудников, собственик и редактор на независимия всекидневник „Нови колос“, който публикува материали за корупцията на чиновниците в Калининградска област. Журналистическата общност не се застъпи за това.
Понастоящем в Дагестан тече поредното преследване на журналист: Абдулмумин Гаджиев от Черновик, редакторът на секция „Религии“ на седмичника „Черновик“, е арестуван след неверни твърдения за финансиране на тероризма. И на хоризонта няма масова акция на руски журналисти в негова защита.
През октомври 2016 г. полицията хвърли наркотици по редактора на социалните мрежи на телевизия Zviozda (принадлежащ към Министерството на отбраната) Андрей Евгениев. Както в случая с Иван Голунов, полицейската провокация беше очевидна, но не се заговори за журналистическа солидарност.
Самият телевизионен канал дори се престори, че никога няма такъв служител.
Ядосан Путин
Това е само едната страна на историята. Втората е необичайно бързата реакция на руските власти. В същото време, когато министърът на вътрешните работи говори за спиране на наказателното преследване на журналиста, той също така заяви, че ще поиска Владимир Путин да бъде уволнен от позициите на двама полицейски генерали, които трябваше да участват във воденето на цялото дело.
Самият министър не може да ги освободи от служба или да ги уволни - те се назначават от президента.
Министър като искане за освобождаване на извършителите никога няма да бъде заблуден от министър без пряко указание отгоре. Още на 13 юни на уебсайта на Кремъл се появи указ, лишаващ генералите от техните позиции. Факт е обаче, че не са били освободени от МВР, не са загубили ранга си и дори не са ги изправили пред съда. Те продължават да служат и получават високи заплати.
Нещо повече, такива кадрови решения, придружени от публичен скандал, Владимир Путин е необичайно да прави: не е типично за него да "гмурка себе си", само за да се поддаде на общественото мнение.
Случаят Голун обаче ядоса Путин като нещо, което беше организирано без негово знание и дори в неподходящо време. Скандалът избухна по време на Международния икономически форум в Санкт Петербург, който е от голямо промоционално значение за Путин.
Но този случай означаваше, че основното медийно събитие не беше форумът или речта на Путин, а арестът на журналист. Имаше дори заплаха протестите срещу произвола на полицията да прераснат в големи масови акции. Правителството очевидно се опита да намали обществените вълнения колкото е възможно повече, само за да предотврати повторение на събитията от 2011 и 2012 г., когато Москва беше залята от демонстрации, които изплашиха Кремъл.
Битката на булдозите
По този начин разногласията в кръговете на властта всъщност са допринесли за подобряване на ситуацията. Или както се казва на руски политически жаргон - дуелът на „кулите на Кремъл“.
Руският елит не е монолитен организъм, а редица групи, фракции и кланове, които безмилостно се бият помежду си за своето парче - достъп до държавния бюджет. А това от своя страна позволява „достъп до тялото“ на владетеля на Кремъл. Това е истински задкулисен двубой на булдоги: нищо не се вижда, но от време на време от портата на Кремъл хвърлят поредното ухапано куче до смърт.
И сега, очевидно, един от ключовете на властта е решил грубо да уреди другия (случаят Голун) и да го дискредитира.
Между другото, това може да е знак, че битката е свързана с нещо различно от „достъп до тялото“?
Нещо голямо явно кипи вътре в Кремъл: или Първият човек на държавата (Путин, бел. Ред.) Се готви да смени мястото си, или някой иска да използва този усмихнат процес за нещо много по-радикално - размяната на Първия човек себе си.
Затова „кулите на Кремъл“ се тласкат взаимно и се опитват да заемат най-изгодните изходни позиции. Така че в случай на промяна те са готови да скочат.