владимир

Навремето името му имаше такава горда кралица като това на Сахаров или Солженицин. Владимир Буковски, бунтовник, оказал съпротива на съветския режим и му казал, че не предпазва противниците си от влизане в психиатрични болници, почина в последната неделя на октомври на 76-годишна възраст. Той постави пред авторите на некролози трудна задача. Как обективно да оценим безспорния принос на легендарния дисидент в борбата за свобода, без да прикриваме сенчестите аспекти на противоречивия му живот?

Затворен в съветски затвори, наказателни лагери и психиатрични институции, той прекара умело 12 години, преди режимът да го пусне на Запад в замяна на затворения чилийски комунистически лидер Луис Корвалан. В крайна сметка обаче той оцеля в най-мъчителния процес в новата си родина, Великобритания, където беше поставен на стари колене в съда за притежание на детска порнография.

Ако искате, сейте и ако искате, сейте

Дете на войната, родено при евакуация в Урал, докато баща му, комунистически журналист и писател, служи като репортер на фронтовата линия, много скоро се усъмни в това, което му беше забито в главата. Той беше на десет години, когато през март 1953 г. той гледаше как масите се притискат, за да се сбогуват с покойния лидер. В училище го учиха, че Сталин е бог. И Бог внезапно беше мъртъв. Момчето усети, че това е измама и реши да разчита на собствения си разум, вместо да вярва сляпо на властите. Като 14-годишен той вече е бил „с различно мислене“, както руснаците наричат ​​дисиденти, както се потвърждава от речта на новия комунистически лидер Никита Хрушчов на 20-ия конгрес на партията, където той частично разкрива премълчаните престъпления на сталинисткия режим.

Почивката на Хрушчов не продължи дълго. Гимназистът Буковски го усеща сам, когато е изключен в последната си година за основаването на ученическо списание и публикуването на рецесионистично стихотворение в него. Тя се подигра с коса и чук в съветския герб със стиха: „Ако искаш, сей и ако искаш, кудж/дори така получаваш само ч ...“

Завършил е вечерно училище. Приеха го в университет, да учи биология, но не се затопли дълго там. Той беше уволнен, след като за пръв път попадна в полезрението на КГБ. Той беше изслушан като един от организаторите на редовни публични рецитации на стихове на площада „Маяковски“ в Москва. Под новата тогава статуя на бунтовния поет прозвуча не само поезия, но и смела критика на социалните условия. Властите на събранието забраниха и по време на домашно претърсване на организатора намериха досието на Буковски, в което той призова за демократизация на Комсомола, младежка организация на комунистическия режим.

Бавна шизофрения

За първи път е арестуван през 1963 г. За него е фатално да се опита да направи копие на забранена книга Нов клас от югославския дисидент Милован Джилас. Той беше затворен в психиатрично отделение след предварителното задържане. Той беше диагностициран с бавна шизофрения, специално създадена за критици на режима.

Това беше време, когато съветското ръководство се изправи пред дилема: Как да се борим с дисидентите, без да се връщаме към открития терор на сталинските времена? Юрий Андропов, по-късният шеф на Кремъл, който тогава беше шеф на КГБ, излезе с план, по който да полудеят критиците на режима. Той се основаваше на убеждението на Хрушчов, че антисъветизмът трябва да е психично заболяване, защото само безумен човек може да се противопостави на най-напредналата държавна власт. При наследника на Хрушчов Леонид Брежнев злоупотребата с психиатрия за умиротворяване на противниците на режима придоби още по-чудовищни ​​размери.

Той имаше много предимства за режима. Политическите опоненти могат да бъдат изолирани без съд, без право на обжалване, без да знаят кога и дали изобщо ще бъдат освободени, а когато бъдат освободени, винаги могат да им сложат животинско яке под предлог за рецидив.

В „болниците от специален тип“ към МВР хиляди хора бяха задържани против волята им, повече отколкото бяха принудително хоспитализирани в цивилни психиатрични заведения. Дисидентите бяха „лекувани“ с електрошокове, ледени бани и прилагането на силни психотропни вещества, което често водеше до здрави хора с увреждания.

Извършването на мръсотия не е престъпление

Буковски не беше счупен. Само няколко месеца след като е освободен от психиатрична болница през 1965 г., той отново е арестуван за организиране на митинг на солидарност с двойка обвинени писатели. И отново пътуваше от един „психуш“ към друг. Въпреки това комисията, разглеждаща психичното му състояние, в крайна сметка не се съгласи с диагнозата.

Той беше арестуван отново в рамките на две години за свикване на демонстрация срещу затвора на група правозащитници. Тъй като психиатричната експертиза не поставя под въпрос здравия му разум, той е изправен пред съда.

