Напълно се идентифицирам и спазвам правилата на блоговете, но сега искам частично изключение. Става въпрос за:
През 2001 г. публикувах книгата си Q111, Възможно ли е изобщо да живея така? Това е необичайно изявление на необикновената съпруга на Лариса Богоразова, една от осемте, които през 1968 г., точно преди петдесет години, протестираха на Червения площад в Москва срещу влизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Лариса разказа за това как е живяла като дете на видни, а след това затворени и проклети родители, как е загубила вяра в идеята за комунизъм и какви нечовешки условия е живяла след протеста е записана от французойката Сесил Вайси, рускиня, уважаван експерт в бившето съветско дисидентско движение.
И ето думите на Лариса Богоразов от началото на книгата:
„Обичам живота и свободата. Знаех, че рискувам свободата си и не исках да я загубя. Аз не съм добре позната личност. Общественият живот не е най-важният и интересен начин на съществуване за мен. И още повече за политическия живот ... "
„Имах избор: да протестирам или да мълча. Според мен мълчанието би означавало да одобрявам действия, с които не се идентифицирам. Да мълча, би означавало да ме лъже. Не мисля, че единственият начин, който избрах, беше правилният, но това беше единственият начин за мен. "
В подзаглавието на книгата, като издател за по-добро разбиране на контекста, въведох: Векът на Русия в историята на необикновената съпруга на Лариса Богоразов. Тя наистина беше необикновена, но исках също да подчертая, че нейната жестока история за собственик на съветски гражданин със затвор и дългосрочно изгнание, който я очакваше след нейното представяне, беше често срещана в Съветския съюз.
Лариса е мъртва. Напускането й е предшествано от смъртта на съпруга й Анатолий Марченко, който почина от глад в най-лошия затвор в страната, Чистопол.
Преживявах окупацията на фона на едномесечен престой във Франция, от който се бях върнал само два дни по-рано, и това ме удари още по-дълбоко.
С тези няколко реда бих искал да дам на Ларис, смелата жена, безкрайно уважение и благодарност. Но и останалите седем смели.