изследователски

  • Относно конституцията
  • Катедри на института
    • Катедри на института
    • Контакти
    • Организационна диаграма
  • Професионални и научни публикации
    • Тенденции в хранителната индустрия
      • Том 24, 2019, № 1
      • Том 23, 2018, No2
    • Journal of Food and Nutrition Research
    • Издателска дейност
    • Традиционни ястия в модерна кухня
  • Библиотека
  • Други документи
    • Годишни отчети
    • Мнения
    • Договори
  • Бази данни
    • Хранителна банка дава
    • Онлайн база данни за храни
  • Уебсайт на NPPC


Новини

Митове и факти за храненето

Митове и факти за храненето

Мит: Консумацията на кисели храни, напр. портокали, нарушава рН баланса в организма.
Фактът: Човешкото тяло поддържа баланс на киселинност и алкалност през цялото време чрез определени буферни системи. Дори най-малката промяна в алкалността на кръвта може да повлияе на жизнените телесни функции, необходими за поддържане на живота. За щастие има системи, които се грижат за това, включително белите дробове и бъбреците. При здрави хора диетата не влияе значително на този баланс. Портокалите и другите "кисели" храни и сокове са богат източник на витамин С и растителни хранителни вещества, така че не забравяйте да ги ядете!

Мит: Трябва да ядете много при настинки и да се гладувате от треска.
Фактът: Нямате нужда и от двете. Вместо това е добре да следвате собствения си апетит, но ако се потите обилно по време на треска, е много важно да увеличите приема на течности, за да предотвратите дехидратация. Ако се чувствате гладни, вземете протеиново ястие, напр. риба, пиле, месо или бобови растения. Началото на заболяването по време на заболяването може да увеличи изискванията към протеините. Други важни хранителни вещества, необходими за производството на бактерии, абсорбиращи клетки в имунната система, са цинк (при морски животни и червено месо) плюс фолиева киселина и провитамин А (бета-каротин) в броколи, спанак и моркови.

Мит: За да се избегне лошо храносмилане, не трябва да се пие с храна.
Фактът: Пиенето на чиста вода с храна не би трябвало да представлява проблем. Ако имате проблеми с подуване и храносмилане, разумно е да избягвате газирана вода и други газирани напитки, когато ядете, тъй като те могат да добавят към газовете в храносмилателната система. В противен случай е най-добре да се храните бавно и да не говорите с пълна уста, за да намалите количеството погълнат въздух и да намалите шанса за подуване на корема.

Мит: Захарта води до пристрастяване.
Фактът: Това просто не е вярно. Пристрастяващо вещество е това, което кара тялото й да се нуждае от все повече и повече, което води до неприятни симптоми в случай на недостиг. Докато хората може да се наслаждават и да жадуват за сладки храни, едва ли ще ви трябват все повече и повече, за да покриете нуждите си и че бихте страдали от истински физически дефицит, ако не можете да ядете нищо сладко. Човешкото тяло всъщност не е в състояние да разпознае разликата между захарта в плодовете, напр. в ябълка и трапезна захар. Едва ли хората някога ще повярват, че са пристрастени към ябълките и че ще страдат от симптоми на отнемане след спиране на редовната си консумация.

Мит: Студено пресованото, екстра върджин зехтин е по-добро от другите масла, защото съдържа по-малко мазнини.
Фактът: "Студено пресовано" се отнася до метод за производство на масло, който включва минимална обработка при ниски температури. Всички масла съдържат еднакво количество мазнини, независимо от произхода. Подобно на други масла, зехтинът съдържа 9 калории (37 kJ) на грам, така че трябва да се консумира умерено. Ползите за здравето на ненаситените масла (като маслини, масла от семена, други моно- и полиненаситени масла) са, че те изглежда помагат да се поддържат нивата на холестерола в нормалните граници. Това ги премества в позицията на подходящ заместител на наситените мазнини.

Мит: Органичните храни са по-питателни.
Фактът: Органичната храна се състои от култури или животни, които се произвеждат от система, която избягва прилагането на торове, пестициди, регулатори на растежа и фуражни добавки. Проучванията, които картографират нагласите на потребителите, показват, че консумацията на органична храна в Европа е част от начина на живот, който произтича от идеологията и съответната индивидуална ценностна система на потребителя. Представата, че биологичните храни са по-здравословни от обикновено произвежданите храни, вероятно се основава на убеждението, че биологичните храни имат по-добри сензорни свойства, съдържат по-малко пестициди и синтетични торове и имат по-високо съдържание на хранителни вещества и защитни фитохимикали. Настоящите изследвания обаче не подкрепят или опровергават по-високите хранителни свойства на органичните храни в сравнение с често произвежданите храни; като има предвид, че хранителните свойства и вкусът силно зависят от вида и условията на отглеждане (напр. почва, вода и др.).

Мит: Вегетарианската диета е по-здравословна от диетата, състояща се от месо.
Фактът: Вегетарианската диета варира от диета, при която потребителят избягва месото, до строга веганска диета, при която са изключени всички храни от животински произход. Някои изследвания казват, че вегетарианците са по-малко склонни да имат сърдечни заболявания, някои видове рак, високо кръвно налягане и диабет тип 2 и че живеят по-дълго от потребителите на месо. Всеки благоприятен резултат обаче вероятно зависи и от по-здравословния начин на живот на вегетарианците, който включва непушачи и повишена физическа активност. Не става въпрос само за пропускане на месо от диетата. В резултат на това вегетарианската диета не е автоматично по-здравословна от традиционната диета и не-вегетарианците, които са здрави, могат да живеят толкова дълго, колкото вегетарианците. Вегетарианската диета дори може да бъде нездравословна, ако месото и животинските продукти, богати на основни витамини (напр. Витамин В12) и минерали (напр. Желязо, цинк), не се заменят с хранително подходящи храни или се компенсират с подходящи хранителни добавки.

Мит: Упражненията са неефективни при поддържане на тегло.
Фактът: Въпреки общественото мнение, че енергийният дефицит, причинен от упражнения, предизвиква чувство на глад и последващ енергиен прием, фактите показват, че това не е така и че упражненията играят важна роля при отслабването и поддържането на теглото. И така, защо физическата активност толкова често предизвиква незадоволителен ефект? Вероятно неподходящ избор на диета, желание за награда след тренировка и недостатъчно познаване на относителната скорост, с която се консумира енергия по време на тренировка или се консумира енергия. Ето защо, когато поддържаме теглото си, трябва да се има предвид едновременно хранене и упражнения (активен начин на живот). Упражненията също могат да подобрят настроението ви, независимо от възрастта, пола или начина, по който тренирате. Има мнение, че психологическите фактори, като правилното разбиране на упражненията, имат силен ефект върху настроението. От това следва, че упражненията трябва да се прилагат за поддържане на телесното тегло и подобряване на настроението.