Видях тази рецепта по телевизията. Наистина, много исках да опитам този десерт. Правих го през целия ден. През деня си казвах хиляди пъти, че се карам, хиляда пъти исках да се откажа от него и милион пъти исках да съм навън с кучето. В крайна сметка обаче завърших горе-долу успешно и въпреки че никога не съм казал повече, сигурно ще опитам отново, но по свой начин:-)
Сурови материали
Моите бележки
Влезте във Вари и запишете бележките си в рецептите.
Приближаване
На първо място, ние се нуждаем от качествен зелен, насипен чай. Нямам представа каква марка, въпреки че мисля, че е важно. Сварете бита сметана.
и изсипете чай в горещото. Оставете да се охлади и след това приберете в хладилника за два часа.
След два часа ще откриете, че имате една голяма подута маса в купа, която изпи цялата ви сметана. Не се отчайвайте. Първо прецедете масата, избутайте я през сито и след това я натиснете нормално с ръце, за да получите колкото се може повече течност.
Смесете внимателно жълтъците със захарта, не бъркайте. Добавете бита сметана, овкусена със зелен чай.
образува се такава по-плътна каша
които изсипваме в подходящи съдове. Използвах чаши, които са подходящи за микровълнова фурна и фризер, така че те могат да издържат както на положителни, така и на отрицателни температури. Хвърляме чашките, за да изхвърлим въздушните мехурчета. Поставете върху подходяща чиния, в която наливаме гореща вода до височината на крема и поставяме в гореща фурна при 150 ° C за 25-30 минути.
Оставете варената сметана да се охлади, преобърнете я върху поднос, покрийте с фолио и приберете във фризера. Това е необходимо поради по-лесна манипулация на финалите.
и е време да направим шоколадови контейнери - хълмовете, които ще запълним. Главният готвач на телевизора имаше калъп, в който наля разтопен шоколад, сложи го за известно време в хладилника, взе го, изля излишния шоколад и го пъхна обратно в хладилника. И тогава те просто показаха как той избира перфектни, гладки, шоколадови пирамиди от формата. Е, мога само да се гърча:-) И така започнах да мисля. Първо намерих подходящи очила. По-късно ги полях с шоколад, повторих го около три пъти, за да разбера накрая, че не мога да избера.
затова подредих чашите с фолио, излях шоколада, сложих го в хладилника и когато шоколадът се втвърди доста лесно, го извадих с фолиото. И фактът, че повърхността на моите хълмове не е гладка, беше издигнат до намерението - когато хълмовете бяха толкова добре набръчкани. В крайна сметка изглежда доста интересно:-)
Сега ще приготвим крема. Приготвих пудинг. Приготвих целия пудинг в 400мл мляко с малко захар. Поставих половината в купа и изядох и направих половината от крема. Така че добавете бучка масло около 100g към половината от охладения пудинг, разбъркайте
и добавете нарязан, настърган шоколад.
и отиваме да изпълним. Навлажняваме шоколадовите кори, оголени от фолио, обратно в чашите, за да не се счупят и ги напълваме около половината с ванилов крем. Извадете крема от зеления чай от фризера и го натиснете във ваниловия крем и покрийте целия с останалата част от крема.
поставете за известно време в хладилника или фризера и сипете шоколад. Оставете го да се втвърди.
Запържете две супени лъжици захар в гювеч, оставен настрана от котлона.
все още смесваме карамела, разтягаме го. Когато започне да се втвърдява, започваме да го изливаме върху подходяща подложка, напр. порцелан, стъкло и мрамор и ние създаваме различни причудливи форми. Това е доста забавно.
Сервираме шоколадови лъжички, украсени с карамелени орнаменти
и можем да измислим различни форми:-)
и така десертът изглежда нарязан. Ванилов шоколадов крем е хубав, такава класика. Шоколадовата кора трябваше да е много по-тънка, точно такава обвивка. Е, кремът със зелен чай ме изненада. В началото не много, но когато чуете вкуса на зеления чай в устата си, той е толкова горчиво земен. Определено зависи от марката. Просто не знам кое би било най-подходящо. Иска да експериментира. Единственото нещо, за което съжалявам, е, че готвачът по телевизията имаше крема наистина зелен. Моят е по-скоро бледокафяв със слаб зелен оттенък. Подозирам, че готвачът си е помогнал с оцветител за храна.
Какво да добавя към заключението? доста ни хареса, няма да го правя отново, със сигурност не под тази форма. Но това, което ме накара, са карамелени кори, които бяха страхотни и красиво хрупкави:-) Със сигурност ще ги използвам като семпла и бързо завършена декорация:-)