хленчеше п. плач 1, 2, плач 2
плач 1. подобен на плач, напомнящ на плач • стенене • хленчене • ридание: плач, стенене, хленчене, ридаещ глас на цигулката • стенене • стенене: издаване на стенещ, стенещ звук • експр.: хленчене • хленчене • мрънкащ • поет. съблазнителен
2. който е склонен да плаче, който често плаче • плаче: плаче, плаче дете • свръхчувствителен (който лесно се разстройва, плаче): плачещи, свръхчувствителни момичета • израз.: хленчеше • хленчеше • усмихваше се • изсумтяваше • зашеметяваше • зашеметяваше • подсмихваше се: хленчеше, подсмърчаше, ухиляше се, изсумтя
плач 1. плач, белязан от плач • сълзливо: сълзливо, сълзливо дете; сълзливо, сълзливо лице • полудял • натъжен (разкриваща скръб): полудял, натъжен очи • експр.: отпива • отпива • отпива: отпива, отпива момиче; тя помоли за прошка с напоен, изсумтен глас • израз.: хленчене • хленчене • кихане • хленчене • зашеметен • разговор. израз: разкъсан • изкрещял • изкрещял • pejor. сънлив
2. който лесно се разстройва, плаче, който често плаче; доказателства за това • плач • свръхчувствителност: като дете той плаче, плаче, свръхчувствителен • израз.: хленчеше • хленчеше: хленчеше, хленчеше жена • експр.: измършавели • измършавели: измършавели, измършавели стари жени