Осъден е на три години в наказателен лагер. Не само, че Буковски не призна вината си, но вдясно от последната дума той самият направи остро обвинение срещу режима. Тази реч и други - от процеса, в който той беше осъден през януари 1972 г. на седем години загуба на свобода и пет години заточение за „антисъветска агитация и пропаганда“, разпространявани дълго време под формата на самвидат.

„Обществото вече разбира, че престъпникът не е този, който изнася мръсотията от стаята, а този, който се замърсява в стаята“, каза световноизвестният дисидент, който свидетелства пред западните медии за нечовешкото насилие над психиатрията в кратки почивки срещу съветски дисиденти, както и 150 страници с доказателства - медицинска документация, манипулирана от властите.

Смелото отношение на младия дисидент предизвика вълна на солидарност на Запад. „Героичната реч на Буковски в съда в защита на свободата и петгодишното му мъченичество в презрен психиатричен затвор ще бъде запомнена дълго след като неговите мъчители, на които той се противопостави, изгниха“, пише световноизвестният писател в изгнание Владимир Набоков.

Хулиган за Корвалан

Затварянето на Буковски също стана неприятно за съветския режим. Особено след като „Московска правда“ му направи нежелана реклама. Партизанският всекидневник с многомилионно издание, със статия за „ядосания хулиган“ “, както озаглави Буковски, се погрижи името му да бъде разпознато от широките маси, които дотогава не бяха чували нищо за него.

Брошурата за „ядосания хулиган“ се връща в съветската пропаганда през 1976 г. като бумеранг под формата на популяризирана партия, съставена по време на деликатна размяна на политически затворници. Малко след като спец от Москва и Сантяго кацна на летището в Цюрих, Швейцария, а съветски дисидент размени места с чилийски комунист, приятелите на Буковски пееха: „Те размениха хулигана с Луис Корвалан“. Откъде да вземем един за ..., за който е взет Брежнев? ”

Буковски се установява във Великобритания, която му дава гражданство, въпреки факта, че съветският му паспорт не е отнет преди депортирането му. Учи неврофизиология в Кеймбридж. Той остана да живее в този университетски град до смъртта си. Работи в научни изследвания, изнася лекции и остава политически активист.

Победа без изстрел

С неговата политика по отношение на Москва се консултираха американските президенти Джими Картър и Роналд Рейгън, а услугите му като външен съветник бяха широко използвани от британския премиер Маргарет Тачър. Тя също се консултира с него преди първата си среща с новия съветски лидер Михаил Горбачов, решавайки каква позиция да заеме с него. Докато Картър Буковски го смяташе за наивен, той уважаваше Рейгън и Тачър като силни лидери. Според Guardian и двамата му отдават почит, че благодарение на малко дисидентско движение те осъзнаха, че Съветският съюз може да бъде победен без нито един изстрел, чрез морална конфронтация.

Утвърди се и като писател. Две години след пристигането си във Великобритания мемоарите му „Вятърът се завръща“, в които той описва драстичните условия в съветските затвори и психиатрични институции, се превръщат в бестселър. След още две години той публикува книгата „Писма на руски пътешественик“, в която сравнява впечатленията си от живота на Запад с условията в Съветския съюз.

Като твърд антикомунист, той оказа възможно най-силен натиск върху съветския режим. Той ръководи кампания за бойкот на Олимпийските игри в Москва, в която десетки страни отказват да участват в протеста през 1980 г. срещу съветската инвазия в Афганистан.

Той също така гледаше невярващо перестройката на Горбачов. Той предупреди, че Съветският съюз не може да бъде реформиран, защото е като стара кола, която все пак се движи, но ако започнете да я ремонтирате, тя определено ще се разпадне. Отвращението му към Горбачов не го подминава с години. Когато бившият шеф на Кремъл дойде в Лондон, за да отпразнува 80-ия си рожден ден, Буковски подаде наказателна жалба срещу него и поиска в съда да бъде арестуван и преследван от британските власти за кървави репресии на масовите протести в съветските републики между 1989 и 1991 г. Преди пет години той се обърна към Нобеловия комитет да отнеме наградата за мир на Горбачов за одобрение на анексията на Крим.

Офис на Гестапо?

Той не прости дори на първия руски президент Борис Елцин, че не изкорени остатъците от бившия режим, които според него можеха да избухнат отново. Той обаче прие поканата на Елцин да действа като експерт в процеса, в който Конституционният съд се произнесе за забраната на комунистическата партия. По този повод той получава достъп до съветските архиви, сканира стотици строго секретни документи, които по-късно пренася контрабандно на Запад, и публикува книги със своите коментари под заглавие „Московски процес“.

Той силно критикува Елцин за приемането на нова конституция, която според него създава условия за появата на диктатура чрез установяване на силна президентска система. Той го осъди още по-безмилостно, че избра бившия подполковник от КГБ Владимир Путин за свой наследник. "Можете ли да си представите, че подобно нещо ще се случи в Германия? Че там ще избират офис на Гестапо като офис?".

Неговото възмущение беше толкова силно, че той се опита активно да влезе в политическия живот на старата родина. Преди президентските избори през 2008 г. той прие предложение да стане съвместен кандидат на демократичната опозиция за държавен глава. Кандидатурата му обаче е отказана да бъде регистрирана от властите под предлог, че той не е представил документи, потвърждаващи писателската му професия и не е живял в Русия през последните десет години.

Буковски стана наставник на опонентите на Путин, търсещи убежище във Великобритания. Сред тях беше и дезертьорът на руската тайна служба ФСБ Александър Литвиненко. Неговата мъчителна смърт след радиоактивно отравяне го разтърси дълбоко. По време на публично разследване Буковски свидетелства пред съдия, че неговият приятел на смъртно легло е изразил убеждението, че Путин е поръчал убийството му директно.

Той получи яростна отмъщение през 2014 г., когато руското посолство отказа да удължи паспорта му с оправданието, че не е намерил документи, потвърждаващи руското му гражданство.

Критик към ЕС и НАТО

Владимир Буковски не се поколеба да бие западните правителства с радикалните си възгледи. Той категорично осъди НАТО за бомбардирането на Югославия и американците за изтезанията на затворници в Абу Грайб, Ирак. Той оприличи Европейския съюз на съветската колективна ферма и призова за нейното ранно разпадане, за да може да се каже, че гробът му е оцелял от два съюза. Като твърд пушач, той твърди, че Великобритания постепенно се съветизира, като приема ненужни закони срещу тютюнопушенето и други ограничения, ограничаващи личните свободи.

Той беше екстремен либертарианец и с мирогледа си понякога се приближаваше до крайната десница. Той стана не само член, но и според Би Би Си, един от идеолозите на Евроскептичната партия за независимост на Обединеното кралство и с голямо желание беше включен в кампанията за Брекзит.

Бившите му дисиденти, предимно либерали, вдигаха безпомощно рамене заради политическите ексцесии на Буковски. "Бяхме близки приятели в наказателния лагер. Написахме заедно и Наръчник по психиатрия за дисиденти", каза бившият политически затворник Семион Глузман пред 112 Украйна миналата година, а на въпроса защо са прекъснали контакт, водещият украински психиатър само лаконично подаде оставка от него. той няма какво да каже: "Просто не ми пука и не ми пука за него."

Петно петно

Бившата репутация на легендарния дисидент претърпя най-големия удар в края на живота си. През октомври 2014 г. полицията нахлу в къщата му в Кеймбридж рано сутринта и конфискува компютрите му. Той откри повече от 19 000 снимки и 8700 видеоклипа с детска порнография, съхранявани на твърди дискове. Обвиниха го, че ги прави и задържа. Той се защити, като съди Кралската прокуратура за клевета. Възрастен мъж, който гладува повече от двадесет пъти в младостта си в съветските затвори и психиатрични заведения, отказа да яде отново след години.

Няколко седмици гладна стачка не помогнаха. Искът му бе отхвърлен и той сам се изправи срещу обвиненията. Съдебната експертиза надеждно отхвърли идеята, че ако руската тайна служба е успяла да отрови полония на Литвиненко във Великобритания и да атакува бившия си офицер Сергей Скрипал с невропаралитична отрова, тогава получаването на забранено съдържание на твърдите дискове на Буковски трябва да е било детска играчка. Според нея собственикът на компютъра е трябвало сам да изтегли детската порнография от Интернет.

Буковски накрая призна пред разследващите. Той обаче твърди, че е изтеглил тези изображения с учебна цел, когато в края на 90-те години той се интересува от феномена на контрол и цензура в Интернет, като същевременно проучва наличието на сайтове за детска порнография. "Той каза, че това първоначално любопитство е прераснало в хоби, нещо като събиране на печати", цитира портала на Кеймбридж-новини прокурор Уил Картър, че подсъдимият също така казва, че не смята, че намирането и съхраняването на такъв материал може да бъде престъпление. или че ще навреди на някого и че той не го е правил заради сексуално удоволствие и никога не е бил привлечен от децата по този начин.

В началото на процеса Буковски се появи в инвалидна количка. Той обаче веднага претърпя сложна сърдечна операция и поради медицинската му неспособност заседанията бяха отлагани многократно, докато миналата година съдията ги спря за неопределено време.

Владимир Буковски не доживява до присъдата. Законно той почина невинен. Но дори името му, опетнено с подозрение за педофилия, не стана ясно.