26 ноември 2009 г. - Михаела Михалкова

Господ Исус

Когато Господ ни призовава на служение, когато ни разкрива Своята воля, няма оправдание. Или ще влезем в него, или не. Вярно е, че при определени обстоятелства Господ ни говори за известно време в Своята благодат (Лука 13: 7-9), но със сигурност не за да играем с тази прошка и благодат. Лично за мен историята, която Господ Исус разказва в Матей 25: 14-30, е страхотна спомен.

Псалми 34:12 Плач. Елате, деца, чуйте ме; Ще те науча на страха от Господа.

Днес все още имаме благодатта не само да изповядаме, но и да се покаем и да се изправим пред Божията молба, неговата разкрита воля, лице в лице. Това костваше на Господ Исус живот, ще ни струва поне нашата егоцентричност.

1 Царе 17: 13,14 И Илия й каза: Не бой се, ела, направи, както казваш, но първо направи малка бъркотия от нея и ми я донеси. Ще направиш себе си и сина си след това. Защото така казва ГОСПОД, Бог Израилев: Брашното няма да премине и няма да липсва масло от гърнето до деня, в който Господ ще изпрати дъжд на земята.