То беше предшествано от заплашително падане в банята, което очевидно започна всичко.
Случвало се е в миналото, понякога падаш. В онзи съдбоносен ден се разбрахме да обядваме на обяд, затова отидох да пазарувам и готвих. Тя все още беше на телефон с майка си по обяд. За втория тя каза, че ще лежи, аз вършех работни неща. Преди спях три-четири часа, после ставах и работя. Този ден обаче тя все още беше заспала, затова я последвах горе в спалнята. Тя легна по гръб и заспа доволно. Събудих я. Тя промърмори нещо, попитах кога ще стане. Тя отново отговори нещо, затова слязох долу. Чух удар около пет и половина. Полетях нагоре по стълбите на пода и я намерих да лежи в банята с плочки. Хванах я и й помогнах да легне. Нямаше смисъл да я обвинявам за каквото и да било. Тя се обърна настрани и продължи да спи.
Не бяхте подозрителни да спите толкова дълго, особено след падане?
Както и да е, казвам, че не беше за първи път. Ситуацията продължи две години и се влошаваше. Ето защо не ми се стори странно. Не видях абсолютно никакви признаци на кървене! Слязох долу и седнах в хола и гледах телевизия. Около един сутринта отидох да погледна в спалнята, Андрейка нормално спеше настрани, дишаше нормално. Върнах се надолу, защото не можех да заспя. Бях изнервен от всичко това. Около половин и половина се уморих и си легнах. Андрейка спеше, легнах до нея, предполагам, че сутринта ще е по-добра. Не мога да го обясня, но се събудих преди четири и половина. За миг се загледах в тавана, в главата ми бяха милион неща. После станах. Бях свикнал с факта, че когато напуснах леглото, погалих Андрейка и я целунах. Винаги, дори да бяхме ядосани. Целунах я и установих, че не диша. (плача)
Сигурно беше шок.
Веднага я обърнах по гръб и започнах да крещя: Андрейка, Андрейка! Веднага се обадих на линейка и започнах да я съживявам. Фелдшерът, който ми каза по телефона как да продължа, беше много професионален. Каза ми да я сложа от леглото на пода, за да направя подходяща реанимация. Той ми каза какво точно да направя, разчитайки на мен всяка компресия на гръдния кош. Предстоеше ми да рухне, мислех, че ще умра. В главата ми се въртеше, губех дъх. Андрейка не реагира на първата помощ. След по-малко от двадесет минути пристигна линейка и се опитаха да я съживят още половин час. Продължавах да крещя да я поеме. Вече не се събуди. (плача)
Животът носи трагедия, но човек трябва да продължи да живее.
Благодарение на семейството си мога да се справя. Първите три седмици бяха напълно зле. Винаги съм си мислил, че съм силен тип. Ужасно е, в живота си никога не бих си помислил, че Андрейка ще ме изпревари, защото сърцето ми е болно! Тя трябваше да ме погребе